Решение № 101 от 07.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кюстендил, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500013 по описа за 2024 година

С решение №576/12.12.2023г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№1242/2023г. по искова молба, подадена от Н. В. К. , ЕГН **********, с адрес: ****** Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца, сумата 2300.00 лв – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 НК , за което е образувано досъдебно производство( ДП) №513 ЗМК-228/2020г. по описа на СДВР , пр.пр.

№48144/2020г. СРП (пр.№1682/2021г. – ДП №602/2020г. РУ – Дупница) , прекратено с Постановление за частично прекратяване и спиране, постановено на 24.03.2021г. от Прокурор при СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането , както и разноски за производството 10.00 лв – държавна такса и 199.33 лв- адвокатско възнаграждение ,отхвърляйки предявения иск за разликата над 2300.00 лв до пълния предявен размер 15 000.00 лв.

В срока за обжалване на решението определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Н. К. , представляван от 1 адв.Й. Г., който обжалва решението, в частта за отхвърляне на предявения иск за разликата над 2300.00 лв до 15.000.00 лв.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Въззивникът счита, че при определяне на обезщетението не е оценено правилно обстоятелството, че жалбоподателят е субект на няколко наказателни производства, всяко от които източник на неприятни емоционални преживявания, не е съобразен продължителността на периода, през който въззивникът е бил ангажиран, като обвиняем по досъдебно производство.Неправомерната намеса в живота на жалбоподателя е с такъв интензитет на въздействие, развалил е успеха си в училище и продължава да бъде затворен в себе си, със загубено самочувствие.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск в пълния предявен размер.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер определен при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.36, ал.3 ЗАдв, в съответствие с предвиденото в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.

Жалбата е допустима, подадена в срок, от надлежна страна в процеса , срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във 2 въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем, следствие обвиняването му в извършване на престъпление, последвано от прекратяване на производството по делото, като обвиненията са повлияли на социалния му и личен живот,, станал е затворен, състудентите му започнали да го избягват , спаднал успехът му като студент и се притеснявал за кариерата си, като юрист, временно страдал от среднощни напикавания, а приятелката му искала да го изостави, тъй като не се справял интимно.Допълнителен тласък на тези негативни изживявания му създало и медийното отразяване на обвиненията.

В отсъствие на спор между страните, досежно обстоятелството, че на К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 НК, за това, че на 28.09.2019г. в *******, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston“ и 2 бр. автомобилни гуми „Cоntinental“ на обща стойност 400.00 лв, с които бил оборудван лек автомобил марка“**“, модел“**“, с ДКН №****, собственост на Я.М.М. и това е станало с Постановление от 14.11.2020г. на прокурор от СРП, впоследствие прекратено 3 с Постановление от 24.03.2021г. на Прокурор от СРП, като за времето от 13.11.2020г. до 16.11.2020г., ищецът е бил задържан, както и досежно обстоятелството,относно още две обвинения за престъпления по чл.216, ал.1 НК и чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК, , по първото от които оправдан, спорът във въззивната инстанция е концентриран по преценка размера на присъденото обезщетение, по възражения, за необоснованост на изводите, че предвид наличието и на други наказателни производство, настъпването на вредите не би могло да бъде отдадено единствено на процесното незаконно обвинение и с оглед недълго продължило процесното наказателно производство.Въззивникът поддържа, че и към момента продължава да търпи вреди от преживяното, вследствие на което е развалил успеха си в следваното и към момента продължава да бъда затворен в себе си .

Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер;

2/лицето да е оправдано, съответно наказателното производство прекратено;

3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.

Приема се, че всяко човешко същество по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, както и, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди от обвинение, за което лицето е признато за невиновно, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинно- следствената връзка между него и незаконното обвинение – Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК/. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено 4 положение те трябва да бъдат установени от ищеца, както на установяване подлежи и причинно следствена връзка с незаконното обвинение и настъпилите вреди

В случая е доказано ппроявено с оглед показанията на Свидетелите В. К. и Д.К., неблагоприятно отражение върху емоционалния и психически статус на ищеца състояние,,забелязали разлика в поведението на ищеца след образуването на наказателните производства срещу него, от жизнерадостна и отворена личност станал затворен, едновременно с това споделял, че бил пренебрегван от състуденти и познати, не могъл да учи.

Доколкото по делото са налице твърдения и за упражнявано в същия период върху обвиняемия „психическо насилие“ , за възникнали смущения, засягащи половата и отделителната система, то следва да се отбележи, че такива обстоятелства, свидетелстват за по –висок интензитет и дълбочина на негативните изживявания, но също така, логично в тези случаи е да са били направени консултации с лекар, за което по делото липсват каквито и да било доказателства и твърдения, поради което не би могло да се приеме, че доколкото такива са били налице, то те са били достатъчно сериозни в отрицателен аспект.

Наличието на няколко досъдебни производства, несъмнено е фактор, който се отразява върху емоционалното и психично благосъстояние на ищеца, но в разглежданата искова молба, липсват каквито и да било твърдения, за конкретни обстоятелства , тяхното проявление във времето, паралелно спрямо действията на правозащитните органи, мотивиращи съда да приеме, че така определения размер на обезщетението е в несъответствие с принципа за справедливост, на основание чл.52 ЗЗД .

Предвид изложеното и като взе предвид данните ,с оглед продължителността на воденето наказателно преследване около 5 месеца, без съдебен процес от една страна, без продължителбо задържане под стража и от друга страна, непълно доказване на твърденията за настъпили особени и сериозни неприятни последици върху емоционалния и психичен статус на ищеца, присъденото от районния съд обезщетение не може да бъде преценено, като несъответно с оглед приложимия при определяне на обезщетения от този вид принцип на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД.Съдът има предвид и обичайните обезщетения присъждани от съда в подобни случаи.

5

Предвид изложеното подадената въззивна жалба е неоснователна.Обжалваното решение, правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, разноски на въззивника не се следват.Липсва искане за присъждане на разноски от ответната страна, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №576/12.12.2023г. постановено по гр.д.№1242/2023г. по описа на Дупнишкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на същите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6