Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 186 от 01.08.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 182/2025
Вид
Решение № 186
Подписан
01.08.2025
В сила
13.09.2025
Състав
Аделина Тушева, Албена Миронова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • § 42 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Монтана, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500182 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. А., ЕГН **********, от гр. *, чрез пълномощника адв. И. Г., АК *, срещу Решение № 33/10.02.2025 год., по гр.д. № 853/2024 год. по описа на РС Монтана, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан предявеният от нея срещу ОБЩИНА *, ЕИК *отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Б.А., че ОБЩИНА *НЕ Е СОБСТВЕНИК на 366/1049 ид. ч. от имот ПИ с идентификатор № *целия с площ от 1049 кв.м. по КК и КР на с. *, общ. *, обл. *, одобрена със Заповед № РД-18-583 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. *, общ.

*, обл. *, ул. „*" с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при съседи: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *и ПИ № *.

Жалбата е подробно мотивирана. Излагат се съображения за неправилност на решението. Твърди се, че съдът се е произнесъл в разрез със събраните доказателства. Неправилно е приел, че към владението на ищцата не може да се присъедини владението на нейната баба. Неправилно е приел, че по отношение на процесните идеални части от имота не е могла да тече 1 придобивна давност до 08.03.2022 год. поради мораториума, тъй като имотът никога не е бил държавен или общински. АЧОС е съставен едва на 13.12.2023 год., а семейството на ищцата владее имота от 1965 год.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и да уважи предявения иск.

Претендират се и съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ОБЩИНА *, представлявана от З. Ж.– кмет, с изложени доводи за нейната неоснователност.

Отговорът е мотивиран. Считат, че решението е правилно, законосъобразно и съобразено със събраните доказателства.

Молят съда да потвърди атакуваното решение.

При въззивното разглеждане на делото не са събирани нови доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник, адв. И. Г., АК *, който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция бъде уважена като основателна и доказана.

Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г. П., която оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд са предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на ОБЩИНА *НЕ Е СОБСТВЕНИК на 366/1049 ид. ч. от имот ПИ с идентификатор № *целия с площ от 1049 кв.м. по КК и КР на с. *, общ. *, обл. *, одобрена със Заповед № РД-18-583 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, ул. „*" с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при съседи: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *и ПИ № *.

2

От доказателствата по делото се установяват следните факти:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № *, т. *, д. № */03.10.1983 год. на П. К., съдия при Михайловградския районен съд, Б. Б. е призната за собственик по наследство и давностно владение на: 1./ Незастроено дворно място от 532 кв.м. , представляващо имот пл. № *в кв. *по плана на с. *, както и 2./ Дворно място, представляващо парцел *-ти в кв. *по плана на с. *, от 603 кв.м., с масивна жилищна сграда в него.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез регулация № *, т. *, д. № */29.11.1983 год. на В. Н., съдия при Михайловградския районен съд, Б. Б. е призната за собственик на недвижим имот, придаден по регулация: 1./ Незастроено дворно място от 50 кв.м. , представляващо част от имот пл. № *в кв. *по плана на с. *, както и 2./ Дворно място от 30 кв.м., представляващо част от имот пл.№ *в кв. *плана на с. *.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */15.12.2006 год. на нот. Б.П., рег. № *в РНК, р-н на действие МРС, Б.М. е продала на Д.Д. следните свои недвижими имоти: УПИ *, пл. № *в кв. *по РП на с. *, общ. *, незастроен, целият от 532 кв.м. и 683/940 ид.ч. от УПИ *, пл. № *в кв. *, по РП на с. *, целият от 940 кв.м., заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, т. * , рег. № *, д.

№ */30.09.2008 год. на нот. И.Ф., рег. № *в РНК, р-н на действие МРС, Д.Д.дарил (обратно) на Б. М.същите имоти.

Съгласно Скица, издадена от ответника с изх. № ТУС 457/30.07.2012 год. имот с пл. № *в кв. *по кадастралния и регулационен план на с. *, общ. *, одобрен със Заповед № 206/16.02.1972 год. е с площ 1000 кв.м. Уличната регулация не е приложена. Дворищната регулация не е приложена. Имотът е записан на: 683/940 ид.ч. на Б. М., съгл. нот.акт № *, т. *, д. № *, вх.рег. № */02.10.2008 год. на Сл.вп. *. Друг собственик не е посочен.

Б.М., ЕГН **********, б.ж. на гр. *, поч. 25.03.2019 год. е била наследена от сина си А. А.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, д. № */16.04.2019 год. на нот. Р.П., рег. № *в РНК, р-н на действие МРС, А.А. продал на (дъщеря си, ищцата) Б. А. следните свои недвижими имоти: 683/1049 ид.ч. от ПИ с идентификатор * по КККР на с. *, общ. *, обл.

