Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500450 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 116/22.07.2025г., постановено по гр.д.№ 422/2024г. по описа на Районен съдМ. е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС от Р. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н., обл. С., ул. „С. П.“, № 17 против И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.С., ул.”Л. Д.“ № 4 да бъде признато за установено по отношение на И. Л. Д., че Р. Й. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор № *********** по КК на гр.Н., одобрена със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 год. на изп.директор на АГКК-С., с площ на имота от 2 155.00 кв.м., при граници: ПИ №***********; ПИ №************ и ПИ №*********** ведно с построените в имота сграда с идентификатор № ***********.1 с площ от 74.00 кв.м. и сграда с идентификатор №***********.2 с площ от 673.00 кв.м, на основание давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 2010г.

Осъден е Р. Й. П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Н., обл. С., ул. „С. П.“ № 17, на основание чл. 109 от ЗС да прекрати всякакви действия, с които осуетява възможността на И. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.С., ул.”Л. Д.“ № 4 да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *********** по кадастралната карта на гр. Н., одобрена със Заповед № РД-1875/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК-С., с площ на имота от 2 155 кв.м., при граници: имоти с кад. № ***********; ************ и *********** ведно с построените в имота сграда с идентификатор ***********.1, с площ от 74 кв.м. и сграда с идентификатор ***********.2 с площ от 673 кв.м., и действията си по поставянето на движими вещи в имота на И. Л. Д.. Осъден е Р. Й. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н., обл. С., ул. „С. П. № 17 да заплати на И. Л. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., обл.С., ул.”Л. Д.“ № 4 направените по делото 1 разноски в размер на 437,42 лева - държавна такса за предявен иск, 4,70 лева- държавна такса за възпроизвеждане на документи на хартиен носител и 1500 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2334/04.08.2025г. от Р. Й. П., чрез пълномощника му адв.Н. М., с оплакване за необоснованост и неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на публично нотариално завещание №123, р.№90, д.

№34/1947 год. от 22.05.1947 год. по описа на PC-З. М. А. В.- прадядо на Р. П., е завещал на сина си Ю. М. В. /В. М. П./- дядо на Р. П. недвижими имоти, находящи се в с.Н., общ.З., представляващи: 1.

Къща на два етажа, ведно със застроено място от 60.00 кв.м.и незастроено място от 40.00 кв.м., при граници: път, А. Б., А. Ч. и собствена градина, 2. Нива в градината до къщата от 1 декар, при граници: М. С., А. Ч. и от две страни път, 3. Нива в местността „П. К. Б.” от 3 декара, при граници:

Т. Х. Ю., Х. И. и от две страни път, 4. Нива в местността „Г. Л.” от 2 декара, при граници: Х. И., река и от две страни път, и 5. Нива в местността „П. К.” от 1 декар, при граници: Х. К. от две страни, от една страна и от друга път. Твърди, че описаните недвижим имоти са записани в Емлячния регистър от 1949 на името на дядо му Ю. М. В. /В. М. П./.Сочи още, че недвижимият имот, описан в завещанието като нива в местността „П. К. Б.” от 3 декара, при граници: Т. Х. Ю., Х. И. и от две страни път, в Емлячния регистър е описана като нива в м.”Т.” с площ от 4.00 дка, но впоследствие е придобит по давност, тъй като преди години част от недвижимия имот е бил приобщен към ТКЗС, а върху част от другите имоти са били изградени съоръжения, стопанисвани от „Т.” АД- гр.С. до 2010 год.След като през 2010 год. „Т.” АД- гр.С. е преустановило дейността си и е изоставило постройките си, жалбоподателят твърди, че е започнал да владее необезпокоявано и самостоятелно гореописаните недвижими имоти, включително и като собственик е разрешавал на други лица да оставят свои вещи- автомобили, сено, фураж в имотите и да преминават през тях, като пред изминалите 14 години никой не е изразявал претенции относно собствеността на имотанито ищцата, нито някой друг се е противопоставял на своенето на имота от него, въпреки явна демонстрация, че владее и ползва имота като свой собствен, поради което на основание чл.79 от ЗС е придобил по давност претендирания от ищцата недвижим имот с идентификатор №*********** по КК на гр.Н. с площ на имота от 2 155.00 кв.м., при описаните граници, ведно с построените в имота сграда с идентификатор №***********.1 с площ от 74.00 кв.м. и сграда с идентификатор №***********.2 с площ от 673.00 кв.м. През периода от време, в който непрекъснато и необезпокоявано е владял процесния имот повече от 14 години, за всички жители в гр.Н. не е имало съмнение, че той е собственик на имота, като нито ищцата, нито нейния праводател „Т.” АДС., са го владели и ползвали. Затова жалбоподателят бил изненадан от неоснователните претенции на И. Д. с депозираната исковата молба. Твърди още, че с влязла в сила Заповед №213/18.06.2010г. на Кмета на Община Н. е отказано попълване на кадастралния план на гр.Н., одобрен със Заповед №РД-23/12.01.1987г. с отразяване на граници на ПИ №2, кв.1, заявен от „Т.” АД и представляващ застроен и незастроен терен с обща площ от 2.155 дка, от които застроени са МС 690.00 кв.м., както и нанасяне на имот с №1493 с площ от 3.536 дка, който да се запише на името на Община Н.. В мотивите на заповедта е посочено, че отказът е постановен поради заявените от наследниците на В. П., претенции към имота, описан в констативен акт №16. В жалбата се твърди още, че посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, приетата СТЕ и от показанията на разпитаните свидетели М. К., А. Й. и А. Д., които установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот повече от десет години към датата на подаване на исковата 2 молба от И. Д. и насрещната искова молба, с намерение за своене. В жалбата се твърди още, че не следва да се кредитират показанията на св.Л. Д.- баща на ищцата, който е заинтересован от изхода на делото, че Р. П. е много пъти е извършвал действия, с които пречи на И. Д. да ползва имота, като е изхвърлил техния пясък, не позволил на геодезисти да извършат трасиране и заснемане на имота, като е заявил, че имотът е негов. Свидетелят Т. също посочва в показанията си, че като представител на «Т.» АД при посещенията си в гр.Н. през 2018 год. е констатирал, че имотът се ползва от трети лица, но не са били предприети действия от страна на ръководсвото за връщане на имота, независимо, че с тези лица не са имали договорни отношения. Сочи се още, че не следва да се кредитират и показанията на св.С. К., който изрично посочва, че рядко ходи там, както и показанията на св.Р. Ч., която не познава лично Р. П. и не е посещавала имота скоро. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че Р. П. е завладял процесния имот от 2010г., след като „Т.“ АД е преустановило дейността си, и го е владял повече от десет години, поради което и на основание чл.79, ал.1 от ЗС го е придобил по давност. Владението му е било явно, спокойно, постоянно, непрекъснато, то е установено не по скрит и не по насилствен спрямо собственика начин, а с разполагане на движими вещи в имота- коли, трактор, сено, талпи, фураж за отглеждане на добитък. В този смисъл заявеното от св.Д., че са водели геодезисти, че са подавали жалби до Община Н. и в полицията, не представляват действия, с които може да се обезпокои владението на Р. П.. Праводателят на ищцата -„Т.“ АД не е изразявало претенции спрямо това владение. Не се установява осъществяването на нито една от хипотезите в чл.81 от ЗС и чл.116 от ЗЗД за прекъсване на давността.Жалбоподателят не е признавал правото на собственост на „Т.“ АД, а впоследствие и на И. Д.а, а напротив винаги явно е оспорвал правата им през периода от 2010 год. до момента. „Т.“ АД не е предявило за времето от 2010 год. до 2025 год. иск за защита на правото си на собственост срещу Р. П., независимо, че той е владял имота. Подаването на жалби в полицията, в Община Н., исканията за допълване на кадастралния план не са действия, които биха могли да прекъснат владението.

