Решение № 445 от 02.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Бургас, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20212100501076 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от З.Т.А. с ЛН **********, против Решение № 260507/23.03.2021 г. по гр. д. № 3187/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от въззивника обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „Бивол“ ЕООД, ЕИК 200857365 за заплащане на сумата в размер на 15 000 лв. – представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на разпространяване в публичното пространство чрез статия, публикувана на 24.01.2019 г. на позорни обстоятелства, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. Със същото решение съдът е осъдил ищеца З.Т.А. да заплати на „Бивол“ ЕООД сумата от 1130 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и необосновано. Твърди се, че писмените доказателства представени от ищеца, а именно Справка от Полицейски регистър от Полицейско управление, Удостоверение за липса на публични задължения и глоби издадени съобразно шведското законодателство, не са обсъдени в крайния акт на съда, а опровергават изцяло твърденията на автора на процесната статия за налична съдимост и неплатени глоби в Кралство Швеция по отношение на ищецът А.. Посочва се, че първоинстанционният 1 съд е основал решението си само въз основа на един документ представен от ответната страна именуван като „извадка, направена в публичните шведски регистри за съдимост“, който е представен в първото по делото съдебно заседание без да се посочва причина, защо не е представен с отговора на исковата молба, поради което било налице нарушение на правилата за процесуална преклузия според разпоредбата на чл. 131, ал. 3, чл. 143, ал. 2 и чл. 147 т. 1 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е бил длъжен да не допуска и приема това писмено доказателствено средство. Оспорва се заключението на първоинстанционния съд, че журналистическото разследване е извършено професионално и добросъвестно от автора на статията, тъй като направените в нея квалификации по отношение на А. – „разследван за убийство“, „престъпник“, „опасен криминално проявен“, „крадец“ са изрази насочени в негативен смисъл към ищеца и от гледна точка на общоприетите морални разбирания предизвикват еднозначна отрицателна оценка в обществото и били напълно оборени като неверни с представените от ищеца доказателства. По отношение на квалификациите „измамник“, „терорист“ и „джихадист“, които първоинстанционният съд е приел, че не се отнасят за ищеца, се обосновава, че от контекста на статията не може да се направи такова разграничение. Аргументира се, че твърдението в процесната статия, че А. има нисък успех в основаното училище е неверен и обратното не било доказано пред първоинстанционния съд. Твърди се, че в публикацията А. именно е посочен като отговорен за незаконното записване на него и сънародниците му в Медицинския университет, което било квалификацията изрично отнасяща се за ищеца и имаща негативен и опозоряващ характер.

Твърди се, че противоправния характер на деянието е доказан и с публикуването на статията са нарушени нормите на чл. 39 от Конституцията на Република България, чл. 8 и чл. 10, ал. 2 ЕКПЧ. Също така с публикуването на статията били нарушени правилата за защита на личните данни. Счита, че исковете са доказани и моли за тяхното уважаване в пълен размер. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено, а предявените искове уважени в цялост. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от е постъпил отговор на въззивната жалба от „Бивол“ ЕООД. С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано. Изложени са съображения, че не са нарушени процесуалните правила при допускането, проверката и оценката на доказателствата. Аргументира се, че не било налице нарушение на ранната процесуална преклузия, тъй като въззивнкът не бил съобразил текста на чл.

146, ал. 3 ГПК и ищецът имал възможност да представи доказателствата в първото по делото заседание. Също така в хода на цялото първоинстанционно производство не било направено възражение от страна на ищеца за преклудиране на това процесуално право. Въззиваемият счита, че съдът правилно е възприел и тълкувал фактите като е приел, че квалификациите престъпник“, „опасен криминално проявен“, „крадец“ или „криминално проявен" действително не са направени в съдържанието на публикацията по отношение на А., а цялата статия отнасяйки се за група от хора, не може да се 2 възприема в негативен план за едно от лицата в групата, имайки предвид, че тя не е персонализирана лично за него. Посочването на името му в статията наред с факти и коментари за други лица не означавало, че тя била насочена към неговото персонално дискредитиране. Според въззиваемият А. сам приписвал за себе си негативните квалификации, което се дължало на изкривен прочит. Твърди, че първостепенният съд е обсъдил процесната статия в цялост, като е направил разграничение между твърдения, оценки и факти, което правило подходът на съда обективен. Счита, че понесените от ищеца вреди са били преувеличени и недоказани, тъй като свидетелят състудент на ищеца не бил от Швеция и не познавал средата на А., като при разпита изразявал собственото си отношение към статията. Въззиваемит моли решението да бъде потвърдено в цялост. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:

Производството е образувано по искова молба на З.Т.А., срещу „Бивол” ЕООД, ЕИК 200857365, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

Цар Симеон I № 56, ет. 4, ап. 10, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на разпространяване в публичното пространство чрез статия, публикувана на 24.01.2019 г., на позорни обстоятелства, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане върху главницата, считано от публикуване на статията до окончателното изплащане.

Сочи се, че ответникът притежава домейна www.bivol.bg, и е възложил на сайт за разследваща журналистика публикуване на материали в него. На 24.01.2019 г. е публикувана статия в сайта със заглавие: „Шведи с криминално минало учат медицина у нас без дипломи“, подписана от А.Ч., като в нея е цитирано името на ищеца, изложени са уронващи престижа му обстоятелства, което е предизвикало у него стрес, страх, несигурност, влошило е психическата му устойчивост.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил изцяло по основание и размер предявените искове, за което е изложил подробни съображения. Посочил е, че „Бивол“ ЕООД не е легитимиран ответник по иска. Освен това изнесените в статията обстоятелства са проверена информация, като са спазени добрите етични стандарти на журналистиката.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата, настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Правилни са фактическите изводи на първоинстанционния съд затова, че в статия в сайта www.bivol.bg, публикувана на 24.01.2019 г., с автор А.Ч. и заглавие: „Шведи с криминално минало учат медицина у нас без дипломи” е 3 посочено, че „в Медицински университет се обучават за доктори, зъболекари и фармацевти криминално проявени шведски граждани с близкоизточен произход, които са записани със съмнителни документи за завършено средно образование”. След общо обсъждане на студентите, посочване на техните имена и произход е публикувана снимка на всеки от тях, включително на А..

Посочено е, че „неговото криминално минало включва разследване за убийство през 2015 г., за което обаче той не е обвинен. Единствената му присъда от 2008 г. е за един месец затвор за кражба на кола. Посочено е още, че съдът го наказва с глоба върху доходите, за които не може да докаже, че са законни, и се счита, че са от криминален произход. В статията е посочено още, че именно З. е “зацепката” за другите “шведски студенти” от град Бурос, гравитиращи в същите криминални среди, които се записват по същото време и след него в Медицинския университет.”. Следва описание и на други студенти в Медицинския университет и начина, по който са записани като студенти. В статията е отразено също, че „общ знаменател за всички изброени дотук лица, които са с повече или по-малко тежко криминално минало, е и съмнителният им успех в средното училище.”.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Неоснователно е възражението на въззивната страна, че документ представен от ответната страна, именуван като „извадка, направена в публичните шведски регистри за съдимост“, не е допустимо да се приеме по делото, тъй като било нарушено правилото на чл. 131, ал. 3 ГПК и преклузията за представяне на писмени доказателства настъпвала с подаване на отговора на исковата молба. Първоинстанционния съд изрично е дал възможност на ответника да поясни твърденията си и да представи доказателства във връзка с поясненията направени както от него така и уточненията на ищеца направени в това първо съдебно заседание.

Окончателна преклузия преди обявяването на доклада за окончателен не настъпва. Съобразно чл. 146, ал. 3 ГПК, както ищеца, така и ответника може да сочи доказателства във връзка с уточненията направени от другата страна и да сочи доказателства за факти които вече са заявени в исковата молба или отговора на исковата молба. Правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път при разглеждането в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в 4 отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. Така приема и върховната съдебна инстанция в Решение № 163 от 17.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 965/2010 г., I т. о.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или по повод изпълнението . Възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Медията, като юридическо лице, носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите от публикации направени в нейни издания, като ответникът е допуснал те да бъдат разпространени, чрез действия на негови служители.