Решение № 4231 от 10.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4231 гр. София, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110113881 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Ю. П. Х. е предявил срещу А. Г. С. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, отправени на 07.03.2023 г. в гр. София, пред вход на жилищна сграда на **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба/деликта до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника живеят в два съседни входа на жилищна сграда на посочения адрес, като ответникът системно отправял заплахи и обиди по негов адрес в присъствието на **********, с която ищецът се намира във фактическо съжителство, както и пред други съседи. Твърди, че на 07.03.2023 г., когато се прибирал след работа към жилището си, пред входа на сградата и в присъствието на ********** ответникът ги пресрещнал и отправил следните реплики към ищеца: „Ей клошар! Ти ли ще ме съдиш бе, 1 клошар! Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще те размажа!

Боклук!“. Поддържа, че вследствие на описаното поведение на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение, обида, емоционални болки и страдания, нарушение на съня, безпокойство, загуба на апетит и на тегло, уронване на доброто му име и опозоряването му като личност, поради което претендира обезщетяването им в посочения размер.

Ответникът оспорва иска, като признава, че на процесната дата страните са разговаряли пред входа на посочената жилищна сграда, но оспорва да е изрекъл описаните в исковата молба изявления. При условията на евентуалност твърди, че е действал в състояние на афект, като е бил провокиран от ищеца с подигравателни реплики, свързани с друго образувано между страните дело. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди от описаното поведение, като сочи, че вменените му изрази са възприети единствено от посоченото лице, с което ищецът живее на съпружески начала, поради което не е накърнено доброто му име в обществото. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено по размер. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата молба.

Счита, че е доказан фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК (л.50 от делото).

Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от баща си адв.

С.. Признава исковата претенция в една част, а в друга я оспорва, съгласно представения отговор. Изцяло оспорва размера на претенцията. Твърди, че е имало взаимни обиди и клевети и състояние на афект. Гарантира, че ответникът няма да обижда никого (л.89 от делото). След разпита на свидетелите процесуалният представител на ответника предлага да плати обезщетение в размер на 100.00 лева (л.92 от делото). Моли да се отхвърли, а при условията на евентуалност да се присъди по-малка сума. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 2 чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба (л.71 от делото).

За да бъде уважен иска по чл.45 ЗЗД, следва да се налице следните предпоставки: 1) Време, място и субект – на 07.03.2023 г. пред блока, находящ се в ************* А. С.; 2) действия – изказал обидни думи адресирани към ищеца в следния смисъл: клошар, боклук, Ей ти клошар Ти ли ще ме съдиш бе, клошар! Боклук! Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще те размажа) 3) настъпили вреди (болки и страдания от унизителни реплики и увреждащи доброто му име) изразяващи се в стрес, унижение, страдания, безпокойство, липсва на спокоен сън и апетит, страх за живота и здравето си; 4) причинно-следствена връзка между изказаните обидни думи и настъпилите вреди; 4) размерът на вредите - възлиза на 500.00 лева. Вината се предполага, на основание чл.45 ал.2 ЗЗД до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

За да бъде отхвърлен искът, ответникът следва да докаже основание на което е изрекъл думите, погасяване на причинените вреди. Ищецът следва да докаже правопогасяващите си възражения – състояние на афект.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава от датата на подаване на исковата молба, алтернативно от датата на деянието.

3

По възражението за давност

Делото е за деликт, за който се твърди, че е осъществен на 07.03.2023 г.

Ето защо давността е общата по чл. 110 ЗЗД, а именно петгодишна от датата на деянието. В случая давността изтича на 07.03.2027 г. исковата молба е подадена на 16.03.2023 г., поради което давността не е настъпила. На това основание възражението на ответника не е основателно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Ищецът Ю. Х. живее във фактическо съжителство с неговата приятелка **********, като двамата живеят в апартамент, находящ се в **************. Ответникът живее в съседния вход на адрес *************.

В течение на времето често прибирайки се в жилището си, Ю. Х. и ответника многократно се засичали в общите части около сградата и в присъствието на други лица.

На 07.03.2023 г., ищецът Ю. Х. се прибирал след работа към дома на приятелката си ********** на адреса, на който живеят на улица *********** в гр. София. Ищецът решил да напазарува, а при пристигането си с покупките извикал и приятелката му ********** да му помогне с тях, като за целта същата слязла пред входа на блока. На паркинга пред входа на блока двамата били пресрещнати от ответника А. С., който в присъствието на ищеца и приятелката му, отправил следните реплики към ищеца: „Ей клошар! Ти ли ще ме съдиш бе, клошар! Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще те размажа! Боклук!".

