Определение № 403 от 11.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Ловеч, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500215 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат Д. М. М., като Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“ с ЕИК 177492004, с адрес на упражняване на дейността гр.София,бул.“Александър Стамболийски“№125-2, ет.5,оф.5.3, срещу Определение №181/19.03.2024г., пост.по гр.д.№316/2023г.по описа на РС-Тетевен.Счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява,че присъденият размер на адвокатски хонорар е намален на половина,в сравнение с дължимия по Наредба №1/2004 на ВАС. Счита,че с определянето на такъв размер се обезценява и не се зачита адвокатският труд,поради което е несправедлив.Същият е дори по-малък от средното за страната възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводни експертизи,което е в раниците на 200-600лв..

Затова моли да се отмени обжалваното определение и се уважи молбата му за изменение на решението в частта на разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД с ЕИК 131576434,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Джавахарал Неру“№28, „Силвър център“,ет.2,офис 40-46, представлявано от Гален Т.,чрез пълномощник юрисконсулт М. К.. Възразява срещу искането за изменение на присъдения адвокатски хонорар. Счита,че претенция за присъждане на адвокатски хонорар от 480лв. за иск с цена 225.94лв. представлява злоупотреба с право по см.на чл.3 от ГПК. В практиката на СЕС е прието,че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката,поради което може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер,определен в НМАВ(дело С-427-16 на СЕС). В случая първоинстанционният съд е отчел липсата на фактическа и правна сложност на делото,обема на процесуалните действия 1 на процесуалния представител и е определил възнаграждение,което е справедливо и обосновано. Моли жалбата да се остави без уважение.

Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и отговора,както и доказателствата по гр.д.№316/2023г.на РС-Тетевен, намира за установено следното:

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 26.03.2024г.,а частната жалба е подадена на 21.03.2024г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.

Своевременно е подаден и отговорът на частната жалба.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

РС-Тетевен е сезиран с искова молба на М. Х. Г. от гр.Тетевен,чрез пълномощник адв.Борислав Златков-САК, срещу „Изи Асет Мениджмънт“АД, с искане да се признае за установено в отношенията им,че клаузата на чл.4,ал.2 от Договор за заем с №3203410 е нищожна,както и осъдителен иск на осн.чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата 50лв.

(частичен от 250лв.), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор.Към исковата молба е приложено Пълномощно от М. Г. към адв.Борислав Спасителов ЗлатковСАК за процесуално представителство.

Постъпил е отговор от ответника,в който е възразил по допустимостта на установителния иск,а осъдителния е определил за неоснователен. Направено е и възражение за погасяване на претенцията по давност.

С Определение №323/10.07.2023г. РС-Тетевен е приел,че предявеният установителен иск е недопустим,тъй като защитата на ищеца може да се осъществи пълноценно и само с осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД и е прекратил производството в тази част.Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.Инициирано е производство по чл.248 от ГПК от „Изи Асен Мениджмънт“АД за допълване на определението с присъждане на полагащите се за този иск разноски.Съдът е разменил молбата с другата страна,която е представила становище за неоснователност на искането.С Определение №433/18.09.2023г. РС-Тетевен е осъдил М. Г. да заплати на ответника 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представено Пълномощно от М. Г. към ЕАД“Д. М.“ за представителство по спора.Представено е и уведомление от Софийски адвокатски съвет за налагане на наказание на адв.Златков“Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 м., считано от 04.08.2023г.

С Определение №493/16.10.2023г. съдът е представил на страните проект за доклад е и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С Молба с вх.№5637/02.11.2023г. адв.М. е коригирал ЕГН на ищеца,заявил е съдебните книжа до страната да се връчват чрез него, приложил е Списък на разноски, Договор по чл.38 от ЗАдв.и доказателства за регистрация по ДДС. Подадена е и Молба с вх.

2

№6233/27.11.2023г.от адв.М.,в която е посочил,че поради служебна ангажираност не може да се яви в насроченото съдебно заседание,но моли да се поставят въпроси към вещото лице по допуснатата съдебна експертиза.Заявено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.С допълнителна молба адв.М. е приложил доказателства за внесен депозит за СИЕ.С Молба с вх.№6888/21.12.2023г. е представена вносната бележка за допълнителната задача на СИЕ.С Молба с вх.№557/29.01.2024г. адв.М. е увеличил размера на иска на 225.94лв.и е изложил позиция по съществото на спора.

