Определение № 213 от 06.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500243 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№1393/27.03.2024г. от Е. Ю. Р., чрез пълномощника адв.Е. П., против Определение №118 от 12.03.2024г., постановено по гр.дело №13/2024г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което производството по делото е прекратено. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които чл.7 от Конституцията не посочва универсален ответник по исковете срещу държавата, поради което и при прилагане на принципа на аналогията по чл.46,ал.1 от ЗНА се налага извода за приложимост на редът по ЗОДОВ, визиращ обективната безвиновна отговорност на държавата, която се реализира срещу публичните институции, създали риска за настъпване на вредите, чиято реализация се търси, в каквато насока е и ТР №5/2013 от 15.06.2015г. на ВКС, или в случая К. като правоприемник на КУИППД, инициирала конфискационната процедура, а не съдът, постановил конфискацията. Позовавайки се и на практика на ЕСПЧ относно изискването за ефективност на защитата по чл.13 от КЗРЧОС, жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба К. не е подал отговор на същата.

1

Контролиращата страна ОПК не е взела становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№192/12.01.2024г., уточнена с молба вх.№345/19.01.2024г., от Е. Ю. Р., посредством която са предявени срещу К. искове за заплащане на обезщетение от общо 4633000лв. за имуществени вреди, представляващи стойността на отнетото му имущество, и на обезщетение от 20000лв. за неимуществени вреди – стрес, фрустрация, загуба на доверие в българското правораздаване, както и битови трудности и занижени стандарт и качество на живот за периода от 01.08.2008г. до предявяване на иска, които вреди са му причинени от незаконните действия на ответната Комисия, изразяващи се във внасяне в съда и поддържане на мотивирано искане по реда на ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на негово движимо и недвижимо имущество без да е обоснована и установена причинна връзка между престъпленията, за които е признат за виновен, и придобитото от него през проверявания период имущество, довели до неправомерно отнемане на посочено имущество, съгласно влязлото в сила на 01.08.2008г.

Решение №141 от 01.08.2008г. по гр.дело №242/2007г. на Окръжен съдКърджали. Ищецът се е позовал на ТР №5/2013 от 15.06.2015г. на ВКС, според което отговорността за вреди като процесуален субституент на държавата носи органът, създал риска от настъпването им, а не съдът, постановил конфискационното решение, поради което да ангажира отговорността само на К.. Като правно основание на исковете в исковата молба е посочена разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България и чл.6§1 и чл.13 от КЗПЧОС.

С отговора на исковата молба ответната К. е възразила по допустимостта на исковете, поради това, че не са налице нейни актове, които да са били отменени по съответния ред, само при каквито да е възможно да бъде предявен иск по чл.7 от КРБ, както и поради изтекла петгодишна погасителна давност, считано от 01.08.2008г., когато е влязло в сила конфискационното 2 съдебно решение.

С обжалваното определение съдът е приел ответната К. да не е процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като актуалната редакция на чл.2а от ЗОДОВ /изм., ДВ, бр.84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г./ предвижда отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия само на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, но не и на К.. Приел е разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България да има непосредствено действие, съгласно чл.5,ал.2, и отговорността на държавата по нея да е поширока от отговорността по ЗОДОВ, чието приложно поле е стриктно очертано, както с оглед субектите, спрямо действията на които може да се търси обезщетение, така и с оглед конкретните увреждащи действия. Приел е, че надлежен ответник по исковете по чл.7 от КРБ е държавата, представлявана от министъра на финансите, а не К.. По тези съображения и тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, е приел предявените срещу ненадлежна страна искове за недопустими.

Настоящата инстанция намира, че на основание чл.7 от Конституцията на Република България държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Тази отговорност се реализира по специалния ред на ЗОДОВ, а, когато хипотезите на специалния закон по чл.1,ал.1, чл.2,ал.1 и ал.2, чл.2а и чл.2б,ал.1 са неприложими, отговорността се реализира на общото основание по чл.49 от ЗЗД, в каквато насока е разпоредбата на чл.8,ал.1 от ЗОДОВ. Държавата функционира чрез система от държавни органи, осъществяващи предоставените им властнически правомощия в съответната публичноправна сфера, които те упражняват от нейно име, и с оглед на това при произтекли от техни действия и бездействия вреди за даден частноправен субект отговорността за обезщетяването им се носи от държавата. Тази отговорност се реализира по реда на специалния закон спрямо причинилият увреждането орган като процесуален субституент на държавата, съгласно изричната разпоредба на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ. В общия случай по чл.49 от ЗЗД процесуално легитимирана като ответник може да бъде както Държавата, представлявана от министъра на финансите по общото правило на чл.31,ал.1 3 от ГПК, така и нейният орган като възложител на работата, който отговаря за поведението на длъжностното лице, което пряко е причинило вредата, като процесуалната легитимация произтича от твърденията на ищеца, с които е обоснована. Неправилно при това положение първоинстанционният съд е приел, че по иск по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.7 от КРБ процесуално легитимирана да отговаря като ответник би могло да е единствено Държавата, представлявана от министъра на финансите, но не и К. като неин орган и възложител на работата, спрямо който в случая са предявени исковете.

Същите, освен това, имат за предмет обезщетяване на вреди, произтекли от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на К., извършени при действието на ЗОПДИППД от 2005г. /отм./, разпоредбата на чл.91 от който изрично е регламентирала правото на всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на ЗОДОВ. В идентичен смисъл е била и разпоредбата на чл.32 от ЗОПДНПИ от 2012г. /отм./, като с пар.9 от ПЗР на този закон са приети изменения и допълнения на ЗОДОВ и са създадени чл.2,ал.2 и чл.2а, с които се регламентира отговорността на държавата за дейност на К. по този закон. С пар.10 от ПЗР на действащия ЗОНПИ от 2018г. разпоредбите на чл.2,ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ са изменени и посредством тях е била уредена отговорността на държавата при действието на този закон. С пар.60 от ПЗР на новоприетия Закон за противодействие на корупцията /Обн., ДВ, бр.84 от 06.10.2023г., в сила от 06.10.2023г./ са изменени разпоредбите на чл.2,ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ, като е предвидено държавата да отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, но не и по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, както до тогава. При това положение и доколкото в случая са предявени в защита материални права по чл.91 от ЗОПДИППД от 2005г. /отм./, независимо от последното нормативно изменение, с което отговорността за вреди, причинени от дейността на К. по ЗОНПИ, е изключена, то е с действие занапред и не засяга придобитите по стария закон субективни права, при реализирането на които следва да се 4 приложат процесуалните правила на ЗОДОВ, към чийто ред е изричната препратка. Възраженията на ответната К. с отговора на исковата молба относно липсата на отменени по съответния ред нейни актове и за изтекла погасителна давност са такива по същество на спора, а не по допустимостта му.

Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да приеме обжалваното прекратително определение за неправилно и да го отмени, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №118 от 12.03.2024г., постановено по гр.дело №13/2024г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5