Решение № 121 от 13.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева Георгиева

Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600323 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. К. К., адв. В. П. от БАК, против присъда № 3/12.01.2024 г., постановена по н.о.х.д.

№ 672/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подс.И. К. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК, като е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и за престъпление по чл.

144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание за изтърпяване от подсъдимия К. от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.

59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.

Със същата присъда подсъдимият Д. Х. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и на обществено порицание, като е 1 постановено същото да се изпълни чрез публикуване на присъдата на таблото за обявления на Община Несебър. Отделно от това подс. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК - на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Г. е определено едно общо наказание за изтърпяване от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.

66, ал. 1 от НК изтърпяването е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието „обществено порицание“, наложено на подсъдимия. На основание чл. 67, ал. 3 от НК през времето на изпитателния срок е постановено подс. Г. да изпълнява пробационни мерки по чл. 42б, ал. 2, т. 2 и т. 4 от НК.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. В. П. от АК - Бургас като защитник на подсъдимия К., се твърди, че атакуваната присъда е издадена при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли на основание чл. 313 и сл. от НПК въззивният съд да отмени постановената присъда на РС - Несебър като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия К. - адв. П. от АК - Бургас, поддържа въззивната жалба, както и формулираното със същата искане. Релевира доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на първостепенния съд, изразили се в неправилно кредитиране, игнориране и превратно тълкуване на събраните гласни доказателства, довело до неправилни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. На следващо място защитникът излага аргументи, че деянията, за които е осъден подсъдимият К., се явяват недоказани, тъй като обвинителната теза не е подкрепена от категорични доказателства. На тези основания пледира за отмяна на постановения съдебен акт.

Подсъдимият И. К. в лична защита заявява, че е невинен, като нито е провокирал, нито е удрял Г. Признава, че е хвърлил бирата, когато Г. е тръгнал срещу него. В предоставената му последна дума, моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият Д. Х. Г. се яви лично и със служебно назначения му защитник – адв. П. А. от АК - Бургас. Подсъдимият заявява, че е доволен от постановената присъда и не желае да се ползва от правото си да се присъедини към жалбата на подс.И. К..

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата.Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна по изложените съображения.

2

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка,която съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд :

Подсъдимият Д. Х. Г.,**************************, ЕГН: **********.

Подсъдимият И. К. К. *********************, ЕГН: **********.Подсъдимите са баща и син.

На 20.07.2023 г. в гр. Несебър, ул. „Младост“, подсъдимите К. и Г. седели на пейка, разположена на тротоара в непосредствена близост до сградата на Община Несебър, както и до кръстовището между улиците „Еделвайс“, „Любен Каравелов“ и „Младост“.Около 19:00 часа по същия тротоар преминавали свидетелите Ст.Г., Б. К. и Ел. Дж. (приятелка на последния), които се връщали от плаж.

Тримата се спрели да разговарят с бащата на св. Б.К., който, заедно със свой приятел, седял на пейка в непосредствена близост до пейката, на която седели двамата подсъдими. Докато посочените по-горе лица разговаряли, подсъдимите започнали да псуват, като първоначално св. Б.К. и неговата компания не разбрали кого псуват, но подсъдимите гледали към св. Ст.Г. Впоследствие, св. К. чул как подсъдимите започнали да отправят ругатни и псувни към св.Г. и опитвали да го провокират с думите „ще ти еба майката“, „ще те убия“, „ще ти разбия главата“ и други подобни реплики.

След това тримата свидетели тръгнали да вървят по тротоара в посока ресторант „Герджика“. Виждайки това, подсъдимите станали от пейката. Последвала размяна на реплики, след което подс. К. залял св. Г. с бира, а подс. Г. му нанесъл юмручен удар в областта на лявото око. Подсъдимият К. също посегнал към св. Г., като го бутнал в гърдите, а после посегнал да го удря, но не успял. Свидетелят Г. отвърнал на ударите на подсъдимите. Впоследствие подс. К. се качил на гърба на св. Г. и започнал да го души. През това време, подсъдимият Г. удрял св. Г., като давайки назад, при размяната на ударите, св. Г. и подс. К., който бил зад него, бутнали К.Гр., която по това време случайно преминавала заедно със З.П. покрай мястото на инцидента. Вследствие на бутането, К.Гр. паднала на земята и си ударила главата.

Своевременно няколко лица подали сигнал на ЕЕН 112.

Малко преди пристигане на полицейския екип, подс. К. се обадил на другия си син - Ил.Д., и го повикал. Свидетелят Д. взел дървена талпа, като се насочил към св.

