Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 1 от 28.01.2026, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Наказателно дело от общ характер 297/2024
Вид
Присъда № 1
Подписан
28.01.2026
В сила
24.04.2026
Състав
Теодора Богомилова Стоянова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №1/28.01.2026г. по НОХД 297/2024г. на СвРС Обвинението против подсъдимия В. Т. И. е по чл.133, вр. чл.128 ал.1, вр. чл.128 ал.2 ,пр.2, алт.1 от НК за това ,че на 16.04.2023 г. в гр. Свищов, по непредпазливост причинил на С. М. М. с ЕГН ********** тежка телесна повреда –чрез насочен към главата и удар с дървена пръчка по метална ограда ,вследствие на който от пръчката се отчупва треска ,която попада в лявото око на М. и и причинява разкъсна рана на роговицата с пролабиране на вътреочни тъкани ,довело до постоянна слепота на лявото око.

Граждански иск е предявен от С. М. М. с ЕГН ********** против В. Т.

И. за сумата 150 000,00 лева-неимуществени вреди и 234,79 леваимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането16.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата.

Подсъдимият В. Т. И. не се признава за виновен по предявеното му обвинение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

В. Т. И. е роден на ********* година в град Велико

Търново. Има завършено висше образование. Не е женен. Не работи по трудов договор. Не е осъждан. Живее сам, след смъртта на родителите си на адрес в град *.

Към април 2023г. С. М. М. е живеела в същия квартал в гр. Свищов, на ул. ”**.

С. М. М. и подс. В. Т. И. се познават от години, живеят на съседни улици в близост до Р.ч.. Не са в добри отношения , като всеки с оглед негови характерови особености има негативно отношение към другия.

На 16.04.2023г., след обяд около 15,00часа С. М. отишла да пълни вода на Р.Ч в град Свищов. Видяла , че оттокът е слаб, въпреки това напълнила носените туби. По това време в двора на съседната на чешмата къща била св.М. К. Г.- на 90 години. Двете се заговорили по повод водата на чешмата и св.Г. се оплакала , че В. И. е отбил вода от чешмата , за да пои животните си.

Оплакала се и че въпросните животни влизат в двора и. Докато двете го коментирали на висок глас, подсъдимият В. И. , който бил в двора си - чул и отишъл към тях. Св.С. М. го нападнала на тема, че е отбил водата от чешмата. Това обстоятелство довело до напрежение между тях, скандал , като в крайна сметка се е стигнало до получаване на тежка телесна повреда от М., предмет на настоящото дело. Разменили си обидни реплики, подсъдимият И. напсувал св.С. М., тя му отговорила, оправил и закана, че ще отиде в дома и. По време на тези словестни пререкания свидетелката М. била на улицата, а подсъдимия В. И. –в двора на къщата си. Няма данни И. да е 1 излизал от двора си и да е тръгнал срещу М. с нож- това са само нейни твърдения, неподкрепени с доказателства. По това време там е била св.М. Г., чиито показания са приобщени по делото /л.63/, но същите са схематични , без конкретика , като свидетелката заявява че не чува добре, а и нищо не споменава за излизане на В. извън оградата на двора му.

След разправията, свидетелката С. М. отишла до дома си и взела едно желязо / самоделен меч/ и с него се върнала до дома на подсъдимия В. И..

Застанала пред оградата на двора на къщата му, започнала да вика, като същевременно удряла с железния меч по оградата и портата /които са от желязо с орнаменти/, като над оградата има и храст. Двамата се карали и обиждали.

Съгласно повдигнатото обвинение- В. И. взел една сопа дълга около 2-3 метра и започнал да маха към св.С.М. през оградата, като нанесъл през оградата един удар в обастта на главата. Св.М. изведнъж усетила силна болка в лявото око ,дръпнала се и извикала.Усетила ,че нещо дребно я проболо в лявото око. Дръпнала се, седнала на чешмата и започнала да вика „Извикайте линейка ,окото ми,окото ми” и се опитвала да извади парче от дърво от окото си. Св.М. се обадила на ЕЕН 112 . На място пристигнал св.К. Ц.- служител от РУ МВР Свищов, както и линейка. Била прегледана в ЦСМП Свищов ,впоследствие е изпратена в Плевен , направени са изследвания и е проведено лечение.

СМЕ е установила, че С. М. е получила нараняване на лявото око с разкъсване на роговицата и ириса ,пролабиране на вътреочни структури /ирис ,стъкловидно тяло/

,възпаление на очната лигавица

/конюнктивата/,деформация на зеницата ,помътняване на лещата.

Комплексната Съдебно медицинска експертиза е установила ,че е възможно травматичното увреждане да е в резултат на забита треска в окото , отхвръкнала от счупване на дървена тояга.

При тази фактология прокуратурата е приела, че подс. В. Т. И. виновно, по непредпазливост е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.133, вр.чл.128, ал.1, вр.чл.128,ал.2,пр.2-ро,алт.1 от НК

Съдът намира, че обвинението е недоказано, поради което В. Т. И. беше оправдан.

Безспорно е , че на 16.04.2023г. , след обяд , в района на Р.ч. в град Свищов е имало разправия между пострадалата С. М. и подсъдимия В. И., която е започнала във връзка с намаления дебит на водата от чешмата , за което неоснователно е обвинен подсъдимият. Разменяли са се закани, обиди и псувни, като двамата са били на разстояние- М. на улицата, а И. –в двора на къщата си. Св.М. отишла до своя дом и се върнала , носейки метален самоделен меч / с дължина 60-70 см./ . Същата имала желание да продължи скандала, като застанала пред оградата, започнала да удря по нея с металната пръчка и викала. По твърдения на пострадалата , подс.В. И. взел една сопа 2

/пръчка/, около метър и нещо дълга, около 2-3 см. дебела и замахнал към нея през оградата за да я удари. Тя се отбранявала с желязото. В един момент усетила, че нещо дребно я проболо в лявото око. Дръпнала се назад и извикала на комшиите /баба М /св.М. Г. и снаха и-св.С. Г./ да извикат линейка и полиция.Тя седнала на чешмата и извадила от лявото си око една треска, която изхвърлила. За наличието на дървен кол в ръцете на В. И. говори и св. С. Г..

Според нея дървеният кол е около 2 метра и с него В., който е във вътрешността на двора замахва към С., която е до оградата на къщата му, в района на портата. Според прокуратурата тоягата е 2-3 метра.

По делото бяха събрани гласни доказателства , чрез разпит на пострадалата, свидетелката С. Г. и св.Консктантин Ц., като за състава на изпълнителното деяние, реално няма свидетели очевидци, които да дадат категорични показания.

Прокуратурата обосновава тезата си с показанията на св. С. М.пострадала, св.С. Г. и св.Консктантин Ц. и М. Г.. Според пострадалата , подс.В.

И. взел бамбукова пръчка/ около метър, метър и половина/, с която удрял по оградата, като я насочвал към нея , въпросната пръчка се пръснала и треска от нея попаднала в окото и . Единственият очевидец на част от ситуацията е свидетелката С. Г., която идвала към къщата на баба си М. Г., в момента когато св.С. М. отивала към къщата на подс.В. И., носейки самоделен метален меч /с дължина около 60-70 см./ С. отивала да се кара с В., който по това време бил в двора си и не държал нищо в ръце. Впоследствие двамата започнали да си разменят обиди, да си крещят, като С. М. удряла с металния меч по металната ограда и порта. Тогава св.С. Г. видяла в ръцете на В. дървен кол с дължина над два метра / бил по висок от подс.В. И./ и с него той също започнал да блъска по оградата хаотично , както и ударил С.. / Пострадалата също споменава за удар в областта на рамото, според прокуратурата-ударът е по главата/. След това св.С. Г. твърди, че се притеснила, защото била с малкото си дете и ги придърпала / детето и баба М/ навътре в двора, от където няма видимост.

Чували се звуци от някакво съприкосновение с нещо / т.е. вероятно удари по металната ограда и порта от меча и дървения кол/.В този момент се чул и вика на С.-«окото ми, окото ми, извикайте линейка» . Свидетелката се обадила на ЕЕН 112 и излязла при чешмата , където С. се миела. Видяла нараненото и око. Впоследствие си тръгнала, а от баба си М. Г. разбрала, че е по-късно е дошла линейка и взела С..

Св.К. Ц. е служител на РУ Свищов, който е дошъл на мястото след получен сигнал за скандал от оперативния дежурен. Той не е очевидец на случилото се , но е възприел пострадалата и подсъдимия веднага след това. С.

М. била афектирана, казала че и е пострадало окото, но свидетелят не помни точно какво са обяснявали за инцидента- «окото било пострадало от някаква пръчка, или някакъв храст».

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като обективни и последователни, но с уговорката че не пресъздават пълна картина на случая, а 3 дават индиция че въпросните лица са били на място на инцидента и е имало скандал, което по принцип не се спори. Относно изпълнителното деяние на престъплението- причиняване на тежка телесна повреда- няма никакви категорични гласни доказателства.

По делото е приобщен като доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум. Видно от него, имотът на подсъдимия И. на ул. «*** от северната си страна е ограден с метална ограда, която представлява метална конструкция с височина 140 см. Входната порта е със същата височина и ширина 90 см. В близост до портата / същото е видно от снимки №5,6,7,8/ е описан храст от вида «трендафил» , който в най-високата си част е около 3,20м., расте от вътрешната страна на оградата и преминава над нея. Година по късно / на 1.04.2024г. е проведен следствен експеримент / приложен е протокол и фотоалбум/, като е описана сходна обстановка, уточнявано е местоположението на подсъдимия и пострадалата по време на инцидента, като въпросният храст този път е посочен като люляк, чиито клони започват на височина 1,20м. от земята, с обща височина около 2,40м.

Приобщен е протокол за оглед на веществено доказателство- самоделен меч с обща дължина 82,50 см./ дръжка-25,50см., острие-56,50 см. Острието е леко извито, зацапано с пръст, заточено само от едната страна, с остър край.

Ширината на острието е 4,50см. Този самоделен меч е предала пострадата С.

М. с протокол за доброволно предаване и не се спори, че точно с него е удряла по оградата на имота на подсъдимия.

При огледа не е установен и иззет предмет- /кол, сопа, пръчка, тояга/, с който се твърди че е причинена телесната повреда. Самият подсъдим отрича да е държал в ръцете си кол и да е удрял с него по оградата към пострадалата.

Пострадалата С. М. говори за бамбукова пръчка с дължина 1,00-м.1,50 метра.

Св.С. Г. говори за дървен кол с дължина над 2,00 метра. Прокурора го описва като дървена тояга 2-3 метра.

Не става ясно какъв и от къде е този дървен предмет / кол, сопа, пръчка / , който свидетелките М. и Г. са видели като средство за нанасяне на удар, и от който да се е отчупила треска , попаднала в окото на М..

Самата треска също липсва, т.е. С. М. заявява, че е извадила от окото си нещо /треска/ и я изхвърлила, докато си мила лицето на Р.Ч.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, С. М. е получила нараняване на лявото око с разкъсване на роговицата и ириса ,пролабиране на вътреочни структури /ирис ,стъкловидно тяло/ ,възпаление на очната лигавица /конюнктивата/,деформация на зеницата ,помътняване на лещата. Увреждането е лекувано оперативно, като е зашито разкъсването на роговицата. Изходът от травмата е практическа слепота на лявото око - загуба на формено зрение, възможност за възприемане на светлина. Същото съставлява тежка телесна повреда, съгласно чл.128 ал.2 пр.2-ро от НК – постоянна слепота с едното око.

4

Като възможни механизми вещите лица са обсъдили два вариантасчупване на тояга от удар върху ограда с отхвърчане на треска, която наранила окото /съобщен от М./ и самонараняване чрез убождане в окото на клон от трендафил, като са възприели , че съобразно особеностите на увреждането на роговицата на окото, по вероятен е първия вариант.

Заключението на вещите лица сочи като възможност увреждането да е в резултат на попаднала треска в окото, но не доказва, че тази треска е отчупена от тояга, с която подс.В. И. е удрял по оградата. Друг е въпросът, че не е безспорно доказано, че В. И. е имал тояга. Възможно е удряйки по оградата с железния самоделен меч, пострадалата М. да е отчупила треска от растящия до входната врата храст / сн.5,6,7,8,9 от протокол за оглед на местопроизшествие л.54-л.55 от ДП/ и тя да е попаднала в окото и.

Предвид гореизложеното и след анализ на доказателствата, съдът счита че липсват безспорни доказателства за механизъм на причиняване на телесната повреда , както и за авторството на подсъдимия В. Т. И., поради което същият беше оправдан по повдигнатото обвинение по чл.133, вр.чл.128, ал.1, вр.чл.128,ал.2,пр.2-ро,алт.1 от НК .