Решение № 285 от 20.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Русе, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520104177 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Т. Х. С. от гр. Русе, чрез упълномощен адв. К. Б. от АК – Русе против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, гр. София и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, гр. София, с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и „НЕТКРЕДИТ“ ООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност – прогласяване нищожност на отделни клаузи в него – чл.11, ал.1 ДПК като противоречаща на добрите нрави, чл.11, ал.4 ДПК – като подвеждаща клауза, както и отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, че ищцата не му дължи сумата в размер на 552,00 лева поради липса на валидно правоотношение между тях, въз основа на което да е възникнало това задължение.

В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е изразил становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението, че не са спазени законовите изисквания по отношение формирането на ГПР. В срока за отговор ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД е оспорил иска, като заявява, че между дружеството и ищцата е сключен договор за гаранция №1449292483/15.11.2021 г.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че на 15.11.2021 г. между ищцата Т. С. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД е сключен договор за потребителски кредит „До 500“ № 202111151138010058, по силата на 1 който дружеството се задължило да предостави на ищцата на датата на сключване на договора сумата от 500 лв. под формата на кредитна линия със срок за ползване една година от датата на сключването му. Страните са уговорили възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40,60% и годишен процент на разходите в размер на 49,09%, като общата сума за плащане по договора възлиза на 703,04 лв. според чл.11 от договора. Съгласно чл.4, ал.3 от договора кредитополучателят е длъжен да представи на кредитора гаранция съобразно общите условия по договора. Според чл.4 от договора и чл.3.2. от Общите условия, най – късно на следващия ден от сключването на договора кредитополучателят трябва да представи гаранция под формата на банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция за сума в размер 1000 лв. и срок за валидност 5 години или двама поръчители, наети на безсрочен трудов договор с брутно месечно възнаграждение минимум 1500 лева, които нямат просрочие по кредити с повече от 30 дни. Съгласно чл.6 от договора за потребителски кредит при непредставяне на гаранция, отговаряща на горните условия, кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в размер на 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като неустойката се дължи само за периоди, през които кредитът е без гаранция.

От представената разпечатка от електронна поща е видно, че ищцата е уведомена по имейл от втория ответник – „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД за постъпило искане от „НЕТКРЕДИТ“ ООД за изплащане на сумата по гаранцията й, издадена с цел гарантиране изпълнение на паричните й задължения по договора за потребителски кредит. Видно от приложена справка от ЦКР при БНБ в регистъра е вписано задължение на ищцата към „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД за остатък от просрочена главница по гаранционна сделка в размер на 552,00 лева.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за потребителски кредит не са включени размерът на неустойката за липса на обезпечение и възнаграждението за предоставена гаранция. Вещото лице посочва, че при съобразяването на техните размери ГПР би надхвърлил значително определения в договора размер и максимално допустимия размер съгласно ЗПК. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно, с изключение на правните изводи, че неустойката по договора не е елемент съгласно чл.19, ал.3 ЗПК и не се включва в ГПР.

От приетото заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът също кредитира като аргументирано и изготвено от лице с необходимата квалификация, договорът за предоставяне на гаранция между ищцата и втория ответник - „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД не е подписан електронно от посочените в него страни съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи действително предоставяне на гаранция по процесния договор за потребителски кредит от страна на втория ответник.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните 2 правни изводи:

По делото не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит „До 500“ № 202111151138010058 между Т. Х. С. от гр. Русе и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, гр.

София. Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител.

При разглеждане доводите на ищцата за недействителност на процесния договор, както и при извършване на служебната проверка на осн. чл.7 ГПК, съдът констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата недействителност.

Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според експертното заключение по приетата СИЕ при определяне размера на ГПР съгласно договора - 49,09% са включени единствено договорната лихва върху кредита 40,60% и разходите по изготвяне на договора, като не са взети предвид уговорената неустойка по чл.6 от договора за неосигуряване на гаранция и възнаграждението при сключен договор за гаранция. Видно от експертизата, при съобразяване на тези разходи ГПР би надвишил значително както посочения в договора размер, така и максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК.

Неточното посочване на ГПР и надвишаването на допустимия размер на ГПР са самостоятелни основания за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК при определяне на ГПР в процесния договор, водещо до неговата недействителност на 3 основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

Съдът счита, че договорът съдържа и неравноправни клаузи в чл.6 във вр. с чл.4, ал.3 от договора и чл.3.2. и чл.3.3. от Общите условия към него за заплащане на неустойка при непредставяне от кредитополучателя на гаранция до края на следващия ден под формата на банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция, обезпечаваща задължение в размер два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или под формата на поръчителство, като е въведено изискване по отношение броя на поръчителите и размера на техния доход, надвишаващ двойно задължението по договора. Съгласно заключението по приетата СИЕ размерът на неустойката за 1 година би възлизал на сумата от 1623,80 лв., при еднократен транш от 500 лева. Следователно размерът на неустойката надвишава размера на общата сума на главницата и договорната лихва, което обстоятелство е в противоречие с нейните обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Въпреки че по делото не се твърди да е начислявана договорна неустойка, наличието на такава клауза следва да се обсъди като относимо обстоятелство към действителността на целия договор. За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищцата, клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава, да откаже сключването на договор. Чрез посочените договорни клаузи кредиторът на практика прехвърля върху потребителя отговорността си по чл.16 ЗПК да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, вменявайки му условия с прекомерна финансова тежест. Подобни уговорки водят до скрито оскъпяване на кредита и противоречат на добрите нрави, поради което са недействителни. Вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да се извършва заедно с лихвеното плащане по кредита. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че кредиторът не е имал реално намерение да приеме представена от кредитополучателя гаранция от свободно избрани от заемателя банкови или небанкови институции съгласно условията на договора /които условия са трудно изпълними/ и в действителност чрез неустойката се предоставя скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. В този смисъл неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, а не обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл.19, ал.3 ЗПК. Според експертното заключение съобразяването на този разход при изчисляване на ГПР също би довело до надвишаване на максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид гореизложеното договорът за кредит е недействителен и поради нарушаване на добрите нрави, поради което искът за прогласяване недействителност на 4 договора за потребителски кредит, сключен между ищцата и първия ответник, се явява основателен и доказан.

По отношение на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 552,00 лева в полза на „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, същият е допустим, доколкото представената от ищцата справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР към БНБ удостоверява начислено задължение към втория ответник и обосновава правния й интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД. Разгледан по същество, искът е основателен. Въз основа на заключението по приетата СТЕ съдът намира, че по делото не е доказано сключване на договор за гаранция между ищцата и втория ответник, обезпечаващ изпълнението на задължението по договора за кредит и във връзка с който за ищцата да е възникнало парично задължение за заплащане на сумата от 552,00 лева. В представения от втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 1449292483/15.11.2021 г. и Общи условия към него се посочва, че договорът за предоставяне на гаранция се сключва под формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЗП, но според експертното заключение не е установено наличието на електронен подпис от ищцовата или от ответната страна, с оглед на което съдът намира, че такъв договор не е сключван и за ищцата не е възникнало парично задължение спрямо втория ответник, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.