Решение № 2178 от 04.04.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 04.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12071 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №

181094/26.07.2017г. по гр.д. № 65598 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 126-ти състав „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център е осъдено да заплати на „С.С.” ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: адв. И.М.,*** сумите на основание и в размер, както следва: на основание на чл. 55, ал.1 пр. 3 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 22 226,11лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2016г., до окончателното й изплащане, представляващи платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителна мрежа за периода от от 01.09.2012г. до 30.06.2013г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2991лв., представляващи съдебни разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5118358/07.08.2017г. от ответника по исковете - „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че е предоставил на ищеца достъп до електроразпределителната си мрежа през периода и платената сума е дължима. Сделката била възмездна и отмяната на Решението на ДКЕВР за определяне цената не водела до отпадане на основанието за плащане. Основанието било предоставената услуга по валидна облигационна връзка между страните. Договорът бил с периодично изпълнение и развалянето му нямало обратно действие. Дори да се приемело обратното, то правилото по чл. 55 от ЗЗД изисквало връщане на разменените престации, тоест ответникът имал право да задържи стойността на предоставената услуга. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият-ищец по исковете- С.С.” ЕООД, ЕИК ********, в предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че обжалваното решение е правилно. Събраните доказателства установявали плащането на процесната сума като временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа, но в последствие Решението за определянето на тази цена било отменено, действието на решението на ВАС било с обратно действие поради което и основанието за плащането на сумата отпаднало. Свободата на договаряне на страните по сделката била ограничена, като цената за достъп се определяла от КЕВР. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8024234/17.11.2016г. на С.С.” ЕООД,

ЕИК ******** срещу „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 55, ал.1 пр. 3 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 22 226,11лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2016г., до окончателното й изплащане, представляващи платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителна мрежа за периода от 01.09.2012г. до 30.06.2013г., както и разноските по делото. Навело е твърдения, че на 20.06.2012г. с ответника сключили договор за използване на разпределителната мрежа на ответника от ищеца като производител на електрическа енергия за обект фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.”, а на 22.06.2012г. ищецът сключил с „Ч.Е.Б.”АД договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от същата централа. Заявил е, че за процесния период платил на ответника сумата от 22226,11лв. за достъп до мрежата му по временните цени за същото по т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, но в последствие тази цена била отменена с Решение на ВАС, поради което и платеното било на отпаднало основание.

Ответникът -„Ч.Р.Б.”АД,

ЕИК ********,, в предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че действително с ищеца сключили договора на 20.06.2012г. и ищецът му платил за процесния период сумата от 22 226,11лв. за достъп до мрежата, ответникът през процесния период изпълнил задълженията си по договора, поради което и платената от ищеца сума имала основание. Договорът между страните бил възмезден, той продължавало да обвързва страните, поради което и основанието за плащането на сумата не било отпаднало. Отмяната на решението на

ДКЕВР за цената на достъп не водела до отпадане на основанието за плащането й.

Дори да се приеме, че договорът е развален, той бил с периодично изпълнение и развалянето нямало действие за минало време. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните договор разрешения за ползване от 12.06.2012г., издадени от ДНСК, съгласно които С.С.”ЕООД е собственик на фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.” и същата е въведена в експлоатация на 12.06.2012г.

По делото е приет неоспорен от страните договор № 246 от 22.06.2012г., носещ подпис за страните по него, съгласно който ищецът е сключил с Ч.Е.Б.”АД договор със срок до 12.06.2032г. за изкупуване на произведената електрическа енергия фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л..

По делото е приет неоспорен от страните договор №

**********/20.06.2012г., носещ подпис, положен за страните по него, съгласно който ответникът се е задължил да осигури на ищеца достъп до собствената си електроразпределителна мрежа за произведената електрическа енергия фотоволтаична централа „Сони Солар” с инсталирана мощност от 97,20 kWp, находяща се в поземлен имот № 027019 в землището на с.Попица, община Бяла Слатина, местност „Л.срещу задължение на ищеца да заплаща цена за достъпа, утвърдена от ДКЕВР.

По делото е прието Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно т. 10, раздел ІІІ от което считано от

18.09.2012г. временната цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”АД без ДДС за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, които са въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г. е в размер на 221,29лв./МВтч.

По делото са приети неоспорени от страните фактури, издадени ежемесечно в периода от 30.09.2012г. до 30.06.2013г. от ответника на ищеца за достъп до електроразпределителна мрежа, партидни листове от същия период, съгласно които ответникът е начислил на ищеца като дължими сумата от общо 22 226,11лв. с включен ДДС за достъп до електроразпределителната мрежа, произведена от фотоволтаичната централа на ищеца при единична цена от 221,29лв./ МВтч. без ДДС.

По делото са приети неоспорени от страните Решение №

4659/30.04.2013г. на ВАС по дело 13239/2012г., Решение № 8733/17.06.2013г. по адм.д.№ 6086/2013г. на 5-членен състав на ВАС, с които е отменено Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, т. 10, раздел ІІІ за определяне считано от 18.09.2012г. на временната цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”АД за енергия, произведена от фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, които са въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г., в размер на 221,29лв./МВтч. без ДДС.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че ищецът е платил на ответника процесната сума като цена за достъп до елетроразпределителна и преносна мрежа на ответника за процесния период.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно чл. 55, ал.1 пр.

3 и чл. 86 от