Решение № 369 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Варна, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500273 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“ ЕООД ЕИК 826043778 със седалище и адрес на управление: гр. Разград ул.

Сливница 3А, представлявано от управителя инж. С. И., чрез пълномощник адв. Н. Т., срещу Решение № 3739 от 23.10.2025г., постановено по гр.д. № 14030/2024г. по описа на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“ ЕООД ЕИК 826043778 гр. Разград срещу „ГАЗ И ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД, с ЕИК 202516658, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Изгрев“, ***, ет.3, ап.67, представлявано от А. С. П., иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед № 5000/08.09.2024г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11169/2024г. по описа на РС Варна, както следва :

Сумата от 3 251.12 лв., представляваща главница по задължения за консумирана вода във водоснабден имот, находящ се в **** с предназначение „търговски обект-газ станция“, отчитана по партида с абонатен номер 9010169, за отчетен период 21.03.2024г. – 21.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 27.08.2024 г., до окончателното погасяване на задължението. и

Сумата от 69.49 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2023г. до 08.09.2024г.

1

В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник, счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В конкретика оспорва извода на съда, че липсват доказателства начисленото количество вода е да е потребено от ответника. Позовава се на заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което във водомерната шахта са монтирани два водомера, по които не са установени посегателства, както и че на главен водопровод не е правен ремонт, който да предпостави навлизане на въздух във вътрешната инсталация. В допълнение се позовава на предположението на вещото лице в открито съдебно заседание за наличие на голямо количество вода, преминало през водомера поради наличие на авария след него, която в съгласие с Наредба №4/2004г. от 14.09.2004г. се отстранява от собственика за негова сметка. Оспорва се извода на съда, че причината за преминаване и отчитане на голямото количество вода през водомера найвероятно се дължи на "пробив на прогнила тръба в металния участък на тръбопровода, извън частта влизаща в сградата, тъй като предвид размерите на тръбите в сградата, не би могло да се осигури такова изтичане на вода и няма как да бъде потребено такова количество вода", като в обратната насока се мотивира с изводите на експерта по СТЕ.

Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да уважи предявените искове изцяло, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на дружеството и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ГАЗ и ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД ЕИК 202516658, чрез пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал ползването въобще и как – полезно или не на начисленото количество вода.

Оспорва се предположението, че вероятно е налице теч в инсталацията на потребителя, като се сочи, че доставчикът не му е съдействал като не е извършел проверка за състоянието на вътрешната мрежа на потребителя, за което има задължение, съгласно чл. 42, ал.1, т.6 от Наредба №4/2004г. от 14.09.2004г. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските в производството.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбите оплаквания, становищата на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното :

Гражданско дело № 14030/2024г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“ ЕООД ЕИК 826043778 гр.

Разград, с която срещу „ГАЗ и ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД ЕИК 202516658 гр.Варна е предявен специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че „ГАЗ и ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД ЕИК 202516658 гр.Варна дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“ ЕООД ЕИК 826043778 гр. Разград вземането, за което по ч.гр.д. № 11169/2024г. по описа на ВРС е издадена заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с 2

№ 5000 от 08.09.2024г. за сумите от

3 267.04 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена вода на обект в **** с начин на трайно ползване „Търговски обект Газстанция“ по партида с абонатен номер 9010169 за периода от 30.10.2023г. до 28.06.2024г., за който период са издадени фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и

69.65 лева, сбор от обезщетения за забава върху главниците, посочени в отделните фактури за периода от 30.11.2023г. до 23.08.2024г.

Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум.

Претенцията на ищеца е за заплащане на цената на ползвани ВиК услуги за обект с аб.№ 9010169 в с.Стражец, за отчетен период от 25.09.2023г. до 25.06.2024г., за което са издадени фактури, както следва : фактура № 1000370695 от 31/10/2023, отчетен период 25/09/2023 19/10/2023, за потребени 2 куб. м., фактура № 1000372154 от 30/11/2023, отчетен период 19/10/2023 20/11/2023, за потребени 1 куб. м., фактура № ********** от 28/12/2023, отчетен период 20/11/2023 15/12/2023, за потребени 1 куб. м., фактура № 1000375072 от 31/01/2024, отчетен период 15/12/2023 22/01/2024, за потребени 1 куб. м., фактура № 1000376444 от 29/02/2024, отчетен период 21/01/2024 21/02/2024 г., за потребени 1 куб. м., фактура № 1000377841 от 29/03/2024, отчетен период 21/02/2024 21/03/2024 г., за потребени 1 куб. м. фактура № ********** от 31/05/2024, отчетен период 21/03/2024 21/05/2024 г., за потребени 606 куб. м. фактура № 1000382109 от 28/06/2024, отчетен период 21/05/2024 25/06/2024 г., за потребени 3 куб. м..

По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на претендираното заплащане количество вода, както и размера на исковата си претенция.

Ответникът е длъжен да докаже възраженията си срещу съществуването, респ. срещу изискуемостта