Решение № 223 от 20.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Гражданско дело № 20231800100071 по описа за 2023 година

ИЩЦАТА – И. Й. И., с ЕГН: и адрес: с. П., община Божурище, област София, ул.“Васил Левски“, № 7, чрез адвокат Д. Р. от САК, е предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.”“ АД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света София“ № 7, ет.5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 53 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 09.01.2018 год. на автомагистрала „Хемус“ /АМ“Хемус“ - изход/ в района на километър 78+400 - землището на гр. Я., по вина на С. М. Л., ЕГН:, водач на л.а. „Опел Астра“, е peг. № СА5653НА, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/23/117002115046 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 06.08.2017год. до 05.08.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от 04.10.2018 год. – датата на предявяване на претенция пред застрахователя, до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 09.01.2018г., на автомагистрала „Хемус“ /АМ“Хемус“ - изход/ в района на километър 78+400 - землището на гр. Я., водачът С. М. Л., ЕГН:, при управление на л.а. „Опел Астра“, е peг. № СА5653НА, собственост на ЗД "Б.И." АД, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над управлението на автомобила, който занесъл на пътното платно, блъснал се последователно в 1 крайпътна канавка, бетонни колове, оградна мрежа и се превъртял и преобърнал по таван вдясно от пътното платно, вследствие на което на пътника в автомобила И. Й. И. били причинени телесни увреждания. Последната била с поставен предпазен колан и пътувала на предна дясна седалка.

Твърди се в исковата молба, че произшествието настъпило по изключителната вина на водача С. М. Л., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата. По случая било образувано досъдебно производство, което било прекратено по искане на пострадалите лица от ПТП. С. М. Л. бил наказан по административно-наказателен ред с влязло в сила Наказателно постановление.

Изложено е още в исковата молба, че на ищцата били причинени следните травматични увреждания в резултат на ПТП:

Счупване на гръбначен прешлен - фрактура на тялото на Тh12, с данни за фрактура на телата на Л1 с фрагмент, който проминира и стеснява медуларния канал;

Счупване на лява ръка - фрактура на лакьтна кост на лява предмишница с множество кръвонасядания; както и

Множество контузии и охлузвания по цялото тяло: меко-тъканни травми: кръвонасядания в областта на дясна ключица и спина илиака антериор-супериор синистра; охлузвания в областта на проксимална лява подбедрица;

Загрозяване - оперативни цикатриси/белези/ на лява предмишница и гръб в областта на операциите;

- както и посттравматично стресово разстройство.

Описаните увреждания и свързаните с тях оперативни намеси ищцата твърди, че довели до продължителни и много силни болки и страдания. Те били свързани още с дълбоко и продължително отклонение от нормалната жизнена дейност на пострадалото лице и в периода на възстановяване ограничили възможностите на ищцата да взаимодейства нормално с обкръжаващата я среда, което от своя страна й създало социални и физически затруднения и невъзможност да осъществява елементарни физически нужди без чужда помощ в първоначалния период на лечение и възстановяване. Това от своя страна силно я потискало емоционално и психически, тъй като се е чувствала непълноценна и в тежест на близките си.

Сочи се още в исковата молба, че собственикът на л.а. „Опел Астра“, е peг. № СА5653НА имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/23/117002115046, със застрахователно покритие от 06.08.2017г. до 05.08.2018г., сключена със ЗАД "ОЗК - З." АД.

На 04.10.2018г. ищцата предявила пред ЗАД "ОЗК - З." АД писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът й заплатил сумата в размер на 12 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП и сумата в размер на 3 679 лева – обезщетение за имуществени вреди.

2

Ищцата излага доводи, че ответникът след като не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред обезщетяващ изцяло неимуществените й вреди, следва да понесе отговорност за забавеното изпълнение.

Именно поради това ищцата – И. Й. И., с ЕГН: и адрес: с. П., община Божурище, област София, ул.“Васил Левски“, № 7, чрез адвокат Д. Р. от САК, е предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Света София“ № 7, ет.5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 53 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 09.01.2018 год. на автомагистрала „Хемус“ /АМ“Хемус“ - изход/ в района на километър 78+400 - землището на гр. Я., по вина на С. М. Л., ЕГН:**********, водач на л.а. „Опел Астра“, е peг. № СА5653НА, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/23/117002115046 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 06.08.2017год. до 05.08.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от 04.10.2018 год. – датата на предявяване на претенция пред застрахователя, до окончателното й заплащане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД „ОЗК- З““ АД, е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Т. Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че изключителна вина на водача на застрахованото по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при него МПС не е налице, тъй като не било изследвано в административно-наказателното производство дали пострадалата не е допринесла с поведението си за настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на процесното ПТП.