*, одобрени със Заповед № РД-18-583/28.02.2018 год. на изп.директор на АГКК, находящ се в с. *, общ. *, обл. *, ул. „*", целият с площ 1049 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при съседи: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *и ПИ № *. заедно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *, еднофамилна, със ЗП 60 кв.м.

На 24.11.2023 год. ищцата е заплатила местните данъци и такси за процесния имот за три поредни години – 2020, 2021 и 2023.

3

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № *, т.*, рег. № *, д. № 860/22.12.2023 год. на нот. Р.П., рег. № *в РНК, р-н на действие МРС, Б. А. е призната за собственик на същия недвижим имот по давностно владение.

Акт за частна общинска собственост № */13.12.2023 год. е съставен на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 56, ал. 1 ЗОС и § 42 ПЗР от ЗОС, за 366/1049 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор *по КККР на с. *, общ. *, обл. *, целия с площ от 1049 кв.м. Посочено е в него, че по-рано съставяни актове няма.

Според заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Е.Н., УПИ *, пл. № *в кв. *, с неприложена регулация е идентичен с ПИ с идентификатор *по КККР на с. *, общ. *, обл.

*. Към датата на огледа (м. Октомври, 2024 год.) имотът е ограден от четири страни. „претендираните“ от Община *366 кв.м. са идеални части от ПИ *, пл.

№ *в кв. *, с неразпределено право на ползване, поради което няма как да бъдат обособени. Имотът е отреден за ниско застрояване. Няма данни за извършвано отчуждаване.

От гласните доказателства:

Свид. Ж.Ц., на 66 години, съседка на процесния имот, живее в квартала от 47 години. Познава ищцата, както и нейната баба Б. М.. Имотът е ограден, оградата е с циментови колове, правена е отдавна, от дядото и бабата на ищцата. Оградата не е местена. В двора има овощни дръвчета (круши, ябълки, кайсии), асми. Садени са преди повече от 30 години. Нейният имот граничи с техния откъм ул. *, но там няма порта, хората си влизало откъм другата улица. Има две къщи, големи. Преди идвали сина и внучката от *, но от миналата година (2023) го дали на свид. А.Н., да го стопанисва за да не се разграбва. Нели имала намерение да купи имота. Познавала баба Б., докато била жива си ходели на гости. От нея знае, че този имот й е от родителите й.

Внучката идвала често докато бабата била жива, после живяла там известно време, а сега е във *. Знае, че се говорело преди години, че ще се изгражда парк в селото, но никой не е идвал за тези паркова, нищо не е правено. Само снимали през 80-те години на миналия век.

Свид. С.Л., на 75 години, работила е в магазина в селото. Познава ищцата, а също и нейната баба. Тя все казвала, че иска да припише къщата на внучката си Б., защото често идва при нея, помага й. Имота бил много хубаво направен, поддържан. Отдавна е на семейството, откакто се помни свидетелката. Бабата го имала от своите родители. Дворът бил около декар, на две улици, ограден стабилно. Не са местени огради. Правени са преди повече от 20 години. Бабата имала само един син и една внучка, други наследници няма.

Свид. А.Н., на 49 години. Познава ищцата. От миналата година, есента се грижи за имота, стопанисва го по молба на ищцата, за да не се разграбва. Познава имота от преди това, ходила е и като малка. Представлява двор с две къщи, други постройки и място. Оградено е с масивна ограда, засадени са овощни дръвчета, направени са асми. Влиза се откъм ул. *, откъм ул. *няма вход. Двете части са обособени, тъй като откъм ул. *е насипана 4 допълнително плодородна земя за да може да се насадят овошките. Има две стъпала към другото ниво. Не знае някой друг да има претенции по отношение на имота. Не знае Община *да е правила нещо.

При така установените факти, въззивният съд достига до следните изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост.

По принцип всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

При отрицателния установителен иск за собственост, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът би бил освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта и единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.

По настоящото дело, ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с твърдението за фактическо владение и намерението си да придобие по давност процесия имот. Според изложеното в ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г., налице е правен интерес, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право По настоящото дело, доколкото ищцата се легитимира като собственик въз основа на договор от 16.04.2019 год. за покупко-продажба на 683/1049 ид.ч. от процесния имот, както и по констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност от 22.12.2023 год. за същите 683/1049 идеални части от процесния имот, като твърди, че спорните идеални части от имота са владяни от нея и нейните праводатели, и с оглед възможността да придобие същите по давност, съдът намира, че за нея е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.