Решение № 188 от 28.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002100567 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 4967 от 1.11.2024г. по касационната жалба, подадена от И. Ц. У. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 465 от 13.04.2023г. по в.гр.д. № 2844/2022г. на Апелативен съд София, с което е изцяло отменено решение от 31.05.2021г. по т.д.№ 222/2018г. на Окръжен съд Благоевград и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу „Екострой Инженеринг“ ООД [населено място], „Уни Кредит Булбанк“АД [населено място] и К. С. К., с правно основание чл.167, ал.3, вр.чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в н.а.

№ ..., т.рег.№ ..., д.№ .../... ... ...г.на нотариус С. В. в частта с която, „Екострой Инженеринг“ООД е учредил в полза на „Уни Кредит Булбанк“ АД ипотека върху следния недвижим имот: кафе, находящо се на приземен етаж, ниво минус едно, на кота-3.45 на секция ..., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР на [населено място], в сграда № ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], обекта на едно ниво със застроена площ от 80.37 кв.м. и 18.10кв.м.ид.ч.от общите части на сградата или обща РЗП на обекта 98.47кв.м., с предназначение на самостоятелния обект:за обществено хранене, тъй като ипотеката е учредена от 1 несобственик като неоснователен, отхвърлен е и предявения евентуален отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.167 ЗЗД, за несъществуване на ипотечното право, обективирано в същия н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д.№ .../... ... ...г. на нотариус С. В. в частта са която, „Екострой Инженеринг“ООД е учредил в полза на „Уни Кредит Булбанк“ АД ипотека върху описания недвижим имот: кафе и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по два въпроса – за определяне обема на правото на строеж и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и за последиците от неизпълнение на това задължение.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват като се явяват процесуалните представители на касатора и на ответника К.. Първият поддържа подадената касационна жалба и желае въззивният акт да бъде отменен и въпросът решен по същество с уважаване на предявения иск. Претендира направените по делото разноски съобразно представен списък. Вторият оспорва касационната жалба и желае въззивният акт да бъде оставен в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване:

По първия поставен въпрос настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика /вж.напр.решения по гр.д.№ 217/2012г.на ІІ г.о., гр.д.№ 1273/2013г.на І г.о./, съгласно която обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или на административния акт, с който е учредено. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение, се придобива по приращение от собственика на земята- ако е самостоятелен обект, а ако не е – става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж. В практиката се приема /вж.решение по гр.д.№766/2016г.на ІІ г.о./, че когато цялата построена сграда е изградена извън обема на учреденото по надлежния ред право на строеж, т.е. построена различна сграда, като не може да се установи дори близко сходство между реално изградените обекти и тези, за които е учредена суперфицията с която всеки обект е бил индивидуализиран с неговите предназначение, етаж на разположение, кота, брой и вид на помещения, застроена площ и граници, съседни обекти, то тогава реално изградените обекти, по приращение стават собственост на собственика на земята.

По втория въпрос е налице трайно установена съдебна практика /например решения по гр.д.

№ 4786/2021г. на ІV г.о.,гр.д.№ 1926/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 599/2021г.на ІV г.о., съобразно изложените съображения в т.1-3 от ТР № 1/2013г.по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС/, съгласно която правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би 2 могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон. При констатиране на подобни нарушения, въззивният съд следва да извърши съответните процесуални действия в тази насока и ако необходимо събирането на доказателства /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да ги събере.

По делото не е имало спор за факти:

На 1.06.2007г. ищецът У., заедно със своята майка /починала на ... ... ...г./ са учредили с н.а.№ ..., в полза на„Екострой Инженеринг“ ООД, право на строеж върху собствения им имот /УПИ ...-..., кв... по плана на [населено място], с площ от 1010.50кв.м./ за изграждане от „Екострой Инженеринг“ ООД, изцяло с негови средства, на масивна жилищна сграда „Г. Ц.

У.“, секция ..., с магазини, три етажа, таван с офиси и подземен гараж с обща РЗП 1958.56кв.м. и застроена площ от 364.85кв.м., като собствениците са си запазили правото на строеж върху девет имота,а останалите 16 бр. обекти, предмет на учредителния договор /сключен с н.а.№ ..., т..., рег№ ..., д.№ .../...г./ са били за суперфициара. Един от тях е процесното кафе, находящо се на приземен етаж, ниво минус едно, с идентификатор ..., с площ от 80.37кв.м. и 18.10 кв.м.ид.ч.от общите части на сградата, по КККР на [населено място]. На 8.11.2007г. страните са изменили н.а.№ 67/2008г. само в частта по пункт първи, като текстът „за изграждане на масивна жилищна сграда „Г. Ц. У.“, секция ..., с магазини, три етажа, таван с офиси и подземен гараж“ бил променен с „за изграждане на жилищна сграда с магазини, кафе, КОО „У. к.“.

На 23.04.2008г. „Екострой Инженеринг“ ООД е сключил договор за банков кредит с „Уни Кредит Булбанк“ АД, във връзка с който с н.а. .№ ..., т..., рег.№ ..., д.№ .../... ... ... г.на нотариус С. В. е учредена договорна ипотека върху няколко обекта, между които и процесното кафе.

С влязло в сила на 16.11.2016г. решение по гр.д. № 766/29016г. на ІІ г.о. на ВКС, по предявен през 2011г. иск, е прието за установено по отношение на „Екострой Инженеринг“ ООД, че И. У. е собственик на подробно описани обекти, сред които и процесното кафе и дружеството е осъдено да го предаде на И. У.. В хода на това съдебно производство е било прието за установено, че „цялата сграда, построена в УПИ ...-..., кв... по плана на [населено място] е изградена извън обема на учреденото с н.а. № ..., т..., рег.№ ..., д.../...г. право на строеж“. Реално е построена „изцяло различна сграда, съдържаща четири магазина и кафе, двадесет апартамента, три тавански помещения и гараж, като не може да се установи дори близко сходство между реално изградените обекти и тези, за които е учредена суперфицията“.Затова е прието, че : „след като за реално изградените обекти липсва учредено право на строеж, то същите по приращение, съгласно чл.92 ЗС, са станали собственост на собственика на земята“и е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено, че собственик на процесното кафе е И. У..

3

Исковата молба е била вписана на 21.07.2011г.

На 9.02.2017г.между „Уни Кредит Булбанк“ АД и К. К. е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът му е прехвърлил вземането по договора за банков кредит от 2008г.

/сключен с „Екострой Инженеринг“ ООД/, включващо главница в размер на 41 530.88евро и 939.75 евро лихви, ведно с привилегиите, обезпеченията и всички други негови принадлежности. Образувано е изпълнително дело, длъжникът по което И. У. е уведомен, че съдебният изпълнил ще пристъпи към опис на обекта.

Предявеният иск е за прогласяване на нищожност, поради противоречие със закона – чл.167, ал.3 ЗЗД, на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 23.08.2008г. с н.а.№ ..., с който „Екострой Инженеринг“ ООД е учредил в полза на „Уни Кредит Булбанк“ АД ипотека върху процесното кафе. При условията на евентуалност е предявен иск за приемане на установено в отношенията между И. У., „Екострой Инженеринг“ ООД, „Уни Кредит Булбанк“ АД и К. С. К., че договорът за ипотека, обективиран в н.а. №..., т...., рег.№ ..., д.№ .../... ... ... г., в частта по отношение на кафе с идентификатор ... по КККР на [населено място] не е породило правно действие и ипотечното право на ипотекарния кредитор не съществува.

Видно от предявената искова молба, ищецът е обосновал исканията си с две установени в производството, приключило на 16.11.2016г. с решение по гр.д. № 766/29016г. на ІІ г.о. на ВКС обстоятелства: че той е собственик на процесното кафе и че то и цялата сградата, в която е построено са изградени въз основа на отстъпеното право на строеж, което е реализирано извън обхвата на учреденото право.

При тези факти, въззивният съд е приел за неоснователни предявените искове-главен и евентуален - с три решаващи довода: 1. Ипотеката е учредена и вписана през 2008г., а исковата молба е вписана през 2011г. и нейното вписване има само декларативно действие.

Страни по договора за учредяване на ипотеката са „Екострой Инженеринг“ ООД и „Уни Кредит Булбанк“ АД, като от тях само първото дружество е било страна в производството по чл.108 ЗС, т.е. влязлото в сила на 16.11.2016г. съдебно решения няма сила на присъдено нещо по отношение на „Уни Кредит Булбанк“ АД. В хода на настоящето производство не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, на което се позовава ищеца, че към 2008г. той се легитимира като собственик на процесното кафе, 2. Доколкото ипотеката може да се учреди само върху имот, който – към момента на сключване на сделката - принадлежи на лицето, което я учредява, въпросът за собствеността е преюдициален относно действителността на ипотеката. Правото на строеж може да се ипотекира, като ипотеката обхваща не само имота в състоянието, което се е намирал при учредяването й, но и се разпростира върху –всички последващи подобрения, които не могат да бъдат отделени физически от имота без съществено увреждане /чл.92 ЗЗД/, вкл.добивите върху вещта /чл.93 ЗЗД/, вкл.доходите от нея, след получаване на покана за доброволно изпълнение в изпълнителния процес /чл.173, ал.2 ЗЗД/. В мотивите е посочено, че е без значение дали приращението може да се използва самостоятелно и да бъде обособено като отделен имот, тъй като „при трансформиране на правото на строеж в право на собственост /с изграждане на сградата в груб строеж/ ипотеката преминава от ипотекирания имот върху постройката и се разпростира върху заместващата облага. Въззивният съд е коментирал приетото в 4 производството по чл.108 ЗС заключение на техническа експертиза и въз основа на него е извел извод, че в конкретният случай, сградата е била реализирана с едно ниво повече от предвижданията на идейния проект, като сумарно построеното е с 370.45 кв.м. в повече.