Решение № 92 от 04.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100601500 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК .

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител А. Г. Г. чрез повереника си –адвокат Б. Я. от БАК, срещу присъда №138/03.10.2022г., постановена по НЧХД№5608/2021г. по описа на Районен съд - гр.Бургас.

С атакуваният съдебен акт подсъдимите Н. А. А. и А. Н. А. са признати за невиновни в това, че на 16.11.21г. , около 16.00, в гр.Бургас, кв.Долно Езерово, на ул.“А.“, в съучастие помежду им, като съизвършители са причинили лека телесна повреда на А. Г. Г., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото му, поради което на основание чл.304 от НПК ги оправдал по обвинението в престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Отхвърлен е предявеният срещу всеки от тях граждански иск .

Частния тъжител е осъден да заплати сторените от подсъдимите разноски, както и тези в полза на бюджета на съда, за извършената техническа експертиза.

Недоволен, въззивникът частен тъжител обжалва първоинстанционната присъда, като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните 1 правила. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която двамата подсъдими бъдат признати за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение и наказани. Настоява се също за уважаване на гражданските искове.

В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят-частен тъжител поддържа жалбата, чрез своя повереник. Изразява се несъгласие с прилагането от първата инстанция на института на неизбежната отбрана, който счита неприложим. Изразява мнение, че действията на подсъдимия Н.

А. след събаряне на тъжителя на земята са съставомерни, тъй като според него нападението към него момент вече е било отблъснато и затова настоява същия да бъде признат за виновен в извършване на престъпното деяние при превишаване пределите на неизбежната отбрана. По отношение на втория подсъдим- А. Г. счита, че въобще не е извършвано нападение от тъжителя, което изключва и необходимостта същият да се отбранява. Поради това, според повереника той следва да бъде признат за виновен за нанасяне на лека телесна повреда, съобразно обвинението в тъжбата.

Настоява също, при произнасяне по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение направени от подсъдимите да се извърши редукция, тъй като намира размерът им за завишен и надхвърлящ необходимите разходи.

Защитникът на подсъдимите и лично подсъдимият Н. А. пледират за потвърждаване на оправдателните присъди. Представят списък с разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и желаят частния тъжител да бъде осъден да ги заплати.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за всестранното изясняване на делото. Фактическите положения са правилно установени, поради което този съдебен състав намира за ненужно да ги преповтаря. В краткост се свеждат до следното:

Подсъдимите А. А. и Н. А. са баща и син, живеят в една къща , едновременно с това в съседство с частния тъжител А. Г.. Последния живее в къщата си със своята майка-свидетелката Ж. Г.. Между тях имало стара 2 вражда , във връзка с причинена през 2019г. лека телесна повреда от Г. на Е.А.а-майка на единия подсъдим и съпруга на втория. Така също и поради причинената лека телесна повреда от същата , на подсъдимия А. А., за което е била двукратно наказвана с присъда от БРС. На 16.11.2021г. в гр.Бургас, пред дома на подсъдимите се намирала майка им-Е. А.а/починала преди даване ход на делото/, а те самите се намирали в къщата. Тъжителят преминавал по улицата с кофа в ръка, отивайки към контейнер за смет, за да изхвърли боклука си.

Двамата подсъдими чули как на връщане той и А.а си разменили обидни реплики и А. Г. с кофа в ръка се качил на тротоара, отишъл до нея и и нанесъл удар, в резултата на което тя залитнала настрани. После А.а замахнала с кофата, която държала в ръка към тъжителя, който в този момент се отдръпнал назад. Подсъдимият Н. А. възприел случващото се и излязъл от двора на къщата, като застанал между майка си и тъжителя Г., за да попречи на по-нататъшно физическо насилие спрямо нея.

В този момент тъжителят Г. с лявата си ръка /свита в юмрук/ударил по главата в областта на устата подсъдимия Н. Г.. Последвала размяна на удари с ръце и сборичкване между двамата мъже, след което паднали на земята, където продължили борбата. Е. А.а хвърлила кофата по тъжителя , в опит да помогне на сина си. Възприемайки случващото се, подсъдимият А. А. излязъл от къщата и се придвижил до тъжителя и първия подсъдим. В опит да помогне на сина си, въпреки здравословното си състояние правил опити да удря с крак по главата и тялото намиращия се вече на земята тъжител Г.. В това време вече подсъдимият Н. А. бил отгоре му и държал неговите ръце.

Тъжителят обаче не преставал да проявява агресия, съпротивлявал се , опитвал да се изплъзне от хватката и продължил да посяга дори и след последващата намеса на пристигналия на място техен съсед-свидетеля Ф. В., който ги разтървал и всеки се прибрал в дома си.

Както на частния тъжител, така и на подсъдимият Н. А. бил извършен преглед от съдебен лекар, в резултат на което по отношение на първия били констатирани охлузни рани по крайниците: по палеца на дясната ръка , по ляв лакът и по ляво коляно. Съобщил по време на прегледа също за главоболие и болки в гърба.

По тялото на подсъдимия Н. А. съдебният медик установил следните 3 наранявания: травматичен оток в областта на горната устна в дясно; рана с размер 1х1см. по вътрешната повърхност на горната устна , с белезникава корица на нивото на кожата; отчупен режещ ръб на втори горен зъб в дясно; драскотина в областта на дясната скула с размери 5х5см. , с отпаднала корица; охлузни рани по десен лакът и по дясно коляно; счупване на короната на 11зъб, радикс дентис 12. По време на прегледа подсъдимият съобщил също за болки в лявата предмишница, китката и дланта, в лявата поясна област, в гърба и гръдния кош.

