Решение № 37 от 12.03.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Оряхово, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460101212 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание по чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:121130788, със седалище гр.София бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от В.В.М. и В.В. И. – Изпълнителни Директори, чрез П. М. М.

- юрисконсулт, с която е предявен против А. М. И. с ЕГН:**********, с адрес: с.Сливово, общ.Средец, обл. Бургас, иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 811,38 евро /осемстотин и единадесет евро и 38 евроцента/, равностойност на 1586,92 лв. /хиляда петстотин осемдесет и шест лева и 92 ст./, представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2025г. до окончателното й изплащане, както и съдебните разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Претендира направените в настоящия процес разноски и разноските в заповедното производство.

Ищцовото дружество твърди, че на 30.11.2021г. около 09:15 часа в Денкендорф, окръжен път Е1 19, отсечка 100-километър 4.750, Денкендорф щрасе, окръг Айхщет, Република Германия, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Транспортер”, с рег. №А4095НК, водачът А. М. И.

1 реализира ПТП, като напуска местопроизшествието, без да дочака пристигането на контролните органи, което е било задължително по закон.

Сочи се, че в резултат на ПТП са причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер”, с рег. №EUAJ1011. Излагат се доводи, че към датата на ПТП за лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Транспортер”, с рег. №А4095НК е действал договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/22/121003349022, със срок на действие от 24.11.2021г. до 24.11.2022г..

След отправена претенция по Зелена карта от Германското бюро, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с преводно нареждане за кредитен превод от 03.10.2022г. е изплатило застрахователно обезщетение на пострадалия собственик в размер на 811,38 евро /осемстотин и единадесет евро и 38 евроцента/, равностойност на 1586,92 лв. /хиляда петстотин осемдесет и шест лева и 92 ст./ за ремонт на увреденото МПС лек автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер”, с рег.

№EUAJ1011.

Конкретизирано е, че с тази сума са заплатени уврежданията по предпазно фолио, външно електрическо огледало, дръжка на лява врата, по предпазна лайсна на предна врата и др., във връзка с което в дружеството е образувана застрахователна преписка №0000- 2109-21-612517.

Релевира, че на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД с изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят е придобил право на регрес срещу застрахования А. М. И. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение.

Именно поради това е подадено заявление по чл.410 от ГПК, като съдът по образуваното ЧТД №776/2025г. по описа на РС-Оряхово е издал заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в законоустановения едномесечен срок е подадено възражение от длъжника, което е обусловило правния интерес за ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

Моли се, съдът да признае за установено, че ответникът А. М. И. с ЕГН:**********, с адрес: с.Сливово, общ.Средец, обл. Бургас дължи на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:121130788, със седалище гр.София бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от В.В.М. и В.В. И. – Изпълнителни Директори, чрез П. М. М. - юрисконсулт, сумата в размер на 811,38 евро /осемстотин и единадесет евро и 38 евроцента/, равностойност на 1586,92 лв. /хиляда петстотин осемдесет и шест лева и 92 ст./, представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2025г. до окончателното й изплащане, както и съдебните разноски по делото, включително 2 юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК не е представен отговор от ответника.

Съобщението, към което са били приложени разпореждане № 1417/08.12.2025г. и препис от исковата молба, е получено на 18.12.2025г. лично от ответника.

С молба вх. №1050, постъпила на 04.03.2026г., процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено:

За да бъде постановено неприсъствено решение, съгласно чл.238 от ГПК, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки:

На първо място на ответника да му е връчена надлежно исковата молба, ведно с приложенията и той да не е представил отговор в указания му срок.

На второ място е необходимо ответникът да не се е явил в първото заседание по делото, след като е бил редовно призован за него и да не е направил искане, то да се разгледа в негово отсъствие.

На следващо място ищецът трябва да е поискал постановяване на неприсъствено решение.

На последно място е необходимо да са спазени изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а именно на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и на последиците от неявяването му в съдебно заседание, както и искът, предявен от ищеца да е допустим и вероятно основателен.

По настоящето дело, съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания.

Както беше посочено, по-горе на 18.12.2025г. лично на ответника е връчено Разпореждане №1417 от 08.12.2025г. на РС-Оряхово, в което са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването в съдебно заседание. Въпреки това, след изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Впоследствие, в съдебно заседание ответникът, след като е редовно призован, не се явява, не се представлява, не взема становище по предявения иск, като не е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, при наличието на предстоставките затова.

Съдът намира, че предявеният иск с правно чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото писмени доказателства е допустим и се явява вероятно основателен.

3

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за държавна такса в размер на 16.23 евро, равностойност на 31,74 лв. и 51.13 евро, равностойност на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 776/2025г. по описа на РС-Оряхово в размер на 36,68 евро, равностойност на 71.74 лева за държавна такса и 25,56 евро, равностойност на 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горните съображения и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД по отношение на А. М. И. с ЕГН:**********, с адрес: с.Сливово, общ.Средец, обл. Бургас, че дължи на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:121130788, със седалище гр.София бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от В.В.М. и В.В. И. – Изпълнителни Директори, чрез П. М. М. - юрисконсулт, вземането присъдено в заповедното производство по ч.гр.д. № 776/2025г. по описа на Районен съд Оряхово, както следва: сумата в размер на 811,38 евро /осемстотин и единадесет евро и 38 евроцента/, равностойност на 1586,92 лв. /хиляда петстотин осемдесет и шест лева и 92 ст./, представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2025г. до окончателното й изплащане.

О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. М. И. с ЕГН:**********, с адрес: с.Сливово, общ.Средец, обл. Бургас ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК:121130788, със седалище гр.София бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от В.В.М. и В.В. И. – Изпълнителни Директори, чрез П. М. М. - юрисконсулт направените по делото разноски - сумата в размер на 16.23 евро, равностойност на 31,74 лв. и 51.13 4 евро, равностойност на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №776/2025г. на РС- Оряхово – сумата в размер на 36,68 евро, равностойност на 71.74 лева за държавна такса и 25,56 евро, равностойност на 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________ 5