Решение № 3627 от 28.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3627 гр. Пловдив, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330102470 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Г. Т., чрез пълномощник – адв. П. Б., против Д. К. С. и „УниКредит Булбанк“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че ответникът Д. К. С. – длъжник по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Б. А., рег. № **********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. М., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. К., ул. „Ю. Г.“ № ..., с площ от *** кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** в квартал ***, парцел: ***, при съседни поземлени имоти: *****, *****, *****, *****, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор *****, със застроена площ о т *** кв. м., брой етажи: ***, с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор *****, със застроена площ от *** кв. м., брой етажи: ***, с предназначение: селскостопанска сграда.

1

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2003 г. по силата на Нотариален акт № ***/19.12.2003 г. на нотариус Д.Н. ищцата е дарила в полза на дъщеря си – ответницата Д. К. С. процесния недвижим имот. Впоследствие отношенията между страните се влошили, като се изтъква, че ищцата не е предавала владението върху имота на ответницата, а през цялото време само тя е упражнявала фактическата власт. Сочи се, че в дворното място има изградени три големи оранжерии, в които ищцата отглеждала зеленчуци.

Поддържа се, че от 01.01.2004 г. до настоящия момент ищцата единствена владее и стопанисва имота явно и необезпокоявано. Изтъква се, че достъпът до имота е ограничен и никой освен ищцата не може да влиза, доколкото се преминава през съседен имот с идентификатор *****, който е собственост на ищцата, която през 2004 г. премахнала оградата между имотите и ги ползвала като един общ. Твърди се, че през годините ищцата е демонстрирала пред ответницата С., че тя се възприема за собственик и това било известно и на съседите й, като счита, че е придобила собствеността към 01.01.2014 г. въз основа на 10-годишно давностно владение. На 11.02.2023 г. ищцата разбрала, че процесният имот е изнесен на публична продан по изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Б. А., като взискател по това изпълнително дело е ответникът „Уникредит Булбанк“ АД, а длъжник е ответницата С.. Посочва се, че ищцата се явява трето лице, чието право на собственост е засегнато от изпълнението, тъй като върху процесния имот е насочено принудително изпълнение на парично вземане за имот, който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело. По изложените съображения се иска от съда да уважи предявения иск и да присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Уникредит Булбанк АД“, с който се оспорва предявения иск. Поддържа се, че на 02.12.2022 г. е бил извършен опис на процесния имот от помощник на ЧСИ, който е бил обективиран в протокол. В последния е вписано, че имотът е бил във владение на ответницата Д. С., макар да се ползвал от ищцата. Достъпът до имота е бил осигурен от Х. И., а не от ищцата. Поддържа се, че съставеният протокол е официален свидетелстващ документ и съобразно чл. 179 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Посочва се, че направеното в протокола отбелязване, че ищцата ползва имота със съгласието на собственика, представлява отказ от изтеклата придобивна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС. Претендира се за отхвърляне на 2 предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. К.

С.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **********, се установява, че на 19.12.2003 г. ищцата Й. Г. Т. е дарила на дъщеря си – ответницата Д. К. С. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място, цялото от *** кв. м., представляващо УПИ № ***, в квартал *** по плана на с. К., П., ведно с построената в него стопанска постройка върху *** кв. м. и всички подобрения в него, при граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***.

Видно от приложената по делото скица, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. П., процесният поземлен имот е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. М., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, като поземлен имот с идентификатор ***** с площ от *** кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м).

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **********, от който се установява, че на 16.06.2005 г. ищцата Й. Г. Т. е призната за собственик въз основа на представени писмени доказателства на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с. К., общ. М., обл. П., цялото застроено и незастроено с площ от *** кв. м., съставляващо УПИ № ***, от кв. *** по плана на с. К., общ. М., обл. П., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, улица, ведно с построените в същото дворно място жилищна сграда, находяща се в северната част на парцела, лятна кухня, гараж, магазин със склад, двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., находяща се в южната част на парцела, ведно с подобренията в дворното място.

Видно от протокол за опис на недвижим имот, съставен по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Б. А., *****, с взискател – 3 ответника „Уникредит Булбанк“ АД и един от длъжниците – ответника Д. К.