След като се доказва явното и спокойно упражняване на фактическа власт върху процесния имот от жалбоподателя, то е приложима е презумпцията на чл.69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В този смисъл е и съдебна практика( Решение №43/13.05.2022г. по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о. на ВКС. При така установеното съдът неправилно е уважил иска по чл.109 от ЗС и е отхвърлил насрещния иск по чл.124,ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че Р. П. е собственик на процесния недвижим имот. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и вместо него бъде постановено друго , с което да бъде отхвърлен предявения от И. Л. Д. иск по чл.109 от ЗС и бъде уважен предявения от Р. Й. П. насрещен иск по чл.124,ал.1 от ГПК, като същият бъде признат по отношение на ищцата за собственик на процесния имот с идентификатор *********** по КК на гр.Н., с площ на имота от 2 155.00 кв.м., ведно с построените в имота сгради с идентификатор №***********.1 с площ от 74.00 и с идентификатор №***********.2 с площ от 673.00 кв.м. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба с вх.№ 2603/29.08.2025г. от И. Л. Д. чрез пълномощника й адв.К. М. и с вх.№ 2625/01.09.2025г. чрез пълномощника й адв.А. А.

В отговора на въззивната жалба, депозиран от И. Л. Д. чрез пълномощника й адв. К. М. се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на твърденията в жалбата, че по силата на публично нотариално завещание наследодателите на жалбоподателя- баща и дядо са собственици на описания в това завещание спорен имот като нива в м. „П. К. Б.“,тъй 3 като такова доказване в рамките на първоинстанционното производство не е осъществено.

Приетата по делото СТЕ, която е оспорена от ищцата не може да послужи за такъв извод. Твърди се, че заключението по СТЕ е погрешно, но районният съд не е допуснал поисканата тройна от други в.л. експерти геодезисти. Сочи се, че тази експертиза не е послужила по никакъв начин за разкриване на фактите по спора свързани с местоположението на имота назад в годините, неговата идентификация с граници, съседи и площ, като дори местността, в която той се намира, изобщо не е установена, но независимо от това крайните изводи на районния съд са правилни. Още с отговора на насрещната ИМ е посочено, че спора по който е могло да бъде ползвано това завещание, е приключил с влезли в сила съдебни решения на PC- З. и на ОС- С., при това по искове за собственост със страни - ТКЗС, „Т.“ и др. представители на семейството и рода на ответника г-н П., като исковете им за собственост са отхвърлени и от тази гледна точка въпросът за допустимостта на насрещния иск не престанал да стои. В тези съдебни процеси публичното завещание е било многократно коментирано и с оглед крайния правен извод, то не доказва нищо. Местността „Т.“ се намира на съвсем друго място в землището на гр. Н. и по никакъв начин не е доказано, че тази местност и местността „П. К. Б.“ , са една и съща. Твърдението на въззивника, че „Т.“ АД било преустановило дейността си през 2010г. и изоставило постройките си, нищо не означава. Имота е бил ограден, имал е портал, всичко е било заключено, а това че непосредствената икономическа и стопанска дейност на това поделение е била ограничена, или намалена, или преустановена, не означава, че собственика се е отказал от своите права. Въпрос на стопанска целесъобразност, икономическа конюнктура и преценка на новото ръководство на „Т.“ АД, което вече е частно дружество, е къде и как ще развиват своята стопанска дейност.Не отговаря на истината и посочения в жалбата период на владение от ответника от 2010г. до момента. Ангажирани в тази посока доказателства по делото няма, а в гласните такива се споменават различни години, вкл.2013/14/15. До момента на продажбата на имота на ищцата нейния праводател е заплащал всички консумативи за имота - данъци, ток и вода, а обстоятелството, че не е имало жива охрана е предоставило единствено възможността на всякакви трети лица, първо да преминават през него, което и към настоящия момент е факт, с оглед нуждата от достъп до гробището, което се намира над имота, и за което право на преминаване има сключен надлежен договор, но той не е между ответника и Община Н., а е между ищцата и общината. Самоуправните действия не са правно основание да започне осъществяване на владението. Твърдението, че през тези повече от 14 г. никой не е предявявал претенции относно собствеността на имота също не отговаря на истината, тъй като такива доказателства не са налични по делото. Процесният имот е стопанисван от собственика му до продажбата му на ищцата, като са извършвани съответните административни процедури по въвеждането му в съответния регулационен статус,за което по делото са налице писмени доказателства, посещаван е от служители на „Т.“АД и всеизвестно е било на всички в гр.