Определение № 700 от 16.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Стара Загора, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Подадена е частна жалба от И. Н. Л. против определение № 280/06.06.2024 г. по гр. д. № 322/2024 г. на Районен съд – Раднево, с което е прекратено производството по гр. д. № 322/2024 г. на Районен съд – Раднево и делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Гълъбово по правилата на местната подсъдност на основание чл. 105 и чл. 114 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че предявената претенция е срещу „М.М. - и.“ ЕАД, поради което в случая местнокомпетентен да разгледа спора е Районен съд – Раднево на основание чл. 105 ГПК. Ищецът не се е възползвал от уредената в чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК правна възможност да предяви иска по местонахождение на клона на дружеството - „Р.Т. - *" - с. М., поради което предвидената в тази разпоредба изборна подсъдност не може да намери приложение. В тази връзка заявява, че подсъдността по чл. 114 ГПК по месторабота на ищеца отново е изборна, а не императивно определена.

Разпоредбата на чл. 20 ТЗ дава възможност да се предяви иск срещу търговец и по адрес на клон, но в условията на избор на ищеца. Твърди, че клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Поради това той не може да бъде страна в процеса. Предвид изложеното жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено. Претендира сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Въззиваемата страна „Р.Т. - *“ – клон на „М.М. - и.“ ЕАД е подала в законоустановения срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата се явява процесуално недопустима, като оспорва същата и по същество. Твърди, че в жалбата си ищецът е заявил, че искът по чл. 357 КТ е бил насочен срещу „М.М. - и.“ ЕАД, което дружество се явявало ненадлежен ответник. Ето защо жалбата следва а бъде оставена без разглеждане. Евентуално сочи, че „Р.Т. - *“ 1 е работодател на ищеца и разполага с процесуална легитимация по настоящия трудов спор, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено. В отговора е релевирано искане за присъждане разноските по делото, както и на юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и редовна.

Неоснователно е твърдението на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата. Изложените в нея твърдения, че процесният иск по чл. 357 КТ е бил предявен срещу ответник, различен от „Р.Т. - *“, което обстоятелство обуславя компетентността на Районен съд – Раднево да се произнесе по правния спор, касаят основателността на жалбата, а не нейната допустимост.

Ето защо така наведеното от въззиваемия възражение следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че производството е образувано по предявен от И. Н. Л. срещу „Р.Т. - *" - с. М., клон на „М.М. - и.“ иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Изложени са съображения, че в процесния случай мястото на работа на ищеца и седалището на ответника се намират в с. М., ***, поради което правото на избор на подсъдност на ищеца – работник е възпрепятствано от идентичнстта на подсъдността по чл. 105 ГПК и чл. 114 ГПК. Ето защо направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора на Районен съд - Раднево се явява основателно.

Настоящият съдебен състав счита, че изложените от Районен съд – Раднево правни изводи са правилни и следва да бъдат споделени.

По делото се установява, че ищецът И. Н. Л. е предявил пред Районен съд – Раднево иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № 24/12.03.2024 г., издадената от „Р.Т. - *“ – с. М. – клон на „М.М. - и.“ ЕАД.

В изпълнение на дадени с разпореждане № 358/15.04.2024 г. по гр. д. № 322/2024 г. на Районен съд – Раднево указания ищецът е депозирал молба вх.

№ 1833/30.04.2024 г., в която е посочил, че искът се предявява срещу ответника „М.М. - и.“ ЕАД, клон „Р.Т. - *“, находящ се в с. М., ***, ***.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Р.Т. - *“ – с. М., клон на „М.М.

- и.“ ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба, с който е релевиран отвод за местна подсъдност. Видно от отговора, ответникът се е позовал на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 114 ГПК, като е посочил, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Гълъбово.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд самостоятелно решава дали започналото пред него дело му е подсъдно. В случая своевременно - в срока за отговора на исковата молба ответникът е релевирал отвод за местна подсъдност така, както предписва правната норма, регламентирана 2 в чл. 119, ал. 4 ГПК, като настоящият съдебен състав намира същия за основателен.

Както бе посочено, настоящото дело е образувано по иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на служителя И. Н. Л..

Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Предвид изложеното, предмет на настоящото съдебно производство е именно трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, при разглеждането на който /съгласно разпоредбата на чл. 360, ал. 1 КТ/ са приложими правилата на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че компетентен да разгледа спора съобразно общите правила за местната подсъдност е Районен съд – Раднево, доколкото надлежен ответник по делото е „М.М. - и.“ ЕАД, а не клонът на дружеството - „Р.Т. - *“, находящ се в с. М., ***.

Съгласно чл. 105 ГПК, вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК исковете срещу ответници юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

С разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е уредена хипотеза на изборна местна подсъдност по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, като в тези случаи исковете могат да се предявяват, освен по седалището или управлението на последните, и по местонахождението на поделението или клона. Съгласно съществуващата съдебна практика подсъдността по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК възниква като възможност единствено когато поделението или клона на юридическото лице, при преките отношения с които е възникнал конкретният материалноправен спор, не са персонифицирани, т.е. правосубектни, поради което и същите не стават страна по делото, а такава е самото юридическо лице /в този смисъл определение № 696/19.11.2009 г. по ч. т. д. № 676/2009 г. на ВКС, II т.о./.

Действително както в правната теория, така и в съдебна практика се приема, че клонът на търговското дружество не е правен субект и няма качеството на юридическо лице. Поради това и клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в процеса, тъй като не притежава изискуемата се процесуална легитимация. Като част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си- търговско дружество, клонът несъмнено не може нито да предявява самостоятелно искови претенции от свое име, нито да отговаря по предявени срещу него искове. Обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 20 ТЗ е създадена процесуална възможност, възпроизведена и в процесуалните правила за местна подсъдност - чл. 108, ал.

1, пр.2 ГПК, при спорове, произтичащи от преки отношения с клон исковете да могат да се предявяват и по седалището на клона не означава, че той може да бъде носител на права и задължения и да бъде страна в гражданския процес, тъй като по изрично разпореждане на закона и в сочената хипотеза се 3 предявят от и срещу търговеца- ЮЛ /в този смисъл - решение № 119/01.09.2017 г. по т. д. № 1056/2016 г. на ВКС, ІІ т.о./.

По изключение обаче в §1, т. 1 ДР на КТ е въведена специална материална правоспособност на работодатели, представляващи структурно обособени звена и клонове. Съгласно посочената правна норма, работодател е всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, това структурно обособено образувание притежава и специална процесуална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо него решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е включено /в този смисъл - решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. Следователно разпоредбата на § 1, т. 1 КТ предвижда работодателска правоспособност и правосубектност не само на юридическото лице, но и на всяко икономически и организационно обособено образувание, което самостоятелно "наема работници или служители по трудово правоотношение" - определение № 166/30.12.2008 г., гр. д. № 3816/2008 г., ВКС, ІV г.о./.

В случая ищецът е предявил иска си за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ срещу „Р.Т. - *“ - с. М. - клон на „М.М.

- и.“ ЕАД, а не срещу самото търговско дружество, като това обстоятелство се установява категорично от твърденията в исковата молба и от депозираната впоследствие уточнителна молба вх. № 1833/30.04.2024 г.

От представените по делото трудов договор № 57/05.11.2009 г. и допълнително споразумение № 45/27.02.2024 г. се установява, че същите са сключени между ищеца и „Р.Т. - *“ – с. М.. Същевременно процесното дисциплинарно наказание „забележка“ е наложено отново от управителя на клон „Р.Т. - *“ – с. М.. Ето защо в процесния случай работодател на ищеца и пасивно легитимирано лице да отговаря по предявения иск е именно клонът на „М.М. - и.“ ЕАД в с. М., който има самостоятелно ръководство, седалище и адрес на управление, както и самостоятелна работодателска правосубектност по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, поради което същият може да бъде самостоятелна страна по трудови спорове.

В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че с оглед общото правилото на чл. 105 ГПК, според което искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд – Гълъбово.

Отделно от горното, между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че не само седалището на „Р.Т. - *“, но и мястото на работа на ищеца се намира именно в с. М.. Следователно в случая е налице съвпадение между предвидената в чл. 105 ГПК обща местна подсъдност и изборната такава, уредена в разпоредбата на чл. 114 ГПК, предоставяща възможност на работника или служителя да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Ето защо единственият съд, компетентен да разгледа настоящия иск по правилата за 4 местната подсъдност е именно Районен съд – Гълъбово.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати в полза на въззиваемата страна „Р.Т. - *“ – клон на „М.М. - и.“ ЕАД сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 280/06.06.2024 г. по гр. д. № 322/2024 г. на Районен съд – Раднево, с което е прекратено производството по гр. д. № 322/2024 г. на Районен съд – Раднево и делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Гълъбово.