Първоинстанционният съд е извършил подробен и точен анализ на съвкупността от доказателствени средства и обосновано е заключил, че действията и на двамата подсъдими са извършени в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Затова и приел, че стореното от тях не е обществено опасно, поради което не съставлява престъпление .

В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля Ф. В., частично и от тези на свидетелката Ж.Г., както и от обясненията на подсъдимите , съдебно-медицинските удостоверения и заключението по изготвената и приета от първата инстанция техническата експертиза по отношение на видеозаписа представен пред съда от подсъдимите.

Обосновано БРС е дал вяра на обясненията на подсъдимите, колкото и оскъдни да са те, след съпоставката им със съдържанието на видеозаписа, възпроизведен пред страните и по отношение на който снимков материал , свален на хартиен носител, вещото лице по техническата експертиза не е установил данни за манипулация.

Настоящата инстанция споделя мнението на първата, че в основата на конфликта е именно частният тъжител, който е нападнал Е.А.а-майката на първия подсъдим и съпруга на втория, придвижвайки се с бърза крачка и кофа в ръка, за да се саморазправи с нея, с ритане с крак .Това противоправно нападение е възприето визуално и слухово от подсъдимия Н. А. , който предприема защита на своята майка заставайки между нея и прекия нападател-частния тъжител. В този момент самият той става обект на нападение, посредством удар с юмрук в областта на устата. В опит да се отбрани от атаката, той на свой ред удря тъжителя А. Г. и заедно падат на земята, където успява да хване ръцете му и временно да отнеме възможността същия да продължи да му нанася удари, каквото Г. не спирал да опитва да 4 прави. При тези възприети и от свидетеля Ф. В. обстоятелства, се налага извода, че обездвижването на частния тъжител, а наред с това и последвалите опити за ритане от подсъдимия А. А. са били необходими за да се възпре прекият нападател от продължаване на нападението. В този смисъл не може да бъде споделена тезата, че противоправното нападение е приключило с падането на земята и хващането от Н. А. на ръцете на тъжителя Г..

Подсъдимият А. А. наред с това, несъмнено е осъществил действията в условията на неизбежна отбрана, каквото положение се признава не само при непосредствено лично нападение на дееца, но и когато нападнатия, е негов близък, както е в случая-родната му майка .

Обосновано районният съд е дал вяра на показанията на свидетелката Г. дотолкова, доколкото същата свидетелства за разказаното й от частния тъжител и за видимите травми по ръката , лакътя и кракът му, кореспондиращи и с констатираното от съдебният лекар в издаденото удостоверение. Данни за видими наранявания по главата и други части от тялото на А. Г. по делото не са установени. Не са наведени и представени доказателства за проведено лечение , свързано с увреждания извън изброените и документирани в съдебномедицинското удостоверение, което индикира за изключително слаби и незначителни по интензитет удари, без причиняване на други вреди извън кратковременно усещане за болка. Тези разсъждения са житейски и логически обосновани, съобразявайки и данните за влошеното здравословно състояние и възрастта на подсъдимия А. А., съдържащи се в медицинските документи по делото. При съпоставката между уврежданията на подсъдимия Н. А. и тези на частния тъжител е видно, че тези на първия са много по-сериозни и надхвърлят критериите за лека телесна повреда.

Описаната фактология сочи на извода, че защитата съответства по интензитет на нападението, както е приел и БРС.

Деянието както на подсъдимия Н. А., така и на подсъдимия А. А. са извършени при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от СНК, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността на Е. А.амайка на Н. А. , както и тази на самия подсъдим Н. А., тъй като се ограничили в рамките на необходимите предели, затова макар да причиняват вреди на нападателя-частния тъжител, те не осъществяват състав на престъпление, в 5 случая на леката телесна повреда . Деянието не е престъпно защото не е общественоопасно, а напротив общественополезно и оправдано, за да се защитят от противоправното нападение значими правни интереси – здравето и живота на майката на първия подсъдим, а в последствие и лично на същия подсъдим, чийто баща е втория подсъдим.

Въззивникът-частен тъжител настоява, че пределите на неизбежната отбрана са превишени, поради което от повалянето му на земята , защитата и на двамата подсъдими става противоправна и на свой ред може да бъде пресечена чрез неизбежна отбрана.

За да изключи наличието на неизбежна отбрана или превишение на нейните предели, съдът трябва да направи категорична констатация, че нападението е окончателно прекратено поради отказ от нападателя или поради отблъскването му от нападнатия. Явното несъответствие на защитата спрямо нападението трябва да е явно-по опасност или по характер. По опасност- когато причинените с нея вреди са излишни. По характер-когато ценността на засегнатия от нея интерес надхвърля неприемливо тази на нападнатия и затова неизбежната отбрана се оказва неразумна. Както се посочи по-горе, обект на противоправно нападение от частния тъжител са били последователно майката на първия подсъдим и съответно съпруга на втория подсъдим, а след това нападнат е и лично първия подсъдим-Н. А..

Правнозащитените интереси са тези на човешкото здраве и живот, които са основни ценности, затова и причиняването на телесни увреждания на нападателя не би било окачествено като неразумно. Наред с това, както се установява от фактическа страна, частният тъжител, дори и след повалянето му на земята не е престанал да прави опити да удря подсъдимия Н. А..