Решение № 819 от 18.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Перник, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. К.а при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. К.а Гражданско дело № 20221720105408 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Ц. Б. срещу Н. Ц. А. и А. К. А. .

Ищецът твърди, че на 13.02.2009 г. наследодателката му Л.В.Д. закупила от ответниците търговски обект с идентификатор *********. В последствие се оказало, че претенции върху имота има и трето лице – М.Ц.Д. в качеството му на ***********, във връзка с което последният предявил претенции по чл. 108 ЗС срещу ответниците, в които като трето лице-помагач взела участие и Л.В.. Производството по ревандикационния иск завършило с установителен диспозитив за съществуващо в полза на М.Д. право на собственост върху обекта.

След смъртта на Л.В. правото на собственост върху имота било придобито по силата на наследствено правоприемство от ищеца В. Б..

Във връзка със съществуващото състояние на съсобственост между В. Б. и М.Д. върху търговския обект била допусната и извършена съдебна делба. По силата на постигнатата между тях и одобрена от съда спогодба от 14.07.2021 г. било извършено преустройство, като търговски обект с идентификатор ********* бил разделен на два отделни самостоятелни обекта – ********** с площ 5,183 кв.м. и ********** с площ 20,87 кв.м., а ищецът се задължил да предаде на М.Д. владението върху 5,183 кв.м. и извършил за своя сметка СМР във връзка с изграждането на стена и фактическото обособяване на обектите, като поел и направените деловодни разноски.

Изложени са съображения, че в конкретния случай, доколкото част от продадената вещ (5,183 ид.ч. от търговски обект с идентификатор *********) е принадлежала на трето лице (М.Д. в качеството му на ЕТ), а ищецът като наследник на купувача Л.В. е бил частично съдебно отстранен с решението за извършване на делбата, налице са предпоставките да се иска съответно намаление на продажната цена, както и обезщетение за претърпените вреди.

1

При изложените съображения след направени уточнения се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата от 6966,41 лева – платена продажна цена за 5,183 ид.ч. от търговски обект с идентификатор *********, от които В. Ц. Б. е бил отстранен частично, сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.09.2021 г. до 13.03.2022 г., както и претърпени вреди от частичната евикция, обхващащи сумата 464,30 лева (след допуснато изменение на тази претенция чрез намаляване на нейния размер) – платена за извършване на строително-монтажни работи за фактическото обособяване на отделни самостоятелни обекти, както и сумата 3555,00 лева (3180 лв. + 375 лв.) – съдебни и деловодни разноски при съдебното отстранение в производството по делба. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Изложени са твърдения, че преди сключването на процесния договор за продажба между страните са съществували други правоотношения и се оспорва купувачът да е бил добросъвестен, тъй като още преди сключване на договора знаел за правата на третото лице върху имота. В деня на изповядване на сделката ответниците подписали множество документи, като не си спомнят да са подписали приложената към исковата разписка за получаване в брой на сумата 35000 лв., оспорват същата и твърдят, че действителната продажна цена е отразената в нотариалния акт – 10 000 лв.

Конкретно се поддържа, че през м. януари 2009 г. срещу ответниците било образувано гр.д. № 1/2009 г. на РС-Видин във връзка с процесния имот от третото лице М.Ц.Д. в качеството му на ЕТ, поради което те се обърнали към ищеца В. Б. в качеството му на адвокат, за да ги представлява по делото. Ищецът харесал помещението и поискал да го закупи, за да си направи ******, като същевременно приел да представлява Н. и А. А.и по гр.д. № 1/2009 г. Същевременно тъй като В. Б. се намирал в брак и не искал имуществото да бъде придобито в режим на СИО, той настоял същото да бъде закупено на името на майка му.

В производството по гр.д. № 1/2009 г. ищецът в качеството си на адвокат бил процесуален представител на ответниците, както и на майка си Л.В., която била конституирана като трето лице-помагач. С решението по делото било признато за установено по отношение на ответниците, че М.Д. в качеството на ЕТ е съсобственик на процесния имот *********, като решението било постановено при участието на Л.В. като ТЛП и влязло в сила на 29.06.2012 г. В този смисъл, се въвежда правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност със съображения, че считано от влизането на 29.06.2012 г. в сила на решението, с което са признати права върху вещта в полза на трето лице, като хипотеза на евентуална евикция, е започнал да тече 5-годишният давностен срок за предявяване на претенцията на евинцирания купувач, изтекъл към 29.06.2017 г.

Същевременно, искът се оспорва и по размер, с твърдения, че доверителите продали на наследодателката на ищеца обект с площ 23,01 кв.м., като разликата между продадената и реално обособената за ищеца след делбата площ на имота от 20,87 кв.м., е 2,14 кв.м., а не 5,183 кв.м. Оспорва се необходимостта от извършването на разходи за СМР с доводи, че още преди сделката ищецът бил наясно, че имотът не включва тоалетна, а такава е изградена в общите части, както и че изграждането на кухненски кът в помещение-********** не съставлявало необходим разход за отделяне на двете помещения след делбата. Оспорва се и необходимостта от заплащане на сторените разноски по делото за делба в описания от ищеца размер, тъй като същите следвало да бъдат платени от страните, съобразно квотите им в съсобствеността и спогодбата по делбата същите да бъдат заплатени единствено от ищеца не обвързвала ответниците. Оспорва се искът за мораторна лихва, включително и като погасен по давност с оглед погасяването на главното вземане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 190, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за намаляване на платена продажна цена с 6966,41 лв., заплащане на обезщетение на претърпени вреди след осъществена частична съдебна евикция (464,30 лв.), вкл. и разноските по делото, в което ищецът е бил съдебно отстранен (общо 3555 лв.), и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на 800 лв.

