Определение № 12525 от 09.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12525 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100505751 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕАД „Д.М.“ чрез управителя Д.М. срещу определение № 13 320 от 03.04.2026 г., постановено по гр. дело 50 506/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноски за адвокатско възнаграждение и внесена ДТ. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Заявени са твърдения, че неприсъждането на разноски е грубо нарушение на закона и отказ от правосъдие. Твърди се, че наличието на повече от едно заведено дело било с оглед практиката на ответника и дори всички искове да били предявени в рамките на едно производство разноските не биха били по-малки. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се постанови нов, с който бъде присъдени сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х.М., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:

С решение от 04.02.2026 г. по гр. дело № 5 0 506/2024 г. по описа на СРС, 1

31 състав, са уважени предявените от Г. А. Д. искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Сити Кеш“ ООД. С решението си СРС е приел, че процесуалното поведение на ищеца съставлява злоупотреба с право, поради което не са присъдени съдебни разноски по делото.

Видно от данните по делото, ищецът е представляван от адв. Д.М. съгласно надлежно пълномощно. Представен е договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружесвто „Д.М.“, в който страните са се уговорили услугата да бъде предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /стр. 62 в делото на СРС/.

Ангажирани са и доказателства, че ЕАД „Д.М.“ е регистрирано по ЗДДС.

Депозиран е и списък по чл. 80 от ГПК от ищеца, в който са посочени: сумата от 100 лв. – ДТ, сумата от 15 лв. – ДТ пред СГС, сумата от 480 лв. с ДДС по първия иск, сумата от 480 лв. с ДДС по втория иск и сумата от 480 лв. с ДДС в производството пред СГС. Молбата със списъка по чл. 80 от ГПК е депозирана на 227.10.2025 г. т.е. преди проведеното открито съдебно заседание от 03.11.2025 г., в което е даден ход на устните състезания.

На 23.02.2026 г., след постановяване на решението по делото, е депозирана молба по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на същото в частта за разноските.

С определение от 03.04.2026 г., СРС е оставил същата без уважение.

Видно от данните по делото, между същите страни и по повод на процесния договор за кредит се е развило и предходно съдебно производство, приключило с влязло в сила решение 8589/23.05.2023 г., с което е прогласена нищожността на клаузата на чл.11 ал.1 от договора за паричен заем 697129/25.06.2022 г., процесен и по настоящото производство, като ответника е осъден да заплати сумата от 145, 41 лв. недължимо платена като неустойка и сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с размерите на адвокатското възнаграждение, определени в НВАР от 09.07.2004 г., респективно с ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Трайната 2 съдебна практика приема, че тези размери служат на съда като ориентир, като при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се преценят действителната правна и фактическа сложност на делото и материалният му интерес. По делото се установява, че цената на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е 25, 59 лева, а искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД касае прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит в размер на сумата от 500 лв. Проведено е едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на ищеца респ. ответникът е заявил признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

Предметът на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Нещо повече, служебно известен факт за настоящия съдебен състав се явява обстоятелството, че ЕАД „Д.М.“ е ангажирано с множество възложени му от ищеца дела с идентичен предмет срещу настоящия ответник.

Твърдения в този смисъл са обективирани и в депозирания отговор на ответника в настоящото производство. Видно от данните по делото, по отношение на същия договор и между същите страни е водено предходно съдебно производство като липсват пречки от обективен характер, които да не са позволили на ищеца да предяви претенцията си срещу ответника в рамките на едно производство. Това обстоятелство не може да обоснове категоричен извод за злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК респ. липсата на надлежна частна жалба от ответника и с оглед правилото да не се влошава положението на жалбоподателя. Но същото обстоятелство подкрепя тезата на ответника за приложени минимални процесуални усилия от страна на процесуалния представител на ищеца. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че разноските по делото и в частност адв окатското възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Поради което съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /така определение 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. 560/21 г. на Трето ГО на ВКС/ като не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. От друга страна следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по повод предходно развилото се производство по повод настоящия процесен договор на процесуалния представител на ищеца е 3 присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което в рамките на настоящото такова на същия му се следва сума в размер на 50 евро с включен ДДС, колкото би бил адекватния размер на възнаграждението ако претенциите са били предявени в рамките на едно производство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че се следва сума в размер на 50 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на ищеца.

По отношение на претенцията за ДТ, съобразно изхода на спора пред СРС са налице предпоставките на чл. 78 ал.1 от ГПК за присъждане на внесената ДТ. Въпреки заявеното признание на иска от страна на ответника, по делото няма данни ответника преди завеждане на исковата молба в съда да е възстановил на ищеца платената без правно основание сума, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на производството, поради което сторените разноски за ДТ пред СРС в размер на 100 лв. са дължими от същия на общо основание, както и сумата от 15 лв. – ДТ за образуване на частното гражданско производство пред СРС. Аритметичният сбор на двете суми в тяхното еврово изражение възлиза на сумата от 58,80 евро, които следва да бъдат възложени на ответника.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, определението на СРС следва да се отмени като бъде постановено ново, с което се измени постановеното по делото съдебно решение в частта, относно разноските.

Воден от горното, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13 320 от 03.04.2026 г., постановено по гр. д е л о 50 506/2024 г. по описа на СРС, 31 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 04.02.2026 г. , постановено по гр. дело 50 506/2024 г. по описа на СРС, 31 състав в частта, относно разноските като:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Г. А.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******** на основание чл. 78 4 ал.1 от ГПК сумата от 58, 80 евро – съдебни разноски в производството за заплатени държавни такси.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на основание чл. 38 ал.2 т.1 от ЗА на ЕАД „Д.М.“ сумата от 50 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5