Решение № 57 от 06.10.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. В., 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500270 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Чл.26 от Закона за закрила на детето /обжалване пред въззивния съд на решението на районния съд за настаняване на дете в социална услуга от резидентен тип/.

С Решение №61 от 26.02.2021 г. по гр.д.№1832 /2020 г. по описа на Районен съд-В. за г. е настанено детето Б. Ю. О. с ЕГН ********** в социална услуга от резидентен тип Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания /ЦНСТДМБУ/-2- с. Н. с. за срок от седем месеца, считано от 11.09.2020 г., датата на която детето е настанено по административен ред със заповед № ЗД/Д-С-СК-048/11.09.2020 г. на директор на дирекция ”Социално подпомагане”-С., или до промяна, изменение или отпадане на основанието за настаняването му.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Х. ИСМ. Х., ЕГН **********, представлявана по делото от адвокат Н. Б. със съдебен адрес в град С. .

Иска се да се отмени обжалваното решение като неправилно и

1 незаконосъобразно по подробно посочени съображения,като се иска да се остави без уважение искането на АСП, ДСП-В. за настаняването на детето Б.

О. в приемно семейство на основание чл.25, ал.1, т.2 и т.4 ЗЗДт. Твърди ,че не били налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 ЗЗДт, доколкото прилагането на тази крайна мярка за отделянето на детето от биологичното му семейство и най-вече от майка му и братята и сестрите му нямало да доведе до постигане на целите, които може да се реализират и с по-леки законови мерки. Исканата мярка от ищеца-въззиваем не била в интерес на детето, което било видно от всички събрани по делото доказателства.

Целта на социалните работници била родителите да се тормозят, а децата отделят и отчуждават. Родителите трябвало да не ходят на работа и да се разкарват до съда в град В. на около 500 км. в двете посоки, за да се затрудни упражняването на правата на децата. Така се нарушавал и интересът на децата, защото се ограничавала възможността им да се виждат и срещат с родителите си, които заради липса на средства и време, от ходене на работа, не можели редовно да виждат децата си, изпратени на стотици километри надалече, което освен всичко друго било и нехуманно.

Твърди се ,че на 11.09.2020г. била издадена заповед на основание чл.27, ал.1 ЗЗДт и чл.33, ал.2 от ППЗЗДт за временно настаняване на Б. О., в която нямало фактически мотиви, а само бил преписан законът. В заповедта били посочени като фактически основания за издаването й: „ ... „ ... Родителите не са в състояние да полагат необходимите грижи. Налице е риск за физическото и психическо състояние на детето. С Б. са извършени блудствени действия от лице, на което родителите му са го поверявали

".

Посоченото в заповедта бил предметът на проверка в настоящото дело.

Изложеното в исковата молба/ИМ/ и в приложените към нея социални доклади, които били оспорени по делото, опровергавали твърденията както в цитираната заповед, така и в самата ИМ. Не били налице конкретни доказателства, че майката като родител не е в състояние да осигури сигурност за детето Б., както и нямало никакви доказателства, че за това дете има риск за физическото и психическото му състояние, ако бъде отглеждано от майка си и пълнолетния си брат Ю.. Напротив, от събраните по делото доказателства се установило, че няма данни за упражнен тормоз върху детето, 2 а ставало въпрос за междуроднински приказки, без те да са верни. Установило се пред съда, че лелята на Б.- С. е твърдяла невярна информация, защото не били й дадени дребни суми пари.

При изслушването пред съда самото дете Б. заявило, че желае да живее при родителите си и му харесва да е с майка си и братята и сестрите си.

Желаело да е с биологичното си семейство. При разпита на брат му Д. се установило, че в центъра, където е настанен и Б., ги тормозили физически и вербално, че не учел ,понеже нямало технически устройства. На практика в този център за детето имало опасности за физическо и психическо нараняване и те били реализирани,т.е. предприетата мярка спрямо това дете не само не била адекватна, но е вредна и опасна. Пред съда, самото дете заявявило:„... Не ми харесва там където съм в момента. В С. при семейството ми, при майка ми и при братята ми и сестрите ми е по-добре. За това казвам, че не ми харесва.