С., на 02.12.2022 г. помощник – ЧСИ М. А. е извършила опис на процесния недвижим имот. В протокола е отбелязано, че достъпът до имота е осигурен от Х. С. И., който е назначен за пазач на същия. Вписано е, че в имота имало три оранжерии, за които явилата се при огледа ищца Й. Т. заявила, че били нейна собственост, но изградени със съгласието на собственика на имота. Описано е, че сведенията за имота са събрани от Х. С. И. и Й. Г. Т., според които при налагане на възбраната имотът е бил във владение на ответницата С., но се ползвал от ищцата Т.. Видно от посочените в протокола тежести върху имота, възбраната по изпълнително дело № ***** е наложена на 07.11.2019 г.

Представено е обявление за публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Б. А., **********, от което е видно, че за периода от 07.02.2023 г. до 07.03.2023 г. е била насрочена първа публична продан на процесния имот.

По делото е представен Нотариален акт за установяване на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ********** , по силата на който ищцата Й. Т. е призната за собственик на основание давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор ***** ведно с построените в него сгради.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Р.Г.П., С.К.Т. и Х. С. И.. От показанията на свидетеля П. се установява, че се познава с ищцата Й. Т. в продължение на повече от 30 години. Разказва, че се занимавал с дистрибуция на безалкохолни напитки и доставял такива на ищцата, която имала магазин за хранителни стоки в гаража си в имота в с. К. Сочи, че до магазина е разположена вратата, която е единствения вход към имота. Впоследствие ищцата започнала да се занимава със земеделие, като изградила в имота оранжерии, които само тя обработвала. Свидетелят споделя, че е запознат с отношенията между ищцата и дъщеря й – ответницата Д. С., които били влошени още от 2003 г. – 2004 г. Заявява, че понякога ответницата посещавала имота, но не го обработвала и не изявявала претенции към него.

Според свидетеля Т., който познава ответницата Д. С. от ранна детска възраст, същата живее в гр. П. и през последните 10 години рядко посещавала майка си, защото отношенията им били влошени. Разказва, че ищцата Й. Т.

4 притежава имот в с. К., в който се влиза от магазин, разположен на ъгъла, като има изградени постройки – стара и нова къща, навес и две или три оранжерии.

От показанията на свидетеля И. се установява, че от 2006 г. познава ответницата Д. С., с която се намират във фактическо съжителство.

Свидетелят е запознат, че в имота в с. К. живее ищцата Й. Т. и синът й, които не били в добри отношения с ответницата С. още откакто се запознали през 2006 г. В имота ищцата Т. отглеждала праскови, а впоследствие изградили оранжерии, в които посадила краставици. Свидетелят споделя, че не е знаел, че ответницата С. притежава имот в с. К., а научил за него, когато присъствал на описа, извършен от служители при ЧСИ Б. А.. Разказва, че при описа видял скица, от която разбрал, че имотът, в който живее ищцата Т., представлява всъщност два отделни имота. На описа присъствала и ищцата, която заявила, че имотът е нейна собственост. Свидетелят заявява, че му бил представен лист, на който нямало нищо написано, при което той се подписал за пазач. При предявяване в съдебно заседание на съставения на 02.12.2022 г. протокол за опис на процесния имот, свидетелят И. твърди, че ръкописният текст на стр. 4 е липсвал, като не е бил запознат с него, а само се е подписал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на доказателствената съвкупност. Показанията на свидетеля Х. С. И. следва да бъдат преценявани на основание чл. 172 ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, но доколкото същите са обективни и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства съдът им дава вяра.

Във връзка с открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка на истинността на представения по делото протокол за опис на процесния имот от 02.12.2022 г. е допусната съдебно-графологична експертиза.

Съобразно заключението на вещото лице М. С. документът съдържа 4 бр. страници с едностранен печат. След извършеното сравнително изследване експертът е установил, че ръкописният текст на стр. 2, 3 и 4, с изключение на текста „М. К.“, вписан на стр. 4 за „Вещо лице“, е изпълнен от едно и също лице и сходна химикална паста. Посочено е, че почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст, изписан на стр. 4 – най-горе и почеркът, с който са изпълнени думите „осигурил достъп и пазач“ и „Х. И.“ са изпълнени от едно и 5 също лице. Вещото лице е констатирало, че в документа няма преправяния, дописване или каквато и да е друга манипулация. Експертът е посочил, че след внимателен анализ и многократно увеличение на текста под микроскоп е установил, че подписът, положен за „осигурил достъп и пазач“ е бил изпълнен, след което е изписан текста „Х. И.“. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано, като същото не бе оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица.

Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес.

Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.