След това, ищецът и приятелката му се прибрали във входа и в дома.

Същевременно, като чули думите ищецът силно се притеснил, изпитал болки и страдания изразяващи се в притеснение, страх за живота и здравето, безсъние, стрес, отслабване, сънуване на кошмари, емоционално потиснат, подпухване, безпокойствие. Болките и страданията, продължили и след случилото се.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО-АНАЛИТИЧНА

ЧАСТ)

По делото няма противоречия между доказателствата, които да не позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на доказателствата към исковата молба (ИМ), отговора на исковата молба (ОИМ), признатите факти и изявления на страните, както и чрез доказателствата, събрани и проверка чрез разпита на свидетели:

************, които са взаимно допълващи се, а тяхното противоречие се коригира чрез правилата на формалната логика.

Показанията на свидетелите са последователни, логични и напълно съвпадащи с фактите, които установяват фактите по иска. Между тях има 4 пълно съвпадение досежно мястото, времето, лицата, изказаните думи, присъстващи лица, взаимоотношения между страните, повод и причини за случилото се, поради което съдът няма основание да не ги кредитира, освен в частите, посочени по-долу.

Показанията на свид. ********* условно могат да се разделят в три части. В едната част свидетелката установява факти, че живее във фактическо съжителство с ищеца от 13-14 години в гр. София, **********, като ответникът живее в друг входа на блока. Същата живее от 2010-2011 г. в блока и познава ответника от тогава. Свидетелства, че на процесната дата 07.03.2023 г., около 20 часа пред блока, ищецът и ответникът се срещнали на пространството, където паркират автомобилите, като ответникът го нарекъл „клошар… Ти ли ще ме съдиш бе боклук, клошар… Ти и приятелката ти сте семейство клошари…Ти си боклук…“, както и че ще го смаже и размаже.

Изрично посочва, че на процесното деяние не е видяла да има хора в пространството пред блока или на терасите на блока. Във втората част свидетелката установява факти и обстоятелства досежно състоянието на ищеца след случилото се – ищецът е бил притеснен, включително да излиза от вкъщи, да се прибира от работа, свидетелката излизала от дома, за да прибере ищеца, защото се страхувал да не се засече с ответника, ищецът се притеснявал ответникът да не го бие, тъй като и преди е имало физическо стълкновение. Установява, че следствие от случилото се, ищецът не е могъл да спи, страда от безсъние, става по цели нощи, свалил е10 кг, вследствие на този стрес. В третата част свидетелката установява факти и обстоятелства досежно предисторията на случилото се. Свидетелства, че между страните по делото е имало и друг път конфликти, за което са уведомявани органите на МВР, както и че преди процесната случка на 07.03.2023 г., ищецът е завел друго дело срещу ответника, поради нанесени удари. От изложеното следва, че свидетелката е пряк очевидец на процесната случка и на емоционалното състояние на ищеца. Следователно тя установява факти и обстоятелства пряко относими към случилото се – датата, място, време, обект, субект, пострадал и деяние и механизма на деянието. Установява факти и обстоятелства досежно настъпилите вреди – притеснение, уплаха, безсъние, загуба на тегло. По отношение на обстоятелства за предисторията, съдът направи доказателствен извод, че поводът за процесната случка е бил по-рано заведено дело от ищеца срещу ответника за телесна повреда. Това напълно кореспондира с думите „Ти ли ще ме съдиш бе… “. Изказаните думи на 07.03.2023 г. са доказателство, че поводът за деянието е това, че ищецът е завел дело срещу ответника. Този факт се потвърждава и от показанията на свид. *******.

Въз основа на този факт съдът приема, че ответникът е проявил поведение, което не съответства на приемливото такова, като е изрекъл думи и искал да сплаши ищеца, затова, че е образувал дело. При това положение, може да се направи извод, че ответникът не зачита правото на иск на ищеца, което е основно човешко право (чл.6 ЕКПЧ). Изказаните думи от ответника 5 са станали, след като същият е разбрал, че ищецът е завел дело, което е порано от сегашното и което е на друго основание. Следователно, ответникът не зачита установения от държавата ред – решаване на спорове чрез съд и с думите е искал да сплаши и да се саморазправи с ищеца, затова, че е образувал дело срещу него. Следва да се отбележи, че саморазправата, сплашването срещу лице, което е образувало дело, донякъде може да припокрива състав по НК, доколкото има саморазправяне и целта с физически или нефизически действия (вербални) да се склони лице да извърши действие, против неговата воля. Следователно причината за изречените от ответника думи е в това, че ищецът е завел дело срещу него.