Решение № 47 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Т.ова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Карамфила Т.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600878 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. С. А., чрез защитник, срещу присъда № 99 от 05.07.2022г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 21-ви състав, постановена по нохд № 2065/22 по описа на СГС. С присъдата подсъдимият е признат за виновен за това, че на 05.10.2022г. около 13:30 ч. в гр. София, бул. „Цветан Лазаров“, № 13, в закрити складове на борса „Слатина“ при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 1823 Л“, с рег. № ********, при извършване на маневра „движение назад“, с посока на движение назад към склад № 46 нарушил правила за движение - чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал.

2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Й. Г., поради което е и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода . На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343 , ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК на подсъдимия е наложено и кумулативно наказание „ лишаване от 1 право да управлява МПС“ за срок от една година и четири месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

С въззивната жалба се поддържат доводи за нарушен материален закон в частта на приложеното специалното правило на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и явна несправедливост на наложеното наказание.

Относно нарушението на материалния закон защитникът релевира, че подсъдимият не е нарушил цитираното специално правило, тъй като преди да потегли се е уверил в безопасността на маневрата.

Относно наказанието релевира, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т.1 НК поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Прави се искане присъдата да се измени в частта на наказанието, което да се намали до минималния размер предвиден в общата част на закона, изпълнението му да се отложи за срок от три години и да се намали размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът пледира да се уважи въззивната жалба. Поддържа доводите й. Обосновава, че признанието на фактите от подсъдимия не е признание на вина по вменения състав на престъпление и не е пречка пред правилното приложение на закона. Още обосновава, че подсъдимият е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като се е уверил в безопасността на маневрата. Относно второто вменено задължение – по чл. 40, ал. 2 ЗДвП, допълва, че обвинителният акт не съдържал твърдения за възможност подсъдимият да получава указания за маневрата от трето лице, поради което неизпълнението на това задължение е недоказано. Аргументира, че подсъдимият няма вина за инцидента.

Алтернативно пледира, в случай че съдът приеме виновно поведение на подсъдимия, наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК.

Допълва, че първостепенният съд е пренебрегнал значението на съпричиняването на резултата от самия пострадал, който също е следвало да внимава за пътната обстановка.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника.

Прокурорът пледира присъдата да се потвърди като законосъобразна, обоснована и правилна. Счита, че съдът е установил фактите и приложил материалния закон вярно, тъй като подсъдимият е нарушил и двете вменени му задължения по ЗДвП. Наложеното наказание намира за правилно определено и справедливо.

В последна дума подсъдимият изразява съжаление за случая. Заявява, че с професията си осигурява прехраната на семейството си.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на 2 страните в публичното заседание и като сам служебно подложи присъдата на цялостна проверка по чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата е частично основателна. Основателна е, макар и по други съображения, по възражението за погрешно приложен материален закон, и неоснователна по възражението за несправедливо наказание.

Първостепенният съд е постановил законосъобразна присъда при надлежно проведено диференцирано производство по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Вярно е преценил, че признанието от подсъдимия на фактите на обвинението се подкрепя от събраните доказателства и протичане на производството като съкратеното съдебно следствие няма да води до накърняване на права и интереси на подсъдимия.

Така, законосъобразно и обосновано, като призната от подсъдимия, но и като подкрепена от доказателствата, е приел фактическата обстановка релевирана от прокурора.

Правилно съдът е установил, че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство, с издадено на 04.05.2017 г. свидетелство за управление на МПС № 283266217, за категории В, С, АМ, ТКТ, В1 и С, валидно до 04.05.2022г.

На 05.10.2020г., около 13:30ч. подсъдимият управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего 1823 Л“, с рег. № ******** с хладилен фургон, в закритите складове на борса „Слатина“ в гр. София, бул.

„Проф. Цветан Лазаров“ № 13. Решил да направи маневра „движение на заден ход“ с посока назад към склад № 46. Предприел маневрата. По време на движението си назад обаче не бил осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, когато е било невъзможно непрекъснато да наблюдава пътя.

По същото време и на това място се намирал пострадалият пешеходец С.

Г. - работник на борсата. Той навлязъл в зоната зад автомобила, който в този момент се движел назад със скорост от 3 км/ч., при което със задната страна автомобилът ударил и притиснал Г. към рампата на склада. На пострадалия била причинена закрита гръдна травма с необратимо увреждане на структурата и функциите на жизненоважни органи, довела до неговата смърт на място.

Веднага след инцидента подсъдимият слязъл, видял пострадалия, след което преместил автомобила напред. На място дошли и свидетелите П. П., С.

С. и Н. К.. Пристигнал и полицейски патрул на 01 РУ – СДВР, както и екип на „Спешна помощ“, който констатирал смъртта на пострадалия.

Установено е чрез съдебно – медицинска експертиза, че причинените на пострадалия травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи премети по механизма на удари и притискане с такива и са в пряка 3 причинно-следствена връзка с инцидента.