Оспорва твърдените в исковата молба телесни увреждания и неимуществени вреди в сочения размер.

Поради неоснователност на главния иск ответникът оспорва и акцесорния иск за лихва.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като била без правилно поставен обезопасителен колан.

С отговора ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че размерът на същото не кореспондира с реално претърпените от ищцата вреди, със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период, както и с обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира за направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с 3 която е оспорила възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния и наведените в него твърдения и възражения.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба от ищцата констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 451р/355/10.01.2018 год. на РУ – Ябланица и протокол от 09.01.2018 год. за оглед на местопроизшествие и скица към него, находящи се по ДП № 6/2018 год. по описа на РУ – Ябланица, пр. пр. № 58/2018 год. по описа на Районна прокуратура – Тетевен, в същите е отразено настъпило ПТП на 09.01.2018 год. около 09.00 часа на автомагистрала „Хемус“ /АМ“Хемус“ - изход/ в района на километър 78+400 - землището на гр. Я., при което водачът С. М. Л., ЕГН:**********, при управление на л.а. „Опел Астра“, с peг. № СА5653НА, собственост на ЗД "Б.И." АД, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над управлението на автомобила, който занесъл на пътното платно, блъснал се последователно в крайпътна канавка, бетонни колове, оградна мрежа и се превъртял и преобърнал по таван вдясно от пътното платно.

Образуваното наказателно производство по цитираното досъдебно производство е било прекратено с постановление от 24.04.2018 год. на РП – Тетевен на осн. чл.343, ал.2, т.2 от НК – по искане на пострадалата при горното ПТП - И. Й. И..

От показанията на свидетеля С. М. Л., водачът на автомобила „Опел Астра“, с peг. № СА5653НА, се установява, че на 09.01.2018 год. пътували заедно с ищцата от гр. С. към гр.

В.Т., като И. И. седяла на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. Пътят им минавал през магистрала „Хемус“. Свидетелят сочи, че се движел със скорост близка и малко над 140 км/ч., като за магистрала, въпреки, че метеорологичните условията не били толкова добри за тази скорост. В района на Ябланица и без да обърне внимание на знаците, които са обозначавали, че идва краят на магистралата, свидетелят излага, че видял бетонни преграждения или т. нар. „ню джърсита“ отдясно на пътя и остър десен завой, при което натиснал спирачката и опитал да вземе завоя, въпреки, че виждал, че няма как да го вземе.

Завъртял волана надясно, след което автомобилът започнал да се пързаля странично по посоката на движение и понеже имало завой колата изхвърчала отдясно, ударила се в отводнителна канавка и в други неща няколко пъти и в един момент паднали по таван на колата и колата спряла. Свидетелят излага, че той и И. висяли надолу с главата, а колежката им отзад лежала по корем на тавана на колата, защото той бил на земята. Излезли от колата, като Илияна се била облегнала на гумите на колата и се държала за тях. Свидетелят установява и че с ищцата сега имат интимна връзка, но към момента на ПТП нямали такава.

От заключението по назначената САТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП:

4

На 09.01.2018 година, към 9,00 часа в светлата част на денонощието, при мокро асфалтово покритие, мъгливо време с видимост около 40 метра и със скорост около 140 километра в час, по АМ „Хемус”, в посока София - Варна, в зоната на километър 78+400 землището на гр. Ябланица, се е движил лек автомобил „Опел Астра” с регистрационен номер СА 5653 НА, управляван от С. М. Л.. В автомобила, на предна дясна седалка пътувала ищцата - И. Й. И.. Към този момент след километър 78+400 движението на ППС, в посоката на автомобила било пренасочвано от автомагистралата по международен път Е - 83.

Платното за движение по автомагистрала „Хемус” в посока към гр. Варна, в зоната непосредствено преди пренасочването било еднопосочно с две ленти за движение, разделени от бяла, прекъсната линия „M3” и в дясно на тях - лента за принудително спиране, отделена от дясната активна лента с непрекъсната линия „М1”. Пренасочването било сигнализирано с пътни знаци и хоризонтална маркировка, и се извършвало по пътна връзка, разположена вдясно на АМ „Хемус”, като от зоната на платното за движение по автомагистралата, по левия край на пътната връзка, били поставени бетонни съоръжения тип „Ню джърси” с дължина 100 метра, които описвали крива с радиус 285 метра. След края на тези съоръжения, в ляво и дясно пространството било покрито с чакъл с широчина 2, след което в дясно следвала водосточна канавка и в дясно на нея - ограда от метална мрежа, фиксирана с бетонни колове. В конкретните пътни условия, за да преодолее тази крива, без да изгуби странична устойчивост, конкретният автомобил следвало да се движи със скорост по- ниска от 120км/час.