Решение № 222 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 328/2024
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 07.01.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 222 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500328 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба от 17400/20.0.5.2024г. от З. А. Г. ,представляван от адв.С. В. против решение № 519/16.04.2024г. ,постановено по гр.д.750/2023г. по описа на ОС – Пловдив в частта , в която жалбоподателят е осъден да заплати на В. З. К. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нанесени телесни увреждания над сумата от 10 000 лв. до присъдените 25 000 лв. .Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението в обжалваната му част и заявяват искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на К. да бъде отхъврлен за разликата над 10 000 лв. до уважения размер от 25 000лв.
От В. З. К.,представляван от адв.Д. Д. е постъпил отговор ,с който оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в отговора заявява искане същата да бъде оставена без уважение , а решението неговата обжалвана част да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от В. З. К. против З.
А. Г. за присъждане на сумата от 25 000 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинени телесни повреди – счупване на долна челюст и причинено мозъчно състресение ,повърхностна травма на други части на главата, навяхване на левия глезен , оток и кръвонасядане по кожата на лицето в областта на десния долно-челюстен ъгъл, оток и кръвонасядане по кожата на левия глезен, повърхностна травма на други части от главата, контузия на лицето, причинени от З. А. Г. при нанесен побой на 16.05.2021г., за което деяние същият е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД №7259/2022г. на Районен съд Пловдив.
Предмет на разглеждане от първостепенния съд е била и претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 778 лв.,която претенция е частично уважена ,но доколкото решението не е обжалвано в тази му част от нито една от страните ,то същото е влязло в сила в тази му необжалвана част и тази претенция е извън предмета на настоящето производство.
Така ищецът е твърдял с влязло в сила споразумение по НОХД №7259/2022г. на ПРС ответникът да е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.129 ал.2 вр.л1 от НК за това ,че на 16.05.2021 г. в землището на с.К. ,на път III-805 е причинил на К. средна телесна повреда – счупване на челюст,изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на долния десен челюстен ъгъл.
Твърдял е освен тази телесна повреда вследствие на нанесения побой от Г. ищецът да претърпял и мозъчно състесение ,повърхностна травма на други части на главата ,навяхване на долен глезен ,оток и кръвонасядане по личето и левия глезен.Посочил е от тези тересни увреждане да е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания , тревоги, влошено психическо и емоционално състояние ,за репариране на които е претендирал сумата 25 000,00 лева , ведно със законна лихва, считано от датата на извършване на престъплението до подаване на исковата молба, както и със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът ,от своя страна е оспорил иска като основните му възражения по него касаят размера на претенцията за репариране претъпените от ищеца болки и страдания ,който ответникът е настоявал да не е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД доколкото на са налице значителни по интензитет и време такива и липсват данни за наличие на 2 усложнения. Желае предявеният от К. иск да бъде редуциран по размер.
Съдът , с решението ,предмет на обжаване , доколкото е налице влязла в сила присъда , с която ответникът е признат за виновен за нанесена на ищеца средна телесна повреда – счупване на долна челюст и на основание чл.300 ГПК
,то е приел ответникът виновно да е причинил на ищеца средна телесна повреда така, както е описана в присъдата , както и другите сочени от ищеца травматични увреждания, за които се основал на приетата по делото СМЕ .Приел е тези телесните увреждания да са причинили на ищеца болки и страдания, довели са до дискомфорт, социална изолация.Счел е следователно иска за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на ответника да е основателен , а досежно размера е посочил, че претърпените от К. болки, страдания и стрес и възстановяването му в продължение на няколко месеца,както и изключително големия дискомфорт през първия месец, през което време челюстите на К. са били фиксирани без възможност да говори и да се храни по нормален начин обосноват справедлив размер на обезщетение от 25 000 лв.При тези мотиви е уважил предявеният иск изцяло.
Недоволен от този резултат е останал отвеникът ,който обжалва решението за сумата над 10 000 лв. като оспорва размера на присъденото обезщетение над тази сума.Настоявал е с въззивната жалба присъденият размер да е прекомерен ,несъобразен със степентта на увреждане
,продължителността на възстановителния период и интезитета на търпените болки и страдания.Направил е също така и възражение за съпричиняване от страна на ищеца доколкото той също с поведението се допринесъл за възникналия инцидент между двамата и настъпилите увреждания.
Веднага следва се каже ,че възражението за съпричиняване е заявено за първи път едва с въззивната жалба и като такова е преклудирано и не подлежи на разглеждане.
