Решение № 76 от 29.04.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Нова Загора, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220101361 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Р.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, чрез пълномощника й адв.В.К. от АК – Стара Загора против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Столична, район „Люлин“, бул.„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от Томаш Яжембович и Зорница Николова Димитрова, с която е предявен отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 4858.89 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS01320082/07.01.2009 г. , 1365.26 лева - възнаградителна лихва за периода 30.04.2009 г. до 29.07.2011 г., 1225.78 лева – мораторна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски от 249.00 лева, за които суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, поради изтекла погасителна давност.

Посочва се, че с Изпълнителен лист от 21.10.2011 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 965/28.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на РС - Нова Загора, Р.А.С. била осъдена да заплати на кредитора „БНП Париба IIърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606, с адрес: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, със законен представител - Луик 1

Льо Пишу сумата 4858.89 лева - главница, 1365.26 лева - възнаградителна лихва от 30.04.2009 г. до 29.07.2011 г., 1225.78 лева - мораторна лихва от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 249.00 лева, а вземането произтичало от непогасено задължение по Договор за потребителски паричен кредит номер PLUS-01320082/07.01.2009 г.

По-късно горепосочените вземания били прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София, което дружество образувало срещу ищцата в две изпълнителни дела, въз основа на горния изпълнителен лист, както следва: изп.д.№ 7715/2017 год. по описа на ЧСИ Г.Г., с рег.№ ***** и район на действие ОС - гр.Сливен /прекратено и архивирано под № 229/2020 г./ и изп.д.№ 1165/2020 г. по описа на същия частен съдебен изпълнител. Сочи се, че от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение № 965/28.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на РС - Нова Загора започнала да тече погасителна давност, която била тригодишна. През този период давността не била прекъсвана или спирана. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла.

Поради това към настоящия момент за Р.А.С. бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за горепосочените суми.

Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да установите, че Р.А.С. с ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, посочените по-горе суми, поради изтекла погасителна давност, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 21.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Моли също да й се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Прилага писмени доказателстава по опис и моли на основание чл.190 от ГПК, съда да задължи ответника да представи по делото Погасителен план по процесния Договор за потребителски паричен кредит, с който ще се установи датата на падежа на всяко вземане.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е депозиран отговор от ответната страна, чрез юрк.Н.Г.В., с който се изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен и се излагат подробни съображения.

Счита предявеният иск за изцяло неоснователен, предвид следните съображения:

На 07.01.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ ЕАД (предишно наименование – „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), чийто универсален правоприемник бил „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Р.А. С., в качеството й на кредитополучател, от друга, бил подписан договор за кредит № PLUS-01320082, а вследствие на възникналите между страните договорни 2 правоотношения, същите уточнени в договор за кредит, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Р.А.С. възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по сключения договор.

В резултат на неизпълнение на задълженията договора от страна на ** А. С., по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД през февруари 2012 г. било образувано изп.д.№ 111/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г., с рег .№ **** към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 21.10.2011 г.

С молбата си за образуване на изпълнително дело през февруари 2012 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н.Г.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал.2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 от ЗЧСИ била редовна и водела до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено по въззивно гр.д.№ 14124/2019 г. по описа на СГС/.

Твърди се, че на гърба на процесния изпълнителен лист било отбелязано, че на 23.01.2014 г. по делото е постъпила сума, послужила за частичното погасяване на задължението, което отново било прекъснало погасителната давност, тъй като: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“ - т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разяснява се също, че през юни 2016 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 309/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на 3 съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

След като изп.д.№ 111/2012 г. било прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и на 02.08.2017 г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като било образувано изп.д.

№ 7715/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Г.К., peг.№ *****, с което отново била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.

H a 09.08.2017 г. било изпратено запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД. Бил насрочен и опис на движими вещи, собственост на длъжника за 25.09.2017 г.

На 23.01.2020 г. взискателят депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи.

Последвало прекратяване на изп.д.№ 7715/2017 г., което довело до образуването на висящото към момента изп.д.№ 1165/2020 г. отново по описа на ЧСИ Г.Г., с което погасителната давност отново била прекъсната, тъй като с молбата си кредиторът поискал насрочването на опис на движими вещи, извършването на справки и налагането на запор.

Опис на движими вещи бил насрочен за 03.11.2020 г.

В резултат на извършените справки на 01.09.2020 г. било изпратено запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД.

Предприетите действия довели до постъпването на доброволни вноски за погасяване на задължението в периода октомври 2020 г. - юли 2021 г., като част от сумите послужили за частично погасяване на задължения към присъединения кредитор ТД на НАП.

Взискателят поискал актуална справка за регистрирани трудови договори с депозирана на 05.08.2021 г. молба, като отново било поискано и налагането на запор.

Твърди се, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налаглаа именно такава, но при личното бездействие на взискателя.

Отбелязва също, че относно процесните вземания се прилагала общата петгодишна погасителна давност. Периодичните плащания представлявали самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания било независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем било налице неделимо плащане. В случай, че е било 4 уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръщало тези вноски в периодични плащания.

Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлявало съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД. Това обаче не превръщало този договор в такъв за периодични платежи, а представлявало частични плащания по договора. (Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 795/2010 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК). Задължението по процесния изпълнителен лист имало характер на задължение по договор за заем. Погасителните вноски за погасяване на заема не представлявали периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Следователно в конкретния случай намирала приложение общата петгодишна давност.

Въпросните вземания били обективирани в изпълнителен лист, издаден в рамките на развило се заповедно производство по чл.410 от ГПК.

Същото становище било застъпено и в следното решение:

„Настоящият въззивен състав намира, че по отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по реда на чл.422 ГПК. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, както е и в случая, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази, обаче, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл.414, ал.2 ГПК преклузивен срок, заповедта се стабилизира („влиза в сила“ по терминологията на закона), като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл.424 ГПК новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.“ - /Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в.гр.д.№ 14124/2019 г./.