Определение № 23725 от 25.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23725 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509903 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Д. М. частна жалба вх. № 50894/25.04.2025 г. срещу определение № 16568 от 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 398/2025 г. на СРС, 49 състав, с което е върната искова молба вх. № 1724/03.01.2025 г. и производството е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че постановеният акт съставлява отказ от правосъдие. Сочи, че всички цитирани в определението дела с ищец Е. М. са с различен предмет, поради което неправилно производството е било прекратено поради недопустимост на иска.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите в кориците на първоинстанционното производство, взе предвид доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция частна жалба, намира следваното.

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна, с оглед което е допустима.

Същата е неоснователна.

С искова молба вх. № 1724/03.01.2025 г., по която е образувано гр.д. № 398/2025 г. на СРС, 49 състав, настоящият жалбоподател и ищец М. е предявил против ответника САС иск за неимуществени вреди в размер на 24 999 лв, претърпени за периода 21.02.2017 г. – 26.09.2024 г. във връзка с незаконно поддържано обвинение за участие в ОПГ и незаконно задържане по това обвинение, по което е оправдан от ВКС.

С обжалваното определение исковата молба е върната по мотиви за недопустимост на иска на осн. чл. 130 ГПК поради злоупотреба с право. Прието е в обжалваното определение, че за периода 01.01.2025 г. – 27.01.2025 г. ищецът М. е образувал в СРС множество дела за неимуществени вреди, възникнали пряко или косвено вследствие на присъдата по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран 1 наказателен съд, ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС и н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Ставало дума за над 250 дела, заведени в посочения период с твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на несправедливо осъждане или свързаните с това твърдения за непроизнасяне по молби за възобновяване, незаконно задържане по обвинението за ОПГ, подадени сигнали и други. Във връзка с това СРС се е обосновал, че е налице злоупотреба с право – образуване на множество дела с едно и също твърдение с цел ищецът да изрази несъгласие с така постановената влязла в сила присъда и да затормози съдилищата – цел, различна от защитата на материално право. Посочено, че е налице зловредно упражняване на едно право за цели различни от целите, за които то е създадено. По тази причини исковата молба е върната с обжалваното определение.

Като правилно определението следва да бъде потвърдено.

Следва да се посочи, че са налице други две висящи дела с предмет иск по ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно поддържано обвинение чл. 321 НК, по което ищецът е оправдан по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС и н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС; твърдения за задържане по това обвинение, по което е оправдан. Гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС, а впоследствие след връщане от СГС – гр.д. № 23 618/2024 г. по описа на СРС, е образувано по иск за неимуществени вреди във връзка с осъждане по непредявено обвинение. Решението по гр.д. № 23 618/2024 г. по описа на СРС е обжалвано и е образувано висящото понастоящем в.гр.д. № 12 666/2024 г. по описа на СГС.

Гр.д. № 57 017/2021 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав е образувано по иск за неимуществени вреди във връзка с повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 18.11.2013 г. до 09.01.2018 г. обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 НК, по което с влязла в сила на 01.07.2019 г. присъда по НОХД № 646/2015 г. по описа на СНС ищецът М. е признат за невиновен.

Първоинсанционното решение е обжалвано и с решение № 6432/22.11.2024 г. по в.гр.д.

№ 3871/2023 г. е частично отменено. Това решение е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила.

И в двете искови молби /по гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС и по гр.д. № 57 017/2021 г. по описа на СРС, ГО/ ищецът твърди да са нарушени правата му, да е поддържано обвинението за престъпление по чл. 321 НК, за което е оправдан, да е задържан неправомерно, да са допуснати в хода на наказателното производство нарушения на право на ЕС. В тази връзка следва да се посочи, че правната квалификация на иска се дава от съда въз основа на фактическите твърдения в исковата молба.

Присъдата по н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС е влязла в сила. С обвинителен акт по ДП № 62/2015 г. ГДБОП МВР, пр.пр. № 431/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура ищецът е обвинен в извършването на множество престъпления, след които по чл. 321, ал. 3 НК /ОПГ въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши определени престъпления/ и грабеж.Образувано е НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, по което с присъда от 09.01.2018 г. ищецът е оправдан по всички обвинения.

Присъдата е протестирана и с нова присъда от дата 05.16.2019 г. по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС: е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно оправдаването на ищеца по процесното обвинение по пункт първи от 2

ОА - това по чл. 321, ал. 3 НК за ОПГ, въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши определени престъпления; по престъплението по по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание 17 г. и 6 м. ЛОС.

Присъдата по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС е протестирана в определени части, а именно в частта, с която се потвърждава оправдателна присъда на СНС за всички обвинения без това по чл. 321, ал. 3 НК.

С решение № 242/16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС нова присъда от 05.06.2019 г. е частично потвърдена /например обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК/, а в други части, относно определени обвинения е отменена и делото е върнато на АСНС за ново разглеждане.

С исковата молба вх. № 1724/03.01.2025 г., по която е образувано гр.д. № 398/2025 г. на СРС, 49 състав, ищецът се позовава на тези факти и претендира обезщетение за неимуществени вреди във връзка с неправилно поддържаното обвинение по чл. 321 НК, за определен избран от него период.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим. От неоспорените данни, изложени в атакуваното определение на СРС, се установява, че пред СРС са висящи множество дела /посочени в определението над 200 на брой/, с ищец Е. Д. М.а и ответник различни органи на съдебната власт – Прокуратура на Република България, АСНС (с правоприемник Апелативен съд - София), ВКС, АССГ, но също и ГД „БОП“ и ГД „ИН“. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че в преобладаващата част от тези дела жалбоподателят Е. М. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в различни частично покриващи се периоди от време все поради осъждането му по непредявено обвинение по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о.

Според чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Съдът не дължи защита на превратно упражняваното субективно право.

За защита на накърнените си права във връзка с обвинението по чл. 321 НК по влязла в сила присъда по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о, ищецът Е.

М. е защитил правата си, завеждайки горепосочените дела по ЗОДОВ. Завеждането на гр.д. № 398/2025 г. на СРС, 49 състав, по което се сочи различен период на претърпяване на неимуществените вреди, не покрива критерия по чл. 3 ГПК. Съдът не дължи защита на превратно упражняваното субективно право.

В практиката си ЕСПЧ приема, че злоупотреба с право, включително с правото на жалба, се изразява във вредоносно упражняване на правото за цели, различни от тези, за които е предназначено (дело 56551/11 Mihailo Petrović срещу Сърбия и 10 дружи жалбоподатели)

Съдът отчита правото на всяка страна да търси защита на накърнени по твърдения права и законни интереси и това право е гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ и от чл. 2 ГПК. Страните обаче следва да упражняват правата си без да надхвърлят и препятстват нормалното функциониране на обществото, в това число на съдебната система на държавата чрез адресирането с огромен брой сигнали, искания, жалби. С оглед практиката на практиката на ЕСПЧ, изразена по жалба 28970/1995 Nicolas Philis срещу Гърция; жалба 14102/02 Bekauri срещу Грузия и др., сезирането на съда в рамките на ограничен отрязък от време със стотици искове, жалби, голяма част от които са свързани с наложено с необжалваем съдебен акт наказание лишаване от 3 свобода или мярка за неотклонение задържане под стража по висящи наказателни производства, при което се подават често идентични искови молби или такива, отличаващи се единствено по част от периода, в който се твърди да са търпени вредите, разкрива процесуално поведение, изпълващо понятието за злоупотреба с правото на иск.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16568 от 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 398/2025 г. на СРС, 49 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на Е. М..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4