Несъмнено ищецът ,в резултат на противоправното поведение на ответника е претърпял не само средната телесна повреда -счупването на долна челюст, за което е постановена и влязлата в сила присъда от нанаказателния съд ,но и по- леки телесни увреждания ,,а именно мозъчно състесение ,повърхностна травма на други части на главата ,навяхване на долен глезен ,оток и кръвонасядане по лицето и левия глезен,които са в безспрона причинно следствена връзка с нанесения от ответника побой на 16.05.2021 г.
По делото е изслушано заключение на СМЕ ,изготвена от в.л.Б. , видно от която веднага след инцидента ищецът е изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания като същите са намалели веднага след фиксиране на челюстта като в хода на възстановителния процес,който обичайно трае 3 – 4 месеца при липса на усложнения, болките и страданията са отслабнали до пълно изчезване.Посочено е в експертизата ,че в периода на фиксация на челюстта ищецът е изпитвал трудности при дъвчене ,гълтане и 3 говорене.
По делото като свидетел е разпитана майката на ищеца ,чиито показания съдът възприема като непосредствени доколкото същата е живяла с ищца през възстановителния период ,за да му оказва помощ. Същата установява, че след претърпените травми в продължение на около месец В. К. е изпитвал силни болки,а заради обездвижването на двете челюсти не можел да говори, да се храни, трябвало да спи легнал ,за да не се задави.Освен това от нараняванията имал разкъсване на лигавицата ,което довело до допълнителни болки в устата и слюнкаоотделяне. Свидетелката посочва също ,че тъй като не можел да се храни нормално му пасирала храната, която приемал със сламка и се грижила за него в продължение на три месеца като през цялото време приемал болкоуспокояващи - разтворими аналгетици и кортикостероиди,което пък довело на нарушаване на функциите на стомаха ,тъй като на практика ищецът карал основно на вода и лекарства. .Понататък установява ,че състоянието на ищеца затруднявало излизанията навън , същият се изолирал от останалите хора, не искал да шофира и да споделя, измъчвал се от мисълта, че с нищо не е заслужил да преживее това състояние .Установява и това ,че от невъзможността да поддържа устната си хигиена и да си измие зъбите се възпалили венците му, появили се афти, което наложило допълнително лечение. Посочва също ,че и след като са махнати шините движенията и на двете челюсти са били ограничени .
При така установеното и съобразявайки принципа на справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира обезщетение в размер на 25 000 лв. да е адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобрази най – вече спецификата на увреждането счупване на долна челюсти и необходимостта от фиксация за период от около месец ,през който ищецът ,освен физическите болки ,е търпял и изключително завишен по интензитет дисконфорт – не е можел да говори ,да пие вода и се храни нормално ,което налагало внимателно пасиране на всяка храна и приемането й през сламка , не можел да спи легнал ,за да не се задави , а невъзможността да поддържа и полага нормална устна хигиена довела до възпаление на венците и афти.Също така се съобрази и обстоятлството ,че и след премахване на фиксациите движението на двете челюсти са били ограничени ,както и цялостната продължителност на възстановтелния процес – 3- 4 месеца. Съобрази се и това ,че освен това увреждане ,ищецът е претърпял и други ,макар и по-леки увреждания ,които също се включват в репарирания посредством посоченото обезщение обем .
Гореизложеното сочи ,че искът за присъждане на обезщетение за претърени неимуществени вреди ,разглеждан тук ,е основателен и доказан в пълния му предявен размер от 25 000 лв. ,поради което обжалваното решение , с което същият е уважен в този именно размер е правилно и ще следва да се потвръди като се вземе предвид ,че същото е обжалвано над размер от 10 000 лв. до присъдните 25 000 лв. като в останалата му част - за сумата от 10 000 лв. , решението е влязло в сила..
4
На въззиватият К. предвид изхода на спора ще следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Ето защо ,съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 519/16.04.2024г. ,постановено по гр.д.750/2023г. по описа на ОС – Пловдив в частта , в която З. А. Г. е осъден да заплати на В. З. К. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от нанесени телесни увреждания над сумата от 10 000 лв. до присъдените 25 000 лв.
ОСЪЖДА З. А. Г., ЕГН ********** от гр.П.“№18, ет.1, ап.2 да заплати на В. З. К., ЕГН ********** от гр.П.“№124 сумата от
1 000 лв.
,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5