Решение № 8317 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8317 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110141723 по описа за 2025 година

„..” ЕАД е предявило срещу А. Я. А. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 2 912,10 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 325,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 05.05.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сумата 77,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 18,58 лев, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 05.05.2025 г. върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № . г. на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за 1 които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 153 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез процесуалния му представител – адв. В. Т., е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага твърдения, че между страните е сключено извънсъдебно споразумение от 24.09.2025 г., по което топлофикационното дружество се е съгласило да получи разсрочено плащане на вземанията, като първоначалната вноска в размер на 1081 лева е заплатена от ответника. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Моли в тежест на ответника да не бъде възлагано юрисконсултско възнаграждение, а в случай че такова бъде възложено да бъде определено в минимален размер.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ АД не изразява становище по предявените искове, но представя документи, които е било задължено да приложи.

С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът е указал на ищцовото дружество изрично да заяви дали е извършено твърдяното от ответника плащане.

С молба с вх. №28910/30.01.2026г. от името на „..“ ЕАД е посочено, че ответникът А. е извършила плащане по сключеното между страните споразумение, като е останала дължима сумата от 429.98 евро. Моли се в полза на дружеството да се присъди юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство.

Депозирана е молба от 31.03.2026г от името на ответника, в която се сочи, че всички суми съгласно подписаното споразумение са погасени, като във връзка с това се представят платежни нареждания.

От „..“ ЕАД е подадена молба от 06.04.2026г, в която се потвърждава, че от ответника е заплатена сума в размер на 1842.70 евро, като се претендира присъждането на разноски за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Основателността на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда 2 етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С оглед изявленията на ответника А. в отговора на исковата молба и представеното споразумение /което съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК като признание на неизгоден факт/, сключено с ищеца на 24.09.2025г. за погасяване на процесните суми, както и предвид изявлението на ищеца, че е постъпило плащане, с което са заплатени всички претендирани суми за процесния период с изключение на дължимото юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и в исковото производство, съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане /включително и качеството на ответника на потребител на топлинна енергия/. Наличието на облигационна връзка между страните се установява и от ангажираните от ищеца доказателства, а именно: заповед № .г за определяне като обезщетение по чл. 100 ЗТСУ на . в съсобственост с . – син на . в гр., ведно с удостоверения за наследници и удостоверения за родствени връзки на . и ., от които е видно, че ответникът А. е техен наследник.

Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са погасени изцяло от ответника в хода на производството по делото, за което сочат и представените по делото писмени доказателства – споразумение от 24.09.2025г., както и приложените към молба от 31.03.2026г копия на фискални бонове за плащане. От същите се установява, че ответникът е заплатил сума в общ размер на 3604.03 лева или 1842.70 евро, от които съгласно чл. 1, ал. 2 от споразумението 2989.80 лева – главници, 344.19 лева – лихви за забава върху главниците за период от 16.07.2022г до 05.05.2025г и 136.68 лева – законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до плащането. В сумата от 3604.80 лева е включено и плащането на разноски по заповедното дело, които съгласно сключеното споразумение са в размер на 66.68 лева. Съдът обаче констатира, че сборът на посочените в чл.1, ал.2, бук. „а“ до бук. „г“ суми /3537.35 лева/ е помалък от посочения пълен размер на плащанията /3604.03 лева/, като разликата е точно 66.68 лева, какъвто е размерът на държавната такса в исковото производство. Същевременно ищецът изрично потвърждава, че е платена сумата от 3604.80 лева, поради което съдът приема, че именно това е размерът на погасените от ответника задължения.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, както и представените доказателства, се налага извод, че с извършените плащания, включващи и погасяване на суми, за които е издадена заповедта за изпълнение, са погасени изцяло и претендираните вземания за главници в общ размер на 2989.80 лева, от които 2912.10 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г. и 77.70 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение, мораторни лихви в общ размер 344.19 лева, от която 325,61 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия и 18.58 лв. – обезщетение за 3 забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение. Заплатени са и дължимите законни лихви от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение върху всяка от претендираните главници.

Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес. Доколкото обаче в случая ответникът е извършил плащане на такива в общ размер на 133.36 лева, следва да се приеме, че с плащането им са погасени и направените от ищеца разноски за платена държавна такса в исковото и в заповедното производство, възлизащи на посочената сума.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

По разноските:

Ищецът претендира единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство. Съдът намира, че въпреки отхвърлянето на предявените искове поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, ответникът дължи претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Следва да бъде отбелязано, че в чл. 1 от представеното споразумение, сключено между страните в хода на производството по делото, изрично е посочено, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство не е предмет на споразумението и следва да бъде заплатено допълнително. В чл. 1 от споразумението е посочено и че дружеството ще претендира юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство.

Настоящият състав намира, че в действителност се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение както в заповедното, така и в исковото производство, тъй като с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото в рамките на заповедното производство изрично е оспорели дължимостта на процените суми, което е станало и повод за образуване на исково производство. Ето защо ответникът дължи юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, като същото определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възлиза на сумата в размер на 50 лева или 25.56 евро.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата 4 минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „..“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, без техен процесуален представител да се яви в проведените открити съдебния заседания, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 100 лева или 51.13 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд