Решение № 241 от 26.06.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 32/2025
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Светослава Иванова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.178ж, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.28 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.32 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. Перник, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720200032 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от В. В. И. ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. С. Д. - САК, срещу Наказателно постановление №241158-002527/27.09.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което са наложени административни наказания глоба 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 09.09.2024г., в 17.50 ч., в община Перник, на път, обозначен с ПЗ Д5 – автомагистрала Струма, км.14, посока към град Перник управлява л.а. Ауди А4 с рег. №****** като се движи в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на превозното средство или здравословен проблем на водача – нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му. Алтернативно обоснова маловажност на нарушението и моли за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът - адв. Д. поддържа позицията в жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 09.09.2024г., около 17.50 часа, жалбоподателят В. В. И. се движел по автомагистрала Струма, в посока от град София към град Перник, управлявайки лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******. Поради ремонт на трети тунел „Големо Бучино“ и обичайно интензивния трафик в този часови интервал за посока към град Перник, движението било затруднено и се образувало задръстване. По същата причина за осъществяване контрол на движението в участъка /км.14 от автомагистралата/ на мястото бил изпратен автопатрул на сектор ПП при ОДМВР – Перник в състав свидетелите И. Г. И. и Р. К. М.. В 17.50 часа двамата възприели приближаващ към тях и движещ се в лентата за принудително спиране /аварийната лента/ лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******, поради което подали сигнал за спиране, което разпореждане водачът възприел и изпълнил .
Служителите на МВР установили самоличността му – жалбоподателят В.
И. и поискали обяснение за движението му в забранената лента, като изрично го попитали има ли здравословен проблем или технически проблем с автомобила. И., който бил сам в превозното средство, отрекъл това и обяснил, че бързал.
По тази причина и въз основа на непосредствените си възприятия за поведението на водача, контролните органи предприели съставяне на АУАН срещу жалбоподателя. С АУАН серия GА, № 38703/ 09.09.2024г. актосъставителят - свид. И. И. образувал административнонаказателно производство, като приел, че И. не е съобразил поведението си с правилата за движение по автомагистрала, като виновно е нарушил забраната в чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че няма възражения, какъвто запис бил отразен в съдържанието му. Същият подписал акта приел връчения му екземпляр.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.178ж, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на В. И. за установеното нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите И. Г. И. и Р. К. М., както и писмените доказателства: АУАН серия GА, № 38703/ 09.09.2024г., Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
2
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е неоснователна.
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Спазени са изискванията в чл.42, ал.1, т.4,т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.
Конкретни възражения в тази насока не прави и жалбоподателят, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
В. И. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП като му е вменено, че като водач на МПС /лек автомобил/ е нарушил забраната при движение по автомагистрала да се движи в лентата за принудително спиране, при отсъствие на изключенията визирани в същата разпоредба - повреда на пътното превозно средство и/или здравословен проблем.
Разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП по императивен начин предписва, че „при движение по автомагистрала на водача е забранено …. да се движи …. в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“.
По делото не е спорно, че при изложените обстотялества жалбоподателят В. И. е имал качеството „водач“ по смисъла на понятието, определено в §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, т.е., че е управлявал ППС, а именно посоченият в наказателното постановление лек автомобил.
Не е спорно, че пътят, по който се е движил е автомагистрала, обозначен с ПЗ Д 5.
Не се оспорват и обстоятелствата, при които е спрян за извършване на проверка от служителите на Сектор ПП – ОД МВР – Перник, а именно преди тунел „Големо Бучино“ на магистралния път, км14, посока Перник, в момент на движение в аварийната лента.
Спорно е обстоятелството имал ли е основателна причина за движение в лентата за принудително спиране, попадаща в обхвата на изключенията в 3 нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, доколкото в съдебното следствие е ангажирал гласни доказателствени средства за възникнал технически проблем на управляваното МПС чрез показанията на свидетеля Г.В.П..
Следва да се отбележи, че тази версия за първи път е изложена чрез пълномощника на И. в хода на съдебното следствие, непосредствено преди приключването му. Възражения в посочения смисъл жалбоподателят не е направил при съставянето на акта, в срока за възражения срещу него по чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и в жалбата срещу издаденото наказателно постановление.
