Решение № 7436 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7436 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110139756 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на И. Т. И. срещу „********“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че ищeцът не му дължи сумата от 214.71 лв., представляваща начислено от ответника задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 1004040269, по фактури, издадени в периода от м. 01.2019 г. до м. 08.2019 г.

Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че ответникът претендира от него процесната сума, която фигурира по партидата на имота в информационната система на дружеството, както и че той я е оспорил, но служители на дружеството са заявили, че ако не се издължи, ще бъде образувано съдебно производство и вземането ще бъде събрано със съдебен изпълнител. Възразява, че не дължи сумата поради липса на облигационна връзка с ответника, тъй като макар да се води титуляр на партидата в системата на дружеството, в действителност е само обитател на процесния имот и няма качеството на потребител по силата на закона. Оспорва реалната доставка на услугата. Оспорва размера на задължението при твърдения, че не е правен регулярен отчет, не са спазени нормативните изисквания при отчитането на общия водомер и на индивидуалните водомери на адреса, а задължението е начислено въз основа на показанията на несертифицирано средство за търговско измерване. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който прави признание на иска. Моли разноските по делото да се възложат на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждането му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сума за предоставени В и К услуги.

1

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.

В конкретния случай от представените от ищеца писмени доказателства е видно, че ответникът претендира извънсъдебно от него сума в общ размер на 214.71 лв., представляваща начислено от ответника задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 1004040269, по фактури, издадени в периода от м.

01.2019 г. до м. 08.2019 г., като част от по-голямо вземане за по-дълъг период. С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.

В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.

Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

В случая ответникът се отказва от защита по предявения иск, като го признава изцяло.

Възражението на ищеца, че не е налице признание на иска, а признание на факт, не корелира на естеството на направеното в отговора на исковата молба изявление, от което ясно следва, че се признава искът, а не отделни факти. Неоснователно е и възражението на ищеца, че признанието не е направено от надлежно упълномощен процесуален представител, доколкото в случая за юрисконсулта на ответното дружество, подал отговора на исковата молба, съдържащ признание на иска, е представено пълномощно, по силата на което той е упълномощен да представлява дружеството пред всички съдебни инстанции в Република България във връзка със защитата на правата и интересите на дружеството, като има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на отказ от иск, т.е. ясна е волята на упълномощителя за осъществяване на процесуално представителство от пълномощника за всички действия по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК без отказ от иск. С оглед направеното от ответника признание на иска, въпреки че ищецът не е поискал постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, по делото са безспорни всички твърдени от ищеца факти, включително това, че той не е потребител на В и К услуги за 2 имота и че за имота не е извършвана през исковия период реална доставка на В и К услуги.

Следователно предявеният иск е основателен.

На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.

Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо произнасянето на съда следва да е в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По разноските:

Предвид обстоятелството, че ответникът прави признание на иска и по делото липсват доказателства за предприети от него конкретни действия, които да са провокирали неговото завеждане, съдът намира, че с поведението си той не е станал причина за предявяване на иска. Това, че вземането се води дължимо в неговата система, поради което е включено в последващи фактури и е отправена покана за доброволно изпълнение до ищеца, макар да обуславя наличие на правен интерес за ищеца от предявения иск с цел внасяне на яснота в техните отношения, не представлява обусловен от поведението на кредитора повод за неговото предявяване. Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането /в този смисъл – Определение № 318/25.07.2018 г. по гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III ГО/. В настоящия случай ответникът не е предприел действия по съдебна защита на притезанието си, нито е оспорил предявения отрицателен иск. Не следва друг извод и от това, че дружеството е издало справка, включваща процесното задължение, най-малкото защото справката е издадена по искане на ищеца.

По тези съображения съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. За прилагане на тази разпоредба не е необходимо да бъде направено от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, защото такова изискване не е част от фактическия й състав, а и на практика би означавало да се предостави на ищеца възможността да възпрепятства прилагането й. Ето защо съдът намира, че на ищеца не се дължат разноски, а на ответника се дължи на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, не дължи на „********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, сумата от 109.78 евро /евровата равностойност на 214.71 лв./, представляваща начислено от ответника задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 1004040269, по фактури, издадени в периода от м. 01.2019 г. до м. 08.2019 г.

ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК сумата от 102.26 евро – юрисконсултско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4