Решение № 3264 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА

ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110206643 по описа за 2026 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано въз основа на жалба подадена от И. Р. В., ЕГН ********** от гр. *** срещу наказателно постановление № 42-0000343/27.02.2026г. на и.

Директор Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- София (ОО „АА“) на гр. София,ул. „Витиня“ №1, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1022,58 (хилядадвадесет и две евро и петдесет и осем цента) евро, равняващи се на 2000 (две хиляди лева) лв. за извършено нарушение на чл.2, ал.1, предл. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобитее на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта (Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ или Наредбата).

С жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради нарушения на материални и процесуални закон, като се оспорва извършването на нарушението. На пъво място се сочи, че АНО неправилно е тълкувал нормата на чл.2, ал.1, предл. 1 от Наредба № 41 1 от 4.08.2008 г., както и че тази норма не предвижда закононарушение. Твърди се, че жалбоподателя не е извършвал дейност по занятие „Пътна помощ“, тъй като е помолил собственика на специалния автомобил „Мерцедес 915 Атего“ – Станимир Бонев да му услужи и да му предостави автомобила да превози мотокар за собствена сметка, поради което счита, че не осъществено соченото с атакуваното НП административно нарушение. Отделно от това се сочи, че не е достътъчно ясно индивидуализирано мястото на извършване на цитираното нарушение. На следващо място се сочи, че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не достатъчно ясно е описано извършеното нарушение, тъй като веднъж се сочи, че е извършвана дейност „пътна помощ“ а същевременно, че водача е извършвал „превоз“. С оглед излаженото се иска наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. С писмено становище заявява, че поддържа жалбата и моли процесното НП да бъде отменено. За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

На *** г. в гр. София, около 17:24 ч. на Софийски околовръстен път на около 200 метра след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“ в посока с. ***, И. Р. В. с ЕГН : ********** е управлявал специален автомобил „Мерцедес 915 Атего“ с рег. № *** от кат № 2, собственост на С. П. Б. е извършвал като извършвал дейност „Пътна помощ“ (юридическо лице) по маршрут от гр. *** до гр. Л.. При проверката били изискани документи но водача не представил валидна карта за квалификация на водач за съответната категория С. В хода на проверката от страна на св. И. В. било установено, че няма валидна карта за квалификация на водача за категория „C“. С оглед на това е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 05172 на И. Р. В. за това, че на *** г. в гр. София, около 17:24 ч. на Софийски околовръстен път на около 200 метра след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“ в посока с. *** , като водач на специален автомобил „Мерцедес 915 Атего“ с рег. № *** от кат № 2, като извършвал „Пътна помощ“. Описаното нарушение е с посочена правна квалификация по чл.2, ал.1, пр. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на министъра на транспорта.

2

В акта не е отразено възражение, като такова не е постъпило и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН. Актът е подписан и връчен на лицето на 09.02.2026 г.

Съдът намира, че показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Г. Г. Д. са непротИ.речиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло и ги кредитира..

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление с № 42-000343 от 27.02.2026 г. от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание, както следва: на основание чл. 93, ал.

1, т. 1 ЗАвПр. "глоба" в размер на 1022,58 евро, в левова равностойност от 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. Наказателното постановление е съставено от определеното от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, сред които е и директора на РД „АА“- София. Препис от същото бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на 31.03.2026 г.

Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на следния доказателствен материал: показанията на сведетеля Г. Г. Д., както и писмените доказателства: заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, длъжностна характеристика, справка в служебната база на ИА „АА, копие от свидетелство за регистрация II част. Съдът не намира съществени протИ.речия в писмените, веществените и гласните доказателства, поради което и като логични и непротИ.речиви ги е взел предвид.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесет дневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление същото е връчено на 31.03.2026 г., а жалбата е подадена на 09.04.2026 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, поради следното:

На първо място съдът намира, че процесното наказателно постановление 3 е издадено от компетентно длъжностно лице. Този извод се прави, изхождайки от разпоредба на чл. 92, ал.2 ЗАвП, че „наказателните постановление се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица...”, както и съобразявайки разпоредба на чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН и представената от въззиваемата страна, приобщена като писмено доказателство, заповед № РД 08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от която последният е делегирал правомощието по издаване на наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, не на поименно определени, а според заемана длъжност лица, сред които фигурира и „директора на РД “АА“

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми. АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя.

Подробно и пълно е описана фактическата обстановка на нарушението, както в акта, така и в НП. Посочената правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП е съответна на словесното му описание. Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.

Съгласно въпросната разпоредба (чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.) водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

В процесния случай по безспорен начин се установи, че жалбоподателя 4 на процесната дата е управлявал управлявал специален автомобил „Мерцедес 915 Атего“ с рег. № *** от кат № 2, собственост на С. П. Б.. Не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателя не е притежавал карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Единственото спорно обстоятелство е дали е извършвал дейност като „Пътна помощ“. Не е налице легална дефиница на понятието пътна помощ. Общоизвестно е, че дейността пътна помощ, представлява специализирана транспортна услуга, насочена към оказване на съдействие на закъсали, повредени или катастрофирали превозни средства на пътя. В случая от показаниета на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г. Д. не се установява, по безпорен начин че жалбоподателя е извършвал дейност Пътна помощ, тъй като свидетеля единствено и само декларативно сочи, че е била извършвана такава дейност, но не помни конкретика във връзка с тази дейност, поради което не успя да изложи повече обстоятелства от тези изложени и в АУАН, респективно в НП.

Предвид това не бе установено дали специалния автомобил е извършвал транспортна услуга във връзка оказване на съдействие на повредено или катастрофирало превозно средство или пък е превозвало мотокар както се твърди в жалбата. Тук е мястото да се отбележи, че и жалбоподател не представя доказателства за своите твърдения, но доколкото доказателствената тежест е на АНО именно той следва да докаже твърденията си изложени и залегнали в НП. Отделоно от това по безспорен начин се установява, че процесния специален автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на лицето Станимир Цветков Бонев, което при извършена от съда служебна проверка се установи, че действително предоставя услугата „Пътна помощ“.

Макар и недоказани да са твърденията на жалбоподателя, че той не полага труд и намя склучен догов с дружеството „ГИД Комерс 1 „ ООД, при извършената проверка в Търговския регистър от страна на съда се установи, че това дружество е с предмет на дейност: „Вътрешна и външна търговия, превозни и спедиционни сделки в страната и чужбина, бартерни, консигнационни, лизингови сделки и сделки с недвижими имоти, реекспорт, маркетинг, рекламна, програмна, импресарска и строителна дейност, хотелиерство и ресторантьорство, предоставяне на всички видове услуги, които не са забранени от Българското законодателство, като услугите ще се извършват по търговски начин, сделки с интелектуална собственост.“ 5

С оглед годеизложеното, съдът намира, че остава недоказано по безспорен и категоричен начин извършеното административно нарушение в случая, тъй като не се установява от доказателствата по делото, дали в случая жалбоподателя е извършвал деност „Пътна помощ“ или „превоз за собствена сметка“.

Необходимо е да се уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи. Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя, който е претендирал такива и е представил доказателства за направени такива в размер на 660,00 евро. Съдът като взе предвид и направеното възражение за прекомерност от страна на АНО, отправено при излагане на становището си още с изпращане на жалбата, намира същото за основателно. Това е така, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, в което представителя на жалбоподателя не се явява, прода което разноските следва да бъде определени въз основа на реално извършената работа по подаване на жалбата. Предвид това съда намира, че в случая справедлИ.то възнаграждение за един адвокат следва да възлиза в размер на 180, 00 евро, което следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя.