Присъда № 10 от 30.03.2026, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда №10/30.03.2026 г. по НЧХД №76/2025 година на Районен съд Раднево.

Районен съд Раднево е сезиран с тъжба от Й. Д. Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. Д. – АК *** против П. Г. К., ЕГН ********** за това, че на ******** г. в ** ч. в залата за инструктаж на ****************** в качеството си на длъжностно лице - *************** при изпълнение на службата си изрекъл публично нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие, а именно думите „ малоумник, некадърник, ти не ставаш за нищо. Правиш се на тарикат, нали знаеш ти къде си в йерархията, а аз къде съм, прост тъпанар, глупак“ – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.4 предл. първо НК вр. с чл. 146,ал.1 НК.

В наказателния процес бе предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия, за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител и граждански ищец поддържа обвинението. Намира, че от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се доказва извършено престъпление от частен характер и неговото авторството в лицето на подсъдимия. Пред съда се излагат подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза. Предлага на съда да признае подведеното под наказателна отговорност чрез частното обвинение лице за виновно като му наложи съответното наказание и да уважи претенцията по гражданския иск.

Претендира разноски.

Частният тъжител и граждански ищец поддържа становището на своя повереник.

Защитникът на подсъдимия и самият подсъдим се явяват лично в съдебно заседание. В своята пледоария защитникът счита, не е налице квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като инцидентът, който е възникнал на *****. между тъжителя Й. Д. и подсъдимият П. К. се е случил преди и по време на назначението. Развива подробни съображения в тази насока като пледира съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение и да отхвърли претенцията по приетия за разглеждане граждански иск. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимият дава обяснения, с които по същество не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

Подсъдимият П. Г. К. е родена на *********г. в г***************, български гражданин, разведен, работи като

*********** в звено „

*************.

Видно от справката за съдимост с рег. №*************** , подсъдимият П. Г. К. е неосъждан.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Частният тъжител Й. Д. Д. работил в ***************** на длъжност **********. Подсъдимият П. Г. К. заемал длъжността ********* в същия **************. По делото е изискана и приета като писмено доказателство – длъжностна характеристика на подсъдимия П. К., от която се установява, че същият е имал основни функции и задължения, изразяващи се в това да ръководи, организира и контролира цялата производствена работа в *****************в течение на смяната; да координира работата между отделните ************; да следи за изпълнението на графиците за движението на ***********; да поставя ясни и конкретни задачи на работниците в смяната свързани с правилната, безаварийната, икономическата и безопасна експлотация на **************; да спазва трудовата и технологичната дисциплина и изисква същото от подчинените си. По делото като писмени доказателства са изискани и приети списъци на работниците, които са били на работа на *********** г., както и заверено копие на книгите на за ежедневен инструктаж и назначение.

На ************ година около ************часа в *************, в присъствието на работниците от звено ************* – нощна диспечерска смяна и работниците от звено „************ - нощна диспечерска смяна, подсъдимият К. влязъл в залата и попитал „Абе къде е тоя индивид Й. Д.".

След като забелязал частния тъжител в залата го попитал „Ти защо ме обиждаш?“, „Олигофрен“, „Педераст ли ме нарече или манаф?“, „Гей ли ме наричаш?“, „малоумник“, „некадърник“. Д. не реагирал на нападките към него и го помолил да престане и да си свършат работата по назначението. Повод за възникналата ситуация била случка от предходния ден - *********** г., когато частния тъжител, изпълнявайки служебните си задължения направил забележка на подсъдимия по радиостанцията, който по това време водил спор по радиостанцията с друг работник във връзка с изпълнението на работните му задължения, а това от своя страна пречело на частния тъжител Д. да възприема звуковите сигнали на *****по време на пълнене на влака, поради което ги помолил да не заемат ефира като им казал да си решават „семейните си проблеми“ по личните телефони, а не по радиостанцията. Това подразнило подсъдимия К..

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от свидетелските показания на свидетелите К.Н.К., В.С. В., И. И. С..

2

По делото бяха събрани две групи гласни доказателствени средства, които си противоречат, поради което съдът трябва да обсъди защо кредитира едната част от тях.

От една страна са показанията на св. К.Н.К., В.С.В., И.И.С. - колеги на тъжителя и преки очевидци на случилото се на процесната дата и място. И тримата свидетели си спомнят, че на процесната дата са били в залата за назначение преди нощната си смяна в **************. Там присъствал и частния тъжител Й. Д.. Подсъдимият К. влязъл в залата и започнал да търси тъжителя, като използвал за него думата „индивид“.

Свидетелят К.К.в показанията си посочва, че чул подсъдимия да изрича към частния тъжител думите“ „Ти манаф ли ми нарече или педал?“, „На какъв се правиш?“, „малоумник“, „тъпак“, „Знаеш ли какво ще ти се случи?“, „Ще бъдеш отново наказан“, като всичко това се повторило многократно през около една минута, за около 7-8 минути. Свидетелства, че частния тъжител Д. не отвърнал на обидите, целият се изчервил и помолил подсъдимият К. да продължат работата си по назначението.

Свидетелят И.С., който също е пряк очевидец на случилото се заяви, че подсъдимият П. К. при влизането си в залата за назначение потърсил тъжителя с думите „Къде е онзи индивид, че не мога да го видя?“ и след като го видял го попитал - „Ти защо ме обиждаш?“ , нарекъл го , „олигофрен“ и „малоумник“ като грубото вербално поведение на подсъдимия продължило 4-5 минути.