Чрез авто-техническа експертиза се установява също, че подсъдимият при управлението на автомобила, който бил и с хладилен фургон, не е имал през целия път на движението назад възможност да възприеме пешеходеца в огледалата за обратно виждане. /л. 28, т. 2 ДП/ Произшествието е станало през светлата част на денонощието, при добра видимост и суха асфалтова настилка на паркинга.

Обосновано първостепенният съд е приел така описаната фактическа обстановка както от самопризнанието на подсъдимия, така и от събраните по делото доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите П. П., С. С., Н. К., писмени доказателства и експертизи медицинска, автотехническа, комплексна авто-техническа, медицинска и видео-техническа, подробно изброени от съда, поради което не се налага тяхното повтаряне.

В допълнение към анализа, въззивната инстанция намира за необходимо да отдели повече място на видео-техническата част на комплексната експертиза, пресъздаваща записи от камера на мястото на произшествието.

Експертизата е от значение за изясняване поведението на пострадалото лице и допринася за разбирането на причината за настъпване на произшествието, като такава, която стои не само в поведението на подсъдимия. Допринася и за прецизиране на механизма на настъпване на произшествието, тъй като пряко го онагледява.

Посочва се в експертизата и се приема от настоящия съд, видно от кадрите на л. 24 - 26, т. 2 ДП, първо: че процесният автомобилът е спрял и водачът - подсъдимият, отваря задните врати /снимка № 8/. В този момент се вижда, че пострадалият все още не се намира зад автомобила. Второ: автомобилът започва движението си назад /снимка № 9/, като и към този момент зад него няма препятствия, пострадалият все още не се намира зад него. Трето: по време на движението на процесния товарен автомобил назад се появява пешеходецът Г., който е с гръб към автомобила, докато същият се движи назад, след което и го притиска към рампата /снимки 10- 15/.

Четвърто: след притискането автомобилът тръгва напред /снимка №16/.

Тези кадри са описани и в заключението на експертизата на л. 28, т. 2 ДП, съгласно която: автомобилът тръгва за извършване на маневра „движение на заден ход“ с посока на движение назад към склад № 46 и в същото време пешеходецът влиза в зоната зад автомобила , като застава с гръб към него. Водачът не е имал обективна възможност да възприеме в огледалата намиращия се отзад пешеходец и движейки се назад го удря и притиска към рампата.

4

Съгласно експертизата от техническа и професионална гледна точка, причина за произшествието са действията на водача /подсъдимия/.

Въззивният съд обаче не възприема извода на експертизата, че произшествието се дължи на това, че водачът преди маневрата не се е убедил в безопасното й извършване, доколкото това е правен извод и не е обвързващ.

Допълнителна причина за произшествието е и субективното поведение на пешеходеца, който е навлязъл в зоната зад движещия се на заден ход автомобил без да вземе мерки за собствената си безопасност.

Като цяло първостепенният съд обективно и точно е интерпретирал доказателствения материал по делото. Изяснил е значението на показанията на свидетелите П., С. и К.. Те не са били очевидци, но са дошли на място веднага след произшествието. Ето защо също разкриват релевантни за предмета на делото факти като разположение на товарния автомобил и състояние на пострадалия.

Обосновано съдът е приел, че показанията на свидетелите кореспондират на изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, на скица към него, фотоалбум и оптичен носител с видеозапис от камера на мястото. Кореспондират и на заключението на комплексната медицинска и авто-техническа експертиза относно механизма на произшествието. Вярна е оценката на съда за еднопосочност на доказателствения материал, който не поставя спорни въпроси.

Основателно е донякъде оплакването на защитата, че първият съд не е уважил искане за допускане на доказателства за личността на подсъдимия, което би могло да се разглежда в светлината на засегнато право на защита. А такива доказателства са напълно допустими, тъй като не засягат същинските обвинителни факти и са безразлични за тях. Действително в разпоредително заседание защитникът е отправил искане за възможност да представи характеристични данни за подсъдимия, писмени доказателства и доведе свидетел, които искания са били отхвърлени от съда, по доводи, че такива доказателства са събрани, макар прегледът на делото да не показва, че това е било съвсем така. По-натам в същото заседание, отново по настояване на защитника, съдът все пак е дал възможност самият подсъдим, чрез обяснения, да изясни личното си, семейно и трудово положение. Ограничаването на защитата, каквото е било налице, тъй като тя все пак е искала допускане на по-широк кръг и с различен източник доказателства, е поправено чрез възможността, дадена от въззивната инстанция за пълно доказване, вече пред нея, и такова каквото защитата прецени.

Въззивната инстанция служебно и като представени от защитата допълнително събра доказателства за личността на подсъдимия, за семейното му и професионално положение.

5

От служебно изискано сведение от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се установява, че подсъдимият на 04.03.2015г е изтърпял наказание „пробация“ с мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от шест месеца, наложено по единственото му осъждане – по нохд № 19594/2013г., на Районен съд София, за престъпление по чл. 316, ал. 1 НК. /справка на л. 28 внохд/. Следователно, по осъждането подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 НК.