Решение № 2361 от 02.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2361 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова в присъствието на прокурора Пламен Тенков Пантов (РП-Пловдив) като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330108546 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по подадена жалба на С. В. И.., ЕГН ***, чрез адв. С., срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** - 19 от 20.05.2020 г., издадена от И. Б. Т. – р. при дирекция „В.с.“ на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на С. В. И.. в помещение за временно задържане на *****.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт И. Б. Т., взема становище за неоснователност на жалбата.

Контролиращата страна – Районна прокуратура – Пловдив, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, С. В.

И.. е бил задържан в помещение за временно задържане на *****. Като мотивировка на заповедта е посочено – „за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 във вр. с ал.

1 от НК – достатъчно данни за това, че на 16.11.2020 г. в гр. П. е извършил о. на Ф. М. от с.

1

А., обл. П. – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 във вр. с ал. 1 от НК“.

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

В заповедта като правно основание за задържането е посочена нормата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Тя съдържа редица различни хипотези, даващи право на полицейските органи да задържат лице, изброени в 7 точки. В настоящия случай, не е ясно на коя от тях се е позовал органът, за да упражни правомощията си по задържане на лицето. От тази гледна точка, заповедта се явява незаконосъобразна. Дори да се приеме, че хипотетично е приложима т. 1 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, доколкото е посочено, че задържането се осъществява „за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6, вр. с ал. 1 НК“, са налице и допълнителни нарушения.

Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта - посочване на фактическите и правни основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР.

Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана, именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия.

Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд- Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.

Органът, във всички случаи, следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова препращане в процесната заповед липсва.

Напротив - от приетите по делото като писмени доказателства – Постановление за 2 привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 21.05.2021 г. на св. Н. М., /л.48/; Писмо от Окръжна прокуратура – Пловдив /л.60/, от което се установява, че въз основа на Постановлението за привличане на С. В. И.. като обвиняем от 21.05.2021 г. е задържан с прокурорско постановление за 72 часа, от момента на повдигане на обвинението, след което с Определение от 22.05.2021 г. на ОС- Пловдив по ч.н.д.№ 1180/2021 г. в производство по чл. 64, ал. 1 НПК на С.И. му е взета постоянна мярка задържане под стража, която е потвърдена и с Определение на Апелативен съд – Пловдив от 27.05.2021 г. – се установява, че всички актове, от които може да се направи извод, че за жалбоподателя са налице данни за съпричастността му към престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6, вр. с ал. 1 НК, са издадени след датата на процесната заповед за задържане от 20.05.2021 г., а не преди това, както изисква законът.

От представените по делото писмени доказателства, издадени преди процесната заповед от 20.05.2021 г. – Постановление за образуване на досъдебно производство от 12.01.2021 г. /л.109/ за това, че на 16.11.2020 г. в гр. П., е извършено о. на Ф. Н. М. от с. А., обл. П., като деянието е извършено от четири лица, между които и лице от състава на МВР – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 от НК, по което е образувано ДП № 8/21 г. по описа на ОслО при ОП – Пловдив; Постановление за обявяване за издирване на свидетел от 20.05.2021 г. /л. 111/ на А. С. – св. в ОСлО при ОП гр. Пловдив, с което е установено, че по ДП № 8/21 г. следва да се разпита в качеството на свидетел С. В. И.., поради което и е постановено, последният да се обяви за издирване и при установяване да бъде принудително доведен в ОСлО – Пловдив, за извършване на необходимите процесуално – следствени действия по ДП № 8/21 и Постановление за принудително довеждане от 20.05.2021 г. /л.112/ от А. С. – св. в ОСлО при ОП гр. Пловдив, с което е постановено С. В. И.., да бъде принудително доведен в ОСлО към ОП-Пловдив, при установяване. От единствения, приет по делото документ, издаден преди датата на процесната заповед - Постановление за образуване на досъдебно производство от 12.01.2021 г., не може да се направи извод, че за жалбоподателя са налице каквито и да било данни за съпричастността му към престъплението, посочено в процесната заповед. От останалите, приети по делото писмени документи, издадени на датата на процената заповед – 20.05.2021 г. – се установява, единствено, че С. В. И.. е обявен за издирване в качеството му на свидетел и е постановено принудителното му довеждане в ОСлО към ОП-Пловдив, при установяване.

Съгласно чл. 11, ал. 6 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, заповед за задържане не се издава на лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на НПК, като: 1. лица, за които е постановено принудително довеждане, се записват в книгата за пропусквателния режим, като се отбелязват номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът, който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР; същите се настаняват в помещения, различни от 3 помещенията за задържане, и им се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение; 2. задържаните лица се записват в книгата за задържани лица, като се отбелязват номерът на постановлението за задържане, кой го е издал, както и началният и крайният час на задържането.

В заключение, съдът намира, че макар от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че жалбоподателят С.И. е бил привлечен като обвиняем на по-късен етап – 21.05.2021 г., това обстоятелство не може да санира Заповедта за задържането му за 24 часа, към 20.05.2021 г. Действително, допустимо е задържане на лице, в случай, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР – ако лицето е обявено за издирване с цел задържане. В конкретния случай, се установява, че с Постановление от 20.05.2021 г. е обявен С.И. за издирване в качеството му на свидетел и постановено принудителното му довеждане в ОСлО към ОП-Пловдив, при установяване. Разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, която е приложима в конкретния случай, обаче, се явява специална по отношение на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР, т.е. не е следвало да бъде издадена Заповед за задържане, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР.

При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това законово изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление, които да са били налице към момента на издаване на заповедта. Такова доказателство само по себе си не може да бъде фактът на образувано ДП - в този смисъл: Решение № 13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2018 г.

Според чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. На това основание се задържа лице, за което има данни (предварително), че то е извършило престъпление. св.но, в процесния случай, не са ангажирани доказателства, че полицейският орган има предварителни данни, че С.И. е извършил престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 във вр. с ал. 1 НК.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева– заплатена държавна такса и 300 лева– заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. В. И.., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице с рег. № *** - 19 от 20.05.2021 г., издадена от И. Б. Т. – р. при дирекция „В.с.“ на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на С. В.

Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c919eb8-3776-4a01-be2f-d98b19601365