Решение № 7 от 10.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кюстендил, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241500600299 по описа за 2024 година Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 28, постановена на 24.04.2024 г. по НЧХД № 1284/2024 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. М. М. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 НК; на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. На подсъдимия са възложени разноските по делото и е осъден да заплати следуемата се държавна такса.

Присъдата изцяло се обжалва от защитника на подс.***- адв.А.М..

Изтъкнати са доводи за нейната необоснованост и неправилност, като се твърди, че подс.Г. не е извършил престъпното деяние. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Г. бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение, респ. бъде оправдан. Прави се алтернативно искане за определяне на наказанието глоба по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК.

Въззиваемата страна В. А. Т. чрез повереника си адв.И.Х. оспорва въззивната жалба и изтъква доводи за доказаност на обвинението. Пледира за потвърждаване на присъдата изцяло.

Пред въззивния съд защитникът на подс.Г.- адв.К.С. поддържа въззивната си жалба и иска същата да бъде уважена. Изтъква доводи за приложение на чл.24, ал.1, т.6 НПК, като твърди, че за същото деяние е налице висящо наказателно производство, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено.

1

Подсъдимият М. М. Г. твърди пред окръжния съд твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и събраните служебно допълнителни писмени доказателства- справки от РП- Кюстендил счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена в срок и от страна с интерес от търсената защита. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваната присъда, с която е признал М. М. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, в мотивите си КнРС е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. Г. е председател на УС и треньор на ФК „Ботев – ***“ и като такъв участва в организирането и провеждането на футболни срещи на стадиона в с. ***, общ. Кочериново, в които участва посочения ФК.

Въззивамета страна В. Т. живее в същото село, и със семейството си често посещава мачовете на стадиона в с. ***, заедно с други лица от селото.

Двамата с подсъдимия се познават отдавна и били в добри отношения.

На 08.10.2023 г. следобяд на стадиона в селото се провеждала футболна среща между отборите на ФК „Ботев - ***“ и ФК „Ива-Боровец“, на която присъствали Т. и Г.. Св.Т.а- съпруга на В. Т. стояла с компания в горния край на терена, а Т. се намирал встрани от тъч -линията на терена и недалеч от паркирани автомобили, като гледал мача в една компания със св.К. ***- кмет на селото и св. П. и В.Ц., съответно баща и син. Сред публиката на стадиона недалеч бил и св. С.В., а свидетелите В. П.- делегат на мача и Й. Й.амедицинска сестра, били ангажирани служебно. Събитието се охранявало от патрул на частна охранителна фирма СОТ.

Компанията на В. Т. била употребила преди и по време на мача алкохол.

На стадиона се намирали в близост до очертанията на терена и пиели бира.

Същите били донесли тъпан и различни духови инструменти, с които други хора от компанията им вдигали шум. При някой спорни ситуации по време на играта се случило на няколко пъти лица от публиката, вкл. и от посочената група хора да преминат очертанията на терена, като изразявали бурно недоволството си спрямо играчите и съдиите на мача. Охраната на няколко пъти им направила забележки за това им поведение.

При поредното им подобно поведение св. П., който заедно със св.Й.а стоял встрани, в близост до пейките с резервни играчи на двата отбора, извикал подс.Г. и му казал, че ако публиката не престане с поведението си, ще прекрати мача. Тогава подс. Г. отишъл при компанията на В. Т. и започнал да ги подканя и блъска, за да стоят назад и по-далеч от очертанията на терена.

Лицата от компанията, вкл. и Т. влезли в словесни пререкания с него.

Предизвикан от поведението им, подс.Г. нанесъл един силен удар с юмрук в областта на носа на В. Т.. Последният залитнал назад, подпрял на паркирания в близост патрулен автомобил на охранителната фирма – СОТ, усетил болка в областта на носа и лицето и получил веднага силно кръвотечение от него. Той не отвърнал на удара, но се намесили хората от компанията, а малко по- късно2 служителите от СОТ, които били по-далеч от ситуацията. Всичко това било видяно непосредствено, от дистанция и от намиращата се отсреща на разстояние около 30-40 метра св. Генка Т.а, която веднага се насочила към съпруга си и влязла в словесна разправия с подс.Г.. Между двамата имало размяна на обидни реплики, след което за подс. Г. се върнал на мястото си.

НаТ. била оказана първа помощ за спиране на кръвотечението му, измил се с бутилка с вода, а св. Й.а предоставила медицински марли на св.Т.а за спиране на кръвта. След това двамата съпрузи отишли в дома си, откъдето св.Т.а подала сигнал на тел.112 с настояване за изпращане на полицейски автопатрул. Такъв дошъл в лицето на свидетелите Д.Г., В. Н. и М.Ю., които снели от тях обяснения. Такива били снети и от подсъдимия, който се намирал на стадиона (мачът вече бил приключил).

Св. Генка Т.а закарала пострадалия във ЦСМП-Благоевград, където бил прегледан и му било назначено и направено образно изследване на носа, от което се установило, че същият не е счупен. На следващия ден сутринта В. Т. посетил съдебен лекар в МБАЛ-Благоевград и се снабдил с медицинско свидетелство, в което са описани констатираните травматични увреждания на лицето в областта на лицето.

От назначената и приета по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В. Н., се установява, че от действието на твърд, тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв на В. Т. са били причинени следните травматични увреждания: мекотъканна контузия на лицето изразяваща се в натъртване и оток на меките тъкани на носа с кръвотечение от носа, кръвонасядане и оток по и под долен клепач на дясно око във вътрешната му част, които наранявания с оглед медико-биологичните си характеристики са довели само до болка и страдание. Уврежданията е възможно да са получени по време и начин, отговарящ на съобщения- нанесен му удар с ръка по лицето от друго лице; възможно с юмрук, възможно и с длан при опит за отблъскване.

Посочени са изрично от вещото лице и възможностите за външно обективиране и проявление на описаните увреждания – кръвонасядане и оток след определени периоди от време с оглед вида, локализацията и тежестта на нараняванията, както и съобразно анатомичните особености на пострадалия и големината на засегнатия кръвоносен съд. Разгледани са различните медицински хипотези за това кога биха били видими и проявени външно нараняванията по лицето на пострадалия. Възстановителният период на тези наранявания е посочен от експерта като 1-2 седмици, същите са възстановени и няма налични следтравматични изменения.

Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото.

Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на посочените по- горе свидетели, като условно ги е разделил на 3 групи- първата- св.Т.а, В.Ц., П.Ц. и К.***, втората- Й.а, Сл.В. и В.П. и третата- полицейските служители св.Г., Н. и Ю.; назначил е СМЕ относно механизма на уврежданията; дал е 3 възможност на подс.Г. да даде обяснения, което последния е сторил; извършил е оглед на веществено доказателство- диск от тел.112; събрал е относими писмени доказателства. ДнРС е изтъкнал причините, поради които приема показанията на първата група свидетели за достоверни, като им е направил задълбочен анализ, към който настоящата инстанция се присъединява. Отделено е особено внимание на пок. на св. Т.а, които са един от основни източници на преки доказателства. Те са подробно анализирани, като е пренебрегнато наличието на някои несъответствия в тях, на което при съпоставка с останалите доказателства, е даден убедителен отговор.

Показанията на другите свидетели от тази група- В.Ц., П.Ц. и К.*** също не са пренебрегнати, напротив- същите са анализирани детайлно, също са съпоставени помежду им и със заключението на СМЕ и обосновано са приети като взимноподкрепящи се, идентични и безпротиворечиви. Следва изрично да се подчертае, че посочените свидетели лично са възприели момента на нанасяне на удара от страна подс.Г., което дейстиве е било еднократно и внезапно; категорични са, че същият не е отвърнал на удара, че се е намирал извън очертанията на терена, както и че друго лице не е навлизало в него, респ. не е създавало предпоставки за конфликти. Не може да се отрече, че същите предават и неизгодни за пострадалия факти, свързани с употребата на алкохол и разгорещеното му поведение по време на мача, но същото в нито един момент не е било агресивно спрямо подсъдимия. В този аспект показанията им са житейски издържани и логически достоверни и няма никакво основание същите да бъдат изключени от доказателствения материал.

По отношение на втората група преки доказателства- показанията на свидетелите В., Й.а и П., както и обясненията на подсъдимия, ДнРС е направил подробен анализ, като е посочил в кои части ги кредитира (относно време, място, местоположение на на присъствали лица, атмосфера и пр.) и в кои- не ( относно поведението на подсъдимия). ДнРС посочил и в кои части не ги приема за достоверни и е подкрепил своите изводи с приетите по делото писмени медицински документи, установяващи несъмнено от обективна страна претърпяно от пострадалаия Т. увреждане. В тези част те са напълно противоречащи на показанията на посочените първи трима свидетели и на приложената по делото медицинска документация и обосновано са отхвърлени като заинтересовани. Не са пренебрегнати и обясненията на подс.Г., като съдът се е съобразил с двойнствената им природа- като на годно доказателствено средство по чл.115 НПК и като израз на защитната теза. В случая ДнРС обосновано ги е отхвърлил като израз на защитната му позиция.

Съдът е отдал дължимото внимание и на показанията на третата група свидетели- цитираните по- горе полицейски служители, които не на преки очевидци, но са изпълнявали служебни задължения, като с необходимата прецизност ги е подложил на внимателен анализ и е дал обоснован отговор за причините поради които е подходил с доверие към тях.

В този аспект м отивите на ДнРС са задълбочени и изцяло съобразени с доказателствения материал, респ. в тази насока съдът е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК.

Вътрешното убеждение на съда е формирано върху посочените по- горе доказателствени средства, чийто съвкупен анализ води до несъмнения извод за авторството на деянието от страна на подс.Г.. Наличието на преки 4 доказателства, изразяващи се в пок. на св. Т.а, В.Ц., П.Ц. и К.***, които предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на деянието, съпоставени със заключението на СМЕ на д-р Н. относно механизма на претърпяното уврежадане и с приложената по делото медицинска документация, налагат единствения възможен извод за доказаност на авторството на деянието и механизма на причиняването му. То е установено на база на цитираните доказателствени източници, поради което изтъкнатите във въззивната жалба доводи за недоказаност на обвинението са неоснователни и се отхвърлят от настоящата инстанция.