Тук в центъра се случва между децата да има бой и мен ме бият. ..." С настоящата жалба се прави искане да се приеме като доказателство по делото представеният към писмените бележки договор за наем от 09.02.2021г., подписан от майката, в който договор е посочено конкретно , че в имота могат да живеят нейните деца, без съпруга й. Иска се да бъдат приети и представените към писмените бележки удостоверения от 10.02.2021г. за постоянен и настоящ адрес на майката, съгласно адреса ,посочен в договора за наем. По-рано не можело да се представят тези доказателства, защото по съвет и на съда, в който съвет майката се вслушвала, отделянето на майката от бащата на децата станало след обявяването на делото за решаване от РСВ..

С предприемане на тези действия от майката напълно се гарантирала сигурна и спокойна среда за децата и в частност за Б.. Не било нужно да се прибягва до най-крайната мярка за отделяне на детето Б. от биологичната му майка и биологичните му братя и сестри, като се настанява в кризисен център. Имало и по-щадящи мерки за закрила и защита на детето, като се съобразява и спазва напълно и само интереса на детето. Иска се да бъде съобразено обстоятелството ,че детето Б. е в крехка възраст, като липсата на биологичната майка в тази възраст се преодолявала по-тежко емоционално, а детето вече било отделено от майка си повече от шест месеца, което не бил никак малък срок.

3

Иска се въззивната инстанция да съобрази, че след обявяване делото за решаване пред РС- В. по друго дело - 1833/2020г., бил отхвърлен иска на ищеца. Така братчето на Б.- Д. бил върнат на майката, което било видно от представената към писмените бележки заповед от 05.02.2021г. и приемопредавателен протокол от същата дата. Редно и справедливо било предприетите мерки спрямо Б. да са еднакви с тази на Д.. Не на последно място следвало да се има предвид и обстоятелството, че майката желаела да живее заедно с децата си, т.е не бил налице в случая и риск от изоставяне на детето от майката. Следвало да се има предвид още, че искането на ДСП-В. е подкрепено единствено с писмени доказателства, основното от които е социален доклад, представен от самата Дирекция. Не били ангажирани каквито и да било други доказателства, дори не бил доведен пред съда социален работник, за да се установи наличието на някакъв риск за детето, който да обоснова необходимост от вземане на мярка за закрилата му, т. е. предявеният иск бил и недоказан.

В хода на делото не се констатирало да е налице основание по чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДт. Напротив ,установило се, че майката полага грижи за детето си, желае да го отглежда, интересува се от него, посещава го и самото дете също желае да е при майка си. Майката присъствала на всяко едно от заседанията по делото и изрично заявявала пред съда, че желае да отглежда детето си Б., която имало нужда от майчинска близост. Висшият интерес на всяко дете бил да бъде отглеждано в биологична среда, а в случая това било възможно от майката, в ново жилище, наето за живеене без бащата, което било видно от договора за наем и изричното посочване в него кои лица могат да обитават имота, като бащата изрично не бил посочен сред лицата, което могат да обитават и ползват наетия имот.

В случая майката била жива и здрава и желае да се грижи за детето си Б. По-големият и пълнолетен брат Ю. желаел да помага в отглеждането им и да живеят заедно. Според социалните работници в предишния им дом имало „мухъл", което било несериозна причина, за да се отнеме дете от майка му. В хода на делото от събраните доказателства по никакъв начин не се установило да е налице законовото основание по чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДт спрямо майката и пълнолетния брат на Б.. Оставало се с впечатление, че всички деца 4 са отнети на Х. едновременно, в един ден, като един вид наказателна мярка, без да е направено диференциране на причините, налагащи отнемането на децата от майка им.

Нямало данни по делото, че ако Б. се отглежда от майка си, е налице какъвто и да е риск за физическото и психическо състояние на детето, както било посочено в заповедта за настаняването му.От представения договор за наем и адресна регистрация на майката било видно, че същата незабавно е предприела действия да гарантира сигурността на детето си Б. и да се отдели от мъжа си и баща на Б. в името на сигурността и доброто на децата си.

Майката се била вслушала в съвета на съда и се отделила от мъжа си, наела отделно жилище, за да гарантира още по-добре сигурността на децата си. От нито едно доказателството по делото не можело да се установи, че е налице негледане и неполагане на грижи от майката на детето спрямо Беркай или че е налице какъвто и да е риск за Б. ако живее при майка си, заедно с другите си братя и сестри.

Напротив, висшият интерес на детето Б. бил той да живее заедно с майка си и братята и сестрите си, единият брат от които вече бил върнат на майката, а третият брат бил пълнолетен и се стараел да помага в отглеждането им. Поради това се иска съдът да прекрати предприетата мярка спрямо детето Б., като същото бъде настанено в семейството на майка му и брат му Д. и Ю. отново. Нелогично би било по отношение на братчето Д. да е прекратено настаняването в социалния дом и да е предаден на майка си, а по отношение на братчето Б. да не се прекрати настаняването в приемното семейство и да не се върне за отглеждане на майка му. Така ако се допуснело, разкъсването на емоционалната връзка между братята Ю. и Д. с брат им Б. на тази малка и крехка възраст, това би се отразило крайно негативно на интереса на детето и разкривало липсата на подходящност на тези предприета мярка.

Твърди се ,че от разпита на доведения пред съда свидетел и пълнолетен брат на Б. - Ю., ставало ясно, че лелята на децата С. била недоволна поради недадени й пари. Заради това и напук била подала сигнал, че уж едно от другите деца на семейството било продавано, което се отричало от свидетеля да е така. Същото се потвърдило категорично и от разпита пред съда на другия брат Д.. Същото се потвърждавало категорично и от показанията на 5 лелята С. Х. пред съда при разпит на 17.12.2020 г., когато тя заявила, че:„Х. и С. не се разбират много-много. Аз също не се разбирам със С. тя е много лоша....Не знам какво сестра ми С. е писала в сигнала, само ми каза, че ще пише сигнал. Аз попитах за какво е сигнала, но тя ми каза да не се бъркам. По това време, когато С. писа сигнала между нея и Х. имаше конфликт за пари.

Децата се гледат добре, средата при Х. е добре, имат си всичко децата...." Заради лични дрязги от страна на лелята не било допустимо да се засяга висшия интерес на детето Б.. Заради един неверен сигнал не било допустимо детето Б. да бъде изведено от семейната му среда. Такава била и приложената практика на ВАС на РБ. От друга страна не можело да се сподели субективното оценъчно мнение на съдията-докладчик, че децата били отглеждани при занижен родителски контрол. Посоченото не било вярно, което било видно от събраните по делото доказателства. Ноторно известно било, че турският и ромският етноси в Р Б. имали специфичен начин на живеене. В случая нямало критерии, кой е занижен родителски контрол и кое е приемливо и неприемливо от гледна точка на това съдът да оценява един родител като добър или лош. В случая било от значение има ли реален риск за детето или не, а такъв конкретен риск не бил констатиран в хода на делото.

В случай, че съдът приемел, че следва да се приложат мерки за настаняване спрямо детето Б., то на основание чл.28, ал.4, изр.2 ЗЗДт се прави искане съдът да приложи поредността на мерките, предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗДт, като реши Б. да се настани до навършване на пълнолетие на детето при семейството на брат му Ю. Ю. О. на адрес в град С., съгласно посочения в договора за наем, който е пълнолетен и изрично е дал съгласие както пред съда, така и пред социалните с нарочна декларация, че желае да се грижи за отглеждането си на своята биологичен брат Б.

Разпечатката съдържа 33 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c9079b8-45b4-4c56-8763-2fa243262398