Във второто съдебно заседание е приета съдебната експертиза. Страните не са били представлявани от пълномощниците им.

РС-Тетевен е постановил Решение №28/05.02.2024г.,с което е приел осъдителния иск за основателен и е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“АД да заплати на М. Х. Г. сумата 225.94лв.,представляваща неоснователно платена сума,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.На адв.М. съдът е определил адвокатски хонорар в размер на 240лв.За размера се е мотивирал с анализ за липса на правна и фактическа сложност на спора,реално извършените по делото представителни действия на адвоката и приетото в Решение на Съда на Европейския съюз С-428/22 от 25.01.2024г. за нарушаване на правилата на конкуренцията с определянето от ВАС на минимални размери на адвокатския хонорар,със задължителен характер.

Адвокат М. е подал молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските и присъждане на адвокатски хонорар от 480лв. и 5лв.-заплатена от Г. държавна такса. Постъпил е отговор от ответника,с мнение за неоснователност на искането.

С обжалваното Определение №181/19.03.2024г.,пост.по гр.д.№316/2023г. РСТетевен е приел,че искането за присъждане на 5лв.за внесена държавна такса е основателно и е осъдил ответника да я възстанови на ищеца.Искането на адв.М. за изменение на решението в частта на разноските е оставено без уважение,като съдът е повторил вече заявените съображения за размера на адвокатския хонорар.

Въззивният състав приема,че при произнасянето си следва да съобрази Решение на Съда на Европейския съюз С-428/22 от 25.01.2024г., тъй като е постановено по преюдициално запитване и на основание чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища. Същото постановява, че с определяне в Наредба №1/2004г.на ВАС на минимални размери на адвокатските възнаграждения и придаденият задължителен характер на нормата, се нарушават правилата на конкуренцията и това ограничение противоречи на чл.101, §1 и § 2 от ДФЕС. (в.т.см. Опр.№50015/16.02.2024г.,пост.по т.д.№1908/2023г., Опр.

№211/10.05.2024г.,пост.по ч.т.д.№1378/2023г., Опр.№174/26.04.2021г., пост.по ч.гр.д.

№560/2021г.на ІІІ ГО на ВКС).

Затова преценката на дължимия адвокатски хонорар следва да се прави от съда при отчитане на правната и фактическа сложност на спора и количеството и вида на извършената работа. Относим критерий е и изискването за достойно заплащане на труда.

В случая участието на адв.М. е в процесуалната защита на ищеца по предявения 3 осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и цена 225.94лв. Представителството е ангажирано по реда на чл.38 от ЗАдв-безплатно за клиента. Реалните действия се изразяват в подаване на четри молби, с изразена относима към спора позиция. Адвокат М. не е изготвил исковата молба и не е взел участие в откритите съдебни заседания.

В Наредба №1/2004г.на ВАС, в чл.7,ал.2,т.1 , за иск с такава цена, е предвиден адвокатски хонорар от 400лв. При съобразяване,че се касае за защита по един иск(по другия производството е прекратено преди встъпването на адв.М.), казусът не се отличава с правна и фактическа сложност, пълномощникът не е явявал в двете открити съдебни заседания,изразил е позицията си по същество с писмена молба, съдът намира,че така регламентираното възнаграждение е прекомерно и несъразмерно на положения труд. При липсата на правна сложност на спора, относим критерий е и цената на иска, която в случая е 225.94лв. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за определяне под този минимум. Съразмерен е и размерът от 240лв.

По изложените съображения, атакуваното

Определение

№181/19.03.2024г.,пост.по гр.д.№316/2023г.на РС-Тетевен, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 181/19.03.2024г.,пост.по гр.д.№316/2023г. на РС-Тетевен, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на Решение №28/05.02.2024г., пост.по гр.д.№316/2023г. на РС-Тетевен, в частта за разноските, касаеща присъденото на адв.Д. М.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 240лв.

Определението е окончателно на осн.чл.274,ал.4,вр.с чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4