Св. В.В. в своите показания също посочва, че си спомня подсъдимият К. да е изричал думите по адрес на тъжителя и в негово присъствие - „ти си прост“, „ти си некадърник“, „не ставаш за нищо“, след което го попитал - „Ти знаеш ли аз какъв съм? Йерархията каква е?“, „Мога да те накажа“.

И тримата свидетели посочват, че повод за случилото се била възникнала ситуация от предния ден, в която тъжителят направил забележка на подсъдимия и друг техен колега да не използват ефира на радиостанцията за спорове, тъй като не може да чува звуковите сигнали, за да изпълнява трудовите си задължения. Съдът възприема показанията на тези свидетелите за достоверни, преценявайки ги за логични, добросъвестни и несъдържащи съществени противоречия досежно релевантните за делото факти, както по между си, така и с останалата кредитирана доказателствена съвкупност.

Другата група свидетелски показания са дадени от

***************, и С.В.А. - ***************. св. Д.В.Д.-

Св. А. заявява, че като пряк ръководител е запознат с възникналия конфликт на *********** г. между частния тъжител Д. и подсъдимия К., но не е присъствал в залата за назначение на ********г. В показанията си посочва, че разбрал, че тъжителят Д. казал на подсъдимия К. да си „решават семейните проблеми не по радиостанциите, а да помежду си“ и това провокирало случилото се на ********** г. в залата за назначение, но не му е известно подсъдимия да е използвал обидни думи по адрес на тъжителя. От 3 представените по делото писмени доказателства се установява, че същия този свидетел и бил член на Етичната комисия към ************ сформирана по повод възникналата конфликтна ситуация между страните. От приложения по делото протокол от 23.01.2025 г. и от показанията на този свидетел се установява, че частния тъжител и подсъдимият са се извинили за поведението си един на друг и изразили желание за прекратяване на конфликта между тях.

Св. Д., който също е присъствал в залата за назначение на ******* г. заявява, че след като подсъдимият извършил набързо назначението си, започнал да търси тъжителя Д. в залата и след като го видял го попитал „Ти вчера какъв ме нарече? Педераст ли съм, манаф ли съм?“. Тъжителят му отвърнал, че не разбира за какво му говори. Подсъдимият отново го попитал същото и после му му казал - „Ти в качеството си на какъв ми се бъркаш в работата?“. Тъжителят отново заявил, че не го разбира, а подсъдимият го попитал „Ти не си малоумен, че да не ме разбираш какво ти говоря?!“ което повторил няколко пъти.

С оглед на така анализираните и обсъдени свидетелски показания поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че следва да кредитира тези дадени от св. К., С. и В., като същите са били очевидци на случилото се и показанията им кореспондират почти напълно помежду си с изключение на някои от обидните думи изречени по адрес на тъжителя от подсъдимия. Св. К. възприел подсъдимия да изрича думите по адрес на тъжителя - малоумник“ и „тъпак,, а свидетелят С. пък от своя страна чул думите „олигофрен“ и „малоумник“. Третия свидетел от тази група пък възприел думите - „ти си прост“, „ти си некадърник“. Това разминаваме в показанията на тези свидетели съдът намира, че се дължи на продължилото няколко минути грубо вербално поведения от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, през което време той използвал различни обидни квалификации по негов адрес и всеки един от свидетелите си спомня част от обидите по адрес на тъжителя, но не и всички.

По отношение на втората група свидетелски показания, съдът намира, че показанията на св. А.в не допринасят за разкриване на обективната истина, тъй като същият не е присъствал на случката от********* г., а възпроизвежда това, което са му преразказали други негови колеги. В показанията си като пряк ръководител същият също така изрази и своята лична много добра оценка като колега за подсъдимия К. и задоволителна за тъжителя Д., поради честото използване на отпуск поради временна неработоспособност, което според него било неоснователно. Съдът намира, че не следва да кредитира и показанията на св. Д., който заяви, че подсъдимия казал на тъжителя - „Ти не си малоумен, че да не ме разбираш какво ти говоря?!“, но не е чул да изрича обидни квалификации по негов адрес. Тези свидетели заемат ръководни позиции в ****, към която група спада всъщност и заеманата от подсъдимия длъжност и предвид изразеното в показанията и на двамата свидетели негодувание спрямо честото и неоснователно според тях използване на отпуск 4 поради временна неработоспособност от частния тъжител, е нормално предвид естеството на воденото дело, същите да заемат напълно противоположна позиция.

В своите обяснения подсъдимият подробно разказва за възникналата ситуация между него и частния тъжител на ********* г. станала повод за случилото се на следващия ден, както и че единствено попитал тъжителя - „Ти вчера педераст ли ме нарече или манаф? И ако съм семейство с Х., тогава кой е мъжът, кой е жената?“ Той го погледнал подозрително и попитал „Към мен ли е въпроса?“, а той му отвърнал - „А ти на малоумен ли се правиш, че не ми разбираш въпроса?“. И пак го попитал „Кой е мъжът и кой е жената в това семейство?“ и с това разговорът им е приключил.

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия П. К. като отчита, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че следва да бъдат приети с доверие в частта, в която разказва защо е бил афектиран от частния тъжител. В частта, с която заявява, че не е изричал обидни думи по адрес на тъжителя, обясненията му не корепсондират с показанията на св. К.Н.К, В.С.В., И.И.С., които, както вече се посочи, съдът кредитира с доверие.

Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c8c3b8c-40db-42d0-98b7-3d863233b669