Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 571 от 11.04.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 6302/2024
Вид
Протоколно определение № 571
Подписан
11.04.2025
В сила
11.04.2025
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 571 гр. Сливен, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230106302 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът М. В. Н., редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. М. С. от АК - Сливен, редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответникът С. В. К., редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. Н. М. от САК, редовно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Свидетелят В. И. Р., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят В. М. Г., редовно призована, се явява лично.

Свидетелят М. В. К., редовно призована, се явява лично.

В залата присъства и Валентин Георгиев К., син на ответницата.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

АДВ. С.: Да се разпитат допуснатите свидетели.

АДВ. М.: Да се разпитат допуснатите свидетели.

Съдът, на основание чл. 148, ал. 1 ГПК, ПРИСТЪПИ към разпит на 1 допуснатите свидетели при режим на призоваване от ищцата и при режим на довеждане ответницата.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит свидетели.

На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г.Х., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждана, без родство.

СВИДЕТЕЛЯТ В.П.Д., неосъждана, без родство.

ЕГН:

**********,

СВИДЕТЕЛЯТ М.Г.К., неосъждан, син на ответницата.

ЕГН:

8110065789

, бълг. гражданин, бълг. гражданин,

СВИДЕТЕЛЯТ В. И. Р., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждана, без родство.

СВИДЕТЕЛЯТ В. М. Г., ЕГН: ********** , бълг. гражданин, неосъждана, без родство.

СВИДЕТЕЛЯТ М. В. К. ЕГН: ********** , бълг. гражданин, неосъждана, без родство.

Съдът, на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, РАЗЯСНИ на свидетеля К., че има право да откаже да свидетелства.

Свидетелят К.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Съдът, на основание чл. 170, ал. 1 ГПК, ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.

Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ от залата свидетелите В.Д., М. К., В. Р., В. Г. и М. К. и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Г.Х..

Свид. Г.Г.Х. - РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам прекрасно и двете страни. Със С. се познавам повече от 30 години, като работех при сестра й като магазинер. Знам за апартамент, който се намира на ................ Проблеми възникнаха през 2011 год., тогава продали някакви земи и парите ги взела М., при положение, че тя се отказва от дяла си от жилището. От 2012 год. С. е в жилището да се грижи за нейната майка. М. отказва всякакви ремонти по апартамента, С. предложи да се направят ремонти, защото беше невъзможно 2 да се живее в тези условия. М. отказа всякаква помощ, финансово и физически, защото С. се е нанесла там и тя е длъжна да прави тези ремонти.

М., когато получава парите от земите, търсели са я за ремонтите, защото били две наследници. През 2011 г., когато възникна този проблем, защото майка им се притесняваше, че може да влязат крадци, тогава С. смени входната врата.

М. е ходила в жилището, но е била агресивна и майка й е казала, че няма право на ключ, самата майка я е изгонила. Тя е искала ключ и от С., но тя й е отказала заради предните уговорки. Аз съм ходила от време на време в жилището, за да видя бабата. М. никога не съм я виждала. С. се нанесе през 2012 год. и до ден днешен е там. Мисля, че в края на миналата година М. е предявила претенции, отишла и е търсила нейния дял от апартамента. Знам, че М. Вангелова си прехвърли нейната идеална част на С., не мога да кажа кога точно, преди 5 или 3 години, не мога да кажа. Не знам дали тогава С. е искала от М. да си прехвърли дела. Когато М. е получила от наследствените земи пари, уговорката е била да е за сметка на дела от апартамента. Не зная кога е било това прехвърляне на земите. Не познавам бащата на страните, не зная кога е починал, но С. я познавам от преди 30 години. Аз живея на бул.

„Стефан Караджа“, до НОИ. Входната врата, която поставиха е масивна, метална врата и аз имам такава, с горен ключ и със заключване отдолу.

Познавам М., работила съм при нея. Мисля, че М. не е живяла в това жилище.

АДВ. М.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

С ъ д ъ т ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата и ВЪВЕДЕ в залата свид. В.Д..

Свид. В.П.Д. - РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам и двете страни.

Познавам баба М., нейният съпруг не го познавам, тъй като живея в бл. 22 от 2006 год., съседи сме. С. живее в този блок, тъй като аз се нанесох през 2006 год. тя си беше там. Виждала съм я, идваше да се грижи за майка си. Синовете й също са там, други хора не съм виждала. Правеха частични ремонти, сменяха се вратите, гипсо-картони се внасяха в апартамента, може би са правили ремонт на кухнята, на банята, точно не мога да кажа. Може би е било през 2016-2017 год. Външната врата два пъти е сменяна, вторият път по-скоро.

3

Не знам дали М. има ключ, не съм я виждала там. С. ми каза, че апартаментът е преписан на нея. Не зная за спорове между тях, не съм чула. Най-вероятно баба М. е прехвърлила апартамента на С., но точно не зная. Най-вероятно, когато са почнали да правят ремонт. Ремонтът не е направен наведнъж, а поетапно. Финансирането вероятно е от синовете на С. и от нея. С. живее там и гледа баба М.. Да са водили разговори за прехвърляне на частта на М., не знам. Познавам Здравка, дъщерята на М., тя е съпруга на мой първи братовчед. Не сме коментирали нищо, свързано с наследството на М.. Със С. сме съседи, врата до врата сме и сме си говорили. Може би бащата е починал преди 2006 год., може би 2002-2004 год. С. не ми е казвала, че сестра й иска да й заплаща част от апартамента. Първите ремонти започнаха според мен през 2010-2012 год.

АДВ. М.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

С ъ д ъ т ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата и ВЪВЕДЕ в залата свид. М. К..

Свид. М.Г.К. - РАЗПИТАН КАЗА: Син съм на С., живея в кв.

„Заимов“. Майка ми живее на .................. През 1995 год. почина дядо ми.

Майка ми и леля ми не поддържат никакви отношения, повече от 12 години не си говорят. След като почина дядо ми, след неговата смърт, наследиха неговите земи в с. Добрич, може би 4 години по-късно тези земи бяха продадени от леля ми и на по-късен етап, през 2007 год. ако не се лъжа, е продаден вилен имот, находящ се в гр. Сливен. След продажбата на двата имота, нито моята майка, нито баба ми получиха някакъв дял от самата продажба, реално не са получили никакви пари. Уговорката беше това да е за сметка на имота, който е на ................. С цел подобряване състоянието на самото жилище, през 2011 год. и най-вече за сигурността на моята баба поставихме втора метална врата. Тогава леля ми поиска да притежава ключ от втората врата, но майка ми категорично отказа, тъй като жилището не е нейно. Майка ми винаги е казвала, че трябва да се направят ремонти, да се поддържа този апартамент, но леля ми категорично отказа да участва, тъй като жилището не е нейно. Думите й бяха “щом жилището не е мое, няма как 4 да си давам парите и да участвам“. Не желаеше да участва. На следващата година беше посетила жилището, за да си изнесе личните вещи. Тогава е станал скандал между баба ми и леля ми, защото леля отново е поискала ключ, баба й е казала, че апартамента е на С. и повече тук няма работа. М. никога не е стъпвала в апартамента, нито е виждала майка си. След скандала през 2012 год. не е идвала и не е стъпвала. През 2013 год. се постави чип на входната врата на входа, но тя не притежава такъв чип и не е имала и интерес да получи. След като баба ми изгони леля ми от апартамента, месец по-късно брат ми получава телефонно обаждане, като телефона беше на високоговорител, защото имаше заплахи, на които станах и аз свидетел.

Заплахите се състояха в това, че ще има саморазправа, след като не сме дали ключ на М., ще влезе и ако трябва ще разбие вратата. Тази врата беше поставена заради защитата на баба ми. На следващия ден посетихме полицията и оттам ни казаха да отидем при кварталния и там подадохме жалба и от тогава не сме поддържали комуникация с ищцата. През месец ноември 2024 год. леля ми отива на работното място на майка ми, с арогантно поведение, да иска пари за нейната част от имота. Майка ми е отговорила, че няма да получи никакви пари, защото си е взела парите от земите от двете места и много добре знае, че жилището е нейно и си живее там. След 2015 год. съм работил извън Сливен. До 2014 год. съм работил сезонно на морето, като съм имал възможност да се прибирам когато се наложи. През 2012 год. изгоря бойлера на баба ми и се наложи да се върна и да го сменя. През 2015 год. съм ходил да работя в Австрия, но поддържахме постоянна комуникация, тъй като имаме силна връзка, това е до 2021 год. На около 3 месеца съм се прибирал в България, с различен престой, според отпуската. Да, майка ми също е работила сезонна работа на морето, до 2010-2011 год. След това работеше в Сливен и живее тук. Леля ми не притежава наследствен дял от апартамента, така знам. Леля ми, когато е отишла при майка ми на работното място, й е казала, че й дължи 20 000 лв. за имота на ................. Вилният имот, който леля ми продаде, беше на баба ми и дядо ми, а в съседство беше на леля и свако.

Двата имота ги продадоха заедно, предполагам. През това време дядо ми беше починал. Не знам за колко пари са ги продали. През това време имотите не струваха толкова, имотният пазар беше различен. Майка и леля участваха при продажбата на вилния имот. Майка ми и баба ми доброволно подписват споразумение за прехвърляне на този имот с цел избягване на нотариалните и 5 държавни такси и уговорката след продажбата е да си получат своя дял. След като не получават нито майка ми, нито баба ми парите, стигат до споразумение, че едното е за другото. Не зная майка ми и баба ми да са правили отказ от наследство от дядо ми. Земите в с. Добрич бяха на дядо ми.

Там имаше един казус, че тези земи нямаха нотариален акт, т.е. от страна на прабаба ми и прадядо ми и всеки наследник е наследил някакви части. Всички роднини се събират и там как са се разбрали, не знам точно. Не мога да отговоря колко пари са се полагали на майка и баба ми. Не зная земите колко декари са били. Ремонтите, които правихме, значи през 2011 год. поставяне на метална врата, през 2013 год. основен ремонт на кухня, смяна на дограма, зазидване на част от северен прозорец, поставяне на вътрешна изолация, окачен таван, смяна на ел. инсталация, поръчка на нова кухня, нови електроуреди. Хладилникът е закупен през 2010 год., поставяне на ламинат.

Аз съм давал пари на майка ми, съответно и брат ми, също и майка ми е давала, да се закупят тези неща. Двамата сме участвали и с труд, подменихме и ВиК инсталацията. През 2014 год. правихме ремонт на тоалетната, тъй като те с банята са отделно. През 2015 год. баба ми прехвърли своя дял на майка ми. В самия имот никой не е влизал с взлом в жилището. Преди 2010 год. имаше бум на кражби, имаше проблеми с тавана, това беше в цяла България и затова сложихме вратата. В този период не е извършвана кражба. През 1998 год. бях повикан в полицията, защото бях набеден, че съм извършил кражба от жилището на М. в кв. Сини камъни. Тогава бяха ме набедили, че съм откраднал златни накити, бях ученик тогава. Баба ми не е разговаряла с М. от 2011 год., нито по телефона, нито лично. Никой не й забранявал, телефонът си стои при баба ми и е включен постоянно. Ако някога е имало в последните години разговор между баба ми и леля, предполагам, че баба ми щеше да каже. Баба ми сега стои вкъщи и плаче, защото се създават излишни напрежения с тази искова молба. През 2011 год., когато стана скандалът между баба и леля ми, й бяха необходими 2 години да преглътне това и в момента е същото, леля ми предявява нови претенции без да се интересува дори от здравословното състояние на баба ми. Мисля, че баба не е уведомила леля, когато прехвърля нейните идеални части от апартамента, защото леля няма част от имота.