Ст. Г., но в този момент на място пристигнал полицейски екип, в който бил и св. Т. Ст.

При пристигане на полицейските служители, св. Д. тръгнал да бяга, но бил настигнат от полицаите и бил задържан. Задържани били и подсъдимите. След като пристигнали полицейските служители и в тяхно присъствие, подсъдимите продължили да се държат агресивно, като отправяли ругатни и закани за убийство към св. Стоян Горанов, като крещели „Ще те убия“, „Ще те убием тука до няколко дена“, „Ще ти приключа живота“.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно фоноскопска експертиза (т. 2, л. 106-111 ДП), която възпроизвежда звукозапис, 3 съдържащ се на компакт диск, предоставен от РЦ „112“ – Бургас и приложен по делото като веществено доказателство. Текстът от звукозаписа, обект на експертизата, е снет и представен в писмен вид, при което е възпроизведен в пълнота записът от телефонните обаждания към РЦ „112“ - Бургас.

Видът на получените телесни увреждания на пострадалия Ст.Г. се установява от изготвеното в хода на досъдебното производство заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 349/2023 г. (т. 2, л. 22-23 от ДП). В резултат на процесния инцидент св. Г. е получил сцепен ляв клепач с цепнатина в горната част, с подуване и зачервяване; сцепване на кожата на лява скула под и синина около окото, като от външната част на окото е с жълтеникаво - зелен цвят. Посочено е също, че уврежданията е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия - от действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито са ударите с части от човешкото тяло. Няма пречка да са му нанесени с човешки ръце или всеки друг предмет с подобна характеристика. Експертът посочва, че уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При така описаните наранявания, възстановителният период би следвало да е по - малко от тридесет дни.

Видно от назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 373/2023 г. (т. 2, л. 28-30 от ДП), по отношение на К.Гр. е установена рана окципитално на главата, както и импресионно-депресионно счупване вдясно на главата парието окципитално, като така описаните наранявания по медико-биологичен критерий отговарят на проникване в черепна кухина. Описаните травми вещото лице е приело да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалата - при падане от собствен ръст с/без предварително придадено ускорение на тялото,като възстановителният период бил строго специфичен и индивидуален и зависел от възстановителните възможности на съответния организъм.

Изготвената по делото ДНК експертиза (т. 2, л. 47-50 от ДП), чийто обект на изследване е червено-кафяви петна в средната част на дървена талпа (обект № 1), установява наличие на човешка кръв, с определен ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на подсъдимия Д. Х. Г.. След представяне на аналитични стойности за степен на вероятност от съвпадение на установения ДНК профил, при различен произход на клетъчния материал, вещото лице е дало категорично заключение, че източник на кръвта по средната част на дървена талпа (обект № 1) е Д. Х. Г..

По делото е изготвена и техническа експертиза – протокол № 196/21.08.2023 г.

(т. 2, л. 34-39 ДП), обект на която е бил 1 брой оптичен носител CD-R „HP”, 700 MB, съдържащ 1 брой видеофайл с наименование „VID-20230721-WA0000“, предаден с протокол за доброволно предаване от 21.07.2023 г. Съгласно заключението на експерта, върху записаната информация не се установяват признаци на намеса (манипулация). От видеофайловете са извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им. Подредени са в хронологичен ред с описание на наблюдаваните събития. В 10:50:11 ч. на 20.07.2023 г. на записа от камера с наименование „Camera 06“ ce вижда как в далечния план на камерата до пейка непосредствено след тревните площи е застанал силует на лице, видимо от мъжки пол, което е облечено с тениска и къси панталони. В 10:50:15 ч. на записа се вижда как лицето от мъжки пол замахва с лявата си ръка и нанася удар с 4 нея напред на друго лице от мъжки пол, което не се вижда изцяло и не може да се определи с какви дрехи е облечен и как изглежда, поради голямото разстояние, от което снима камерата и недостатъчната разделителна способност на записите. В следващия момент на записа се вижда как двете лица си разменят удари с ръце, след което в 10:50:17 ч. излизат от обсега на камерата и не се връщат повече до края на записа. Гореописаните действия са подробно описани и онагледени със снимков материал в обстоятелствената част на експертизата. Вещото лице посочва, че идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис изисква наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос и други белези. В случая поради липса на достатъчна резолюция на изображенията, отдалечеността и ъгъла на заснемане на камерата, фотокопията се определят като негодни за лицева идентификация, както и за идентификация по други признаци на външния вид.