Решение № 645 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110200544 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Ц. М. М., с ЕГН:

********** с адрес на призоваване: гр.*** против Наказателно постановление № 845019 – F835714/18.08.2025г. издадено от Заместник – Директор на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.168, ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като макар описаното в него нарушение да е било съставомерно от обективна страна, липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което и случаят е маловажен. Акцентира се и върху допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, както и на изтекли срокове за връчването му. В заключение се иска отмяна на обжалвания административен акт, ведно с произтичащите законови последици.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган: Заместник – Директор на ТД на 1

НАП София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.03.2025г., било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения на жалбоподателя Ц. М.. В тази връзка на 19.03.2025г. от страна на лицето са били предоставени документи за придобиване на МПС ,лек автомобил марка ,,Тoyota, модел ,,***“ с номер на рама ***, фактура за закупуване на МПС № FVRG030491/25.06.2024г., фактура за гаранционен депозит № SVRG000934/25.06.2024г., Договор за покупка на лек автомобил, международна товарителница, платежно нареждане за валутен превод от 27.05.2024г., свидетелство за регистрация на лек автомобил, пълномощно за приемане и транспортиране от агента, обвързваща поръчка и др. За придобитият от жалбоподателя лек автомобил била издадена фактура от FLORIAN

KNAUF с

№ FVRG030491/25.06.2024г. с ДДС номер на чуждестранното лице DE280708840 - данъчно задължено лице, регистрирано в Германия. Автомобилът е бил придобит за сумата от 28 991,60 евро.

В хода на извършената проверка до жалбоподателя Ц. М. била изготвена Покана по чл.12, ал.1, т.16 от ДОПК, за подаване на декларация по чл.168, ал.2 от ЗДДС, тъй като такава не била подадена от него изискуемата декларация в 14 – дневен срок по ал.1, считано от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиване на МПС – то е бил изискуем.

Процесната декларация е била подадена от Ц. М. в ТД на НАП – София – Център на 07.05.2025г. След извършен преглед било установено, че декларираната данъчна основа е била в размер на 57 862,31 лева и ДДС, дължими за вътрешнообщностно придобиване в размер на 11 572, 46 лева.

Тъй като лицето било декларирало по – голяма сума, на същото била 2 изпратена покана, връчена по електронен път на 24.06.2025г. за корекция на декларираните данни в Декларация за ВОП или ВОД за ново превозно средство.

На 25.06.2025г. жалбоподателят Ц. М. е подал коригираща Декларация по ВОП или ВОД за ново превозно средство за 2024г. с данъчна основа в размер на 56 702,64 и ДДС, дължим на вътреобщностно придобиване в размер на 11 40,53 лева. Въз основа на констатираното бил съставен АУАН, който бил връчен на нарушителя и подписан от него с подадено възражение. В него жалбоподателят не отрича наличие на извършено нарушение, но заявява, че не е знаел, че контрагентите, чрез който бил закупил автомобила, го били въвели в заблуждение че всички суми по фиска са били заплатени. Тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и в частност от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе като безспорно установена.

Същата намира опора от показанията на разпитаните в качеството на свидетели В. М. и Л. И. – Н., които са извършили проверката по случая. Съдът кредитира показанията на лицата като достоверни и съответстващи с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е било издадено от компетентните органи и в рамките за законоустановените по чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове.

Следва да се посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение жалбоподателят Ц. М. М. е извършил вмененото му административно нарушение по чл.168, ал.2 от ЗДДС.

От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез бездействие.

От субективна страна съдът счита, че липсва умисъл за виновно поведение от страна на лицето и цялостното му поведение може да се 3 характеризира като добросъвестно. Действително по делото са налице данни, че жалбоподателят е придобил процесния лек автомобил и не е подал декларацията по чл.168, ал.2 от ЗДДС в срок като е сторил това впоследствие след значително превишаване на срока от 265 дни. Въпреки това от описаната в АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка, както и от показанията на разпитаните свидетели и в частност на В. М. се доказва, че жалбоподателят е проявил добросъвестност като след получена покана и в срок (още на следващия ден), е подал коригиращата декларация на ново превозно средство за 2024г. Това обстоятелство е безспорно установено и признато от страна както на актосъставителя, така и на административно – наказващия орган. В подкрепа на тези доказателства е и наведеното от самия жалбоподател възражение срещу съставения му АУАН, в което признава за нарушението, но макар и че не ангажира насрещни доказателства че не е знаел, че контрагентите са го въвели в заблуждение, че всичко по сделката с автомобила е било коректно заплатено. Освен това макар и с голямо просрочие, лицето е изпълнило дадените му от актосъставителя указания и е подало коригираща декларация в указания му срок. За съда остава неясна волята на административно наказващия орган защо след като подвежда под отговорност жалбоподателя за нарушение, извършено на 15.08.2024г., му е била изпратена покана за подаване на декларация по чл.168, ал.2 от ЗДДС и последваща покана за коригираща декларация, като след получаването й и в срок, същият е изпълнил дадените му указания. Ето защо и всички действия в тази насока не навеждат на виновно поведение от страна на наказаното лице, поради което и правилно се явява възражението за маловажност на случая. В случая е налице налагане на силно завишена санкция от административно наказващия орган в размер на 5 000 лева за първо по ред нарушение и спрямо лице, изпълнило на два пъти и в срок дадените му указания по подаването на коригираща декларация. Поради тази причина съдът не счита, че нито деянието, още по – малко пък деецът, представляват такива със завишена обществена опасност, обуславяща подвеждането под административна отговорност въобще, тъй като в случаят е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

4

С оглед на така изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 845019 – F835714/18.08.

2025г. издадено от Заместник – Директор на ТД на НАП София, с което на Ц.

М. М., с ЕГН: ********** с адрес на призоваване: гр.*** е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.168, ал.2 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5