Съдът, основавайки се на събраните доказателствени материали, преценявайки тяхната относимост, достоверност и надеждност отхвърля така застъпената позиция като защитна.
Намира, че вмененото нарушение се доказва по убедителен начин чрез показанията на свидетелите И. И. и Р. М., непосредствено установили конкретното нарушение, които кредитира с пълно доверие. Двамата потвърждават констатациите, обективирани в АУАН, като внасят и допълнителна конкретика досежно пътната обстановка, при която са констатирали нарушението, начина на протичане на проверката, възпроизвеждат части от проведения разговор с водача и направените от него изявления. Излагат релевантните факти без противоречия помежду си, логично, уверено и в детайли, което не оставя съмнение, че имат ясен спомен за случая и го възпроизвеждат добросъвестно и по обективен начин. Съдът не установява каквито и да е основания за съмнение в правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване. Свидетелите посочват, че пътното движение в участъка от автомагистрала „Струма“ преди трети тунел в посока към град Перник е било силно затруднено предвид ремонтни дейности и обичайно интензивния трафик в този часови интервал, автомобилите са се придвижвали в една лента, бавно, в условия на образувало се сериозно задръстване. Поясняват, че именно поради тази ситуация е било разпоредено присъствието им на мястото, с цел контрол на пътното движение и недопускане на инциденти. Категорични са, че при тази обстановка са възприели движение на автомобила на жалбоподателя в лентата за принудително спиране, пренебрегвайки забраната по чл.58, т.3 от ЗДвП, което е мотивирало спирането му. Свидетелите на МВР изясняват, че водачът не направил възражения срещу вмененото му нарушение, не оспорил предприетите действия по ангажиране на административнонаказателна отговорност, отрекъл технически проблем на автомобила или възникнал внезапно здравословен проблем, а напротив - заявил, че се е движил в свободната аварийна лента, защото бързал. Аналогични констатации актосъставителят удостоверил в съставения акт, подписан от И. без възражения.
В този аспект показанията на свид. Г.П., посочени и събрани в крайния етап на производството /преди приключване на съдебното следствие пред въззивния съд/, нямат необходимата тежест за утвърждаване на така възприетата от жалбоподателя позиция.
Свидетелят посочва, че през месец септември 2024г., в късния следобед, бил потърсен от бащата на жалбоподателя с молба да помогне на сина му, 4 който „закъсал“ с автомобила на първия на АМ Люлин, преди третия тунел в посока Перник. Твърди, че веднага се отзовал и се свързал със свой познат от селото, в което живее /с.Делян/, притежаващ специален автомобил, оборудван за оказване на пътна помощ. След като превозното средство му било предоставено потеглил с него към посоченото му място, където пристигнал около 40-50 минути по-късно. Свидетелят съобщава, че когато пристигнал автомобилът „Ауди А4“ бил спрян в аварийната лента, жалбоподателят бил извън него и разговарял с полицейски служители.
Посочва, че самият той веднага предприел действия по натоварване на лекия автомобил на платформата на автомобила „Пътна помощ“, което служителите на МВР възприели. След това двамата с жалбоподателя потеглили към сервиз в град Кюстендил, който бащата на И. му посочил като място, където да се закара колата за ремонт. Според показанията на свидетеля по време на пътуването към град Кюстендил И. споделил, че служителите на МВР му съставили акт за движение в аварийната лента и изразил възмущението си от това, като обяснил,че колата явно била аварирала, тъй като излизал пушек изпод капака.
Така изложената версия е явно недостоверна, съпоставена с показанията на свидетелите И. и М.. Никой от двамата не установява авария от посочения от свидетеля характер, нито присъствието на друго лице до приключване проверката спрямо жалбоподателя. Несъмнено, натоварването на колата на последния на платформата на специален автомобил „Пътна помощ“ в тяхно присъствие не може да остане незабелязано.
Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c8b27b5-01a8-43e0-8b63-27651ec89b9e