Решение № 896 от 03.11.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Русе, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20214520102153 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Ищецът „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:127001597, чрез юрк. В. П. е предявил против ответника „ИНФОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:

117682791, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 3527,20 лв., съставляваща неизпълнена част на задължение на обща стойност 4427,20 лв. за плащане на продажна цена и превоз на бетонови разтвори, произведени в Бетонов възел Разград, както и услуги с бетон помпа, във връзка, с които е издадена данъчна фактура № 0310006993/28.08.2020 г., с дата на възникване на данъчното събитие 28.08.2020 г., както и иск по чл. 422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД предявен за сумата 204,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.08.2020 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху първоначалната главница /4427,20 лв./ от 11.02.2021 г. до датата на частичното плащане 16.03.2021 г. в размер на 41,81 лв. и законната лихва върху главницата /3527,20 лв./ от 17.03.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.754/21 г. на РРС, срещу която в срок е подадено възражение на 15.03.21 1 г. След подаване на възражението ответникът погасил част от задължението в размер на 900 лв., които ищеца приспада от главницата по заповедното производство.

В отговора на исковата молба ответникът признава задължението по процесната фактура и твърди, че е изпълнил частично, като е погасил и сумата 600 лв. на 24.06.2021 г., при което задължението което признава е в размер на 2927,20 лв. Счита, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като ищеца не е направил искане за доброволно изпълнение и няма уведомяване с покана за плащане.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цената за продадените и доставени стоки и услуги, падежът за плащането на които е настъпил.

Ответникът е представил доказателства за частично плащане към отговора на исковата молба за 900 лв. от 16.03.21 г. и за 600 лв. от 24.06.21 г., като признава остатъка от главницата в размер на 2927,20 лв. С допълнителна молба уточнява, че на 20.07.2021 г. е превел по сметка на ищеца сумата от 950 лв., като към настоящия момент дължимата главница възлиза в размер на 1977,20 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД предявен за сумата 204,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.08.2020 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху първоначалната главница /4427,20 лв./ от 11.02.2021 г. до датата на частичното плащане 16.03.2021 г. в размер на 41,81 лв. и законната лихва върху главницата /3527,20 лв./ от 17.03.2021 г. до окончателното плащане:

Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение. В случая в издадената фактура е уговорен падеж на плащане 28.08.2020 г.

С допълнителна молба ищеца посочва, че претендира законната лихва върху главницата от 3 527,20 лв. за периода 17.03.2021 г. до 24.06.2021 г. в размер на 81,31 лв., а за периода от 25.06.2021 г. до 20.07.2021 г. дължима лихва в размер на 21,14 лв. върху главницата от 2927,20 лв., които ответника 2 признава в съдебно заседание.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответника юрк. Н.И., който заявява, че е съгласен с направените изчисления на ищеца.

Признава иска и е съгласен да заплати дължимите суми, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Депозирал е молба чрез процесуалния си представител юрк. В. П., с която моли съдът да уважи исковете, като на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК постанови решение, основаващо се на признанието от страна на ответника. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът признава предявеният против него иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 327, ал. 1, от ТЗ. Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

По делото са представени доказателства от ответника за платени суми: оригинали от Квитанция № 0000000009/16.03.2021 г. за сумата 900 лв., ведно с касов бон от 16.03.2021 г. и Квитанция № 0000000015/24.06.2021 г. за сумата 600 лв., ведно с касов бон от 24.06.2021 г., които плащания частично покриват цената на иска по делото. Не се спори и ищецът признава, че на 3

20.07.2021 г. е получил сумата още 950 лв. от ответника.

Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В случая ответникът е направил правопогасяващо възражение, като установи плащане на част от дължимите суми в размер на 2450 лв. от общо 4427,20 лв. за главница, за които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 754/2021 г. на РРС.

Съдът намира искът по чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за частично основателен и следва да се уважи за сумата 1977,20 лв. главница, а за разликата до предявените по настоящото дело 3527,20 лв. главница, следва да се отхвърли, поради погасяване на задължението от ответната страна в хода на делото. При евентуално уважаване на целият предявен осъдителен иск ищцовото дружество би се снабдило с ново съдебно изпълнително основание и за платеното вече задължение.

Основателен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД предявен за сумата 204,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.08.2020 г./падежа на задължението/ до 10.02.2021 г./датата на образуване на производството по чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва върху първоначалната главница /4427,20 лв./ от 11.02.2021 г. до датата на частичното плащане 16.03.2021 г. в размер на 41,81 лв. и законната лихва върху главницата от 3 527,20 лв. за периода 17.03.2021 г. до 24.06.2021 г. в размер на 81,31 лв., а за периода от 25.06.2021 г. до 20.07.2021 г. дължима лихва в размер на 21,14 лв. върху главницата от 2927,20 лв., които ответника признава в съдебно заседание.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 ГПК. В отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът, направи изрично изявление за признание на иска като част от дължимата сума е изплатена в хода на делото.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на 4 иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съдът констатира, че ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на 92,63 лв., за която към настоящата искова молба е представил цветно копие на оригинала от заповедното производство и съдът я е приспаднал погрешно, като на осн. чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да я заплати.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, тъй като с действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 134,46 лв. за държавна такса по настоящото производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. А по заповедното производство 92,63 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от инж. Димо Христов Димов, чрез юрк. В. П. от длъжника „ИНФОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 117682791, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Антим първи“ № 26, представлявано от Стефка Николаева Василева - управител, следните суми:

1/. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 327, ал. 1, от ТЗ сумата от 1977,20 лв./хиляда деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща неизпълнена част на задължение на обща стойност 4427,20 лв. за плащане на продажна цена и превоз на бетонови разтвори, произведени в Бетонов възел Разград, както и услуги с бетон помпа, във връзка, с които е издадена данъчна фактура № 0310006993/28.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1977,20 лв. поради плащането им в хода на делото;

2/. На основание чл.422, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 348,40 лв.

/триста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ – обезщетение за забава от които: сумата 204,14 лв. за периода от 29.08.2020 г. до 10.02.2021 г.; сумата 41,81 лв. законна лихва върху първоначалната главница /4427,20 лв./ от 11.02.2021 г. до датата на частичното плащане 16.03.2021 г.; сумата 81,31 5 лв. законна лихва върху главницата от 3 527,20 лв. за периода 17.03.2021 г. до 24.06.2021 г. и сумата 21,14 лв. дължима лихва за периода от 25.06.2021 г. до 20.07.2021 г. върху главницата от 2927,20 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 77 от ГПК „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„Алеко Константинов“ № 8, представлявано от инж. Димо Христов Димов, чрез юрк. В. П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС сумата 92,63 лв. държавна такса, за която е останал задължен при образуване на делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК „ИНФОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:

117682791, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Антим първи“ № 26, представлявано от Стефка Николаева Василева - управител ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от инж. Димо Христов Димов, чрез юрк. В. П. сумата 284,46 лв., направени по настоящото исково производство разноски, както и 142,63 лв. за разноски по ч.гр.д. № 754 по описа за 2021 г. на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6