Между страните не е спорно сключването на договор за покупко-продажба на търговски обект с идентификатор ********* с посочени в договора страни Л.В.Д. като купувач и ответниците Н. и А. А.и като продавачи, както и наследственото правоприемство между Л.Д. и сина й В. Б..

От приобщеното гр.д. № 1/2009 г. на РС-Видин се установява, че същото е образувано по искова молба на ***********срещу Н. и А. А.и, депозирана на 29.12.2008 г., с която са предявени искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД по отношение самостоятелен обект с идентификатор ********* и която не е била вписана. От материалите по гр.д. № 1/2009 г. на РС-Видин се установява, че ищецът В. Б. е представлявал по същото в качеството си на адвокат ответниците Н. и А. А.и, както и третото лице помагач – Л.Д., негова майка. От материалите по гр.д. № 1/2009 г. се установява, че на 20.02.2009 г. е депозиран съвместно писмен отговор от Н. А., А. А. и Л.Д. – и тримата чрез пълномощник адв. В. Б.. В същия се признава, че в хода на делото на 13.02.2009 г. спорният имот изцяло е бил прехвърлен на Л.В.Д. (майка на ищеца и негов наследодател), която в последствие е конституирана като трето лице помагач на страната на ответниците.

Аналогично, от разпита на свид. Г.А.А (дъщеря на ответниците), също се изяснява, че към края на м. януари 2009 г. В. Б. се е съгласил да представлява като адвокат ответниците А.и по гр.д. № 1/2009 г., като същевременно сам е проявил интерес към придобИ.е на имота.

Основанието на отговорността за евикция е неизпълнението на продавача – частично или изцяло, на основното му задължение по договора за покупко-продажба – да прехвърли на купувача собствеността върху вещта. Съгласно чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. В зависимост от това дали третите лица вече са предявили правата си, се разграничават две хипотези. В първата – третото лице ги е предявило и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение – в този случай е налице осъществена евикция. Във втората хипотеза – на евентуална евикция, правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не са, но могат във всеки момент да бъдат и така противопоставени на купувача. Както евентуалната, така и осъществената евикция биват пълна или частична в зависимост от обема на правата на третото лице. И в двете хипотези обаче е налице договорно неизпълнение – пълно или неточно изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността, поради което същият отговаря пред купувача.

Съдебно отстраняване на купувача е налице, когато с влязло в сила съдебното решение е уважен искът, с който третото лице е предявило правата си срещу купувача. Без значение е видът на иска – установителен или осъдителен, доколкото видът на търсената защита, респ. видът на иска е обусловен както от характера на субективното право, така и от вида на неговото нарушение. В този смисъл съдебната практика еднозначно приема, че под „съдебно отстранен купувач“ по см. на чл. 191, ал. 1 ЗЗД се разбира не само купувач, спрямо когото е уважен с влязло в сила решение предявен от третото лице – собственик на вещта осъдителен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, но също така и купувач, спрямо когото е уважен с влязло в сила решение установителен иск за собственост на третото лице, независимо дали в този случай купувачът осъществява фактическата власт върху вещта, предмет на продажбата.

3

Същевременно чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ограничава договорната отговорност на продавача само до иска за връщане на платената цена, когато купувачът е знаел към сключването на договора, че трети лица притежават вещни права върху имота. Продавачът би бил освободен от отговорност поради знанието на купувача за съществуващия спор за собствеността върху имота между продавача и третото лице, но въпреки това е изразил изрично намерение да придобие имота, въпреки риска от бъдеща евикция. Знанието на купувача е субективен факт, но той се проявява във факти от обективната действителност.

Законът допуска това знание продавачът да докаже чрез косвени доказателства, но те следва да са в такава връзка, та да направят сигурен извода, че при сключването на договора купувачът е знаел за правото на собственост на третото лице. Релевантният момент за преценка знанието на купувача като обстоятелство, ограничаващо договорната отговорност на продавача за евикция, е моментът на сключването на договора.

Съдебната практика приема, че е достатъчно купувачът да е знаел за евентуалното наличие на предпоставките, за да не бъде добросъвестен, т.е. очакването или основателното съмнение, че такива права ще възникнат е достатъчно, за да се приеме, че купувачът знае за права на трети лица върху вещта по смисъла на чл. 188 ЗЗД във връзка с чл. 192, ал. 1 ЗЗД (така Решение № 20 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2074/2013 г., II т. о., Решение № 146 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 60399/2016 г. ). В този случай, съгласно цитираните решения, купувачът не е добросъвестен и има право само на връщане на платената цена (за разлика от общия случай на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, когато купувачът е добросъвестен, т.е. купува чуждата вещ, без нито да знае, нито да предполага, че същата принадлежи на трето лице, което вече не е продажба на риск на купувача ). Неоснователни в контекста на цитираната практика са съображенията на ищеца, че правата на третото лице били установени едва в последствие с влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1/2009 г.

Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c8a1d57-a6d9-43b7-b28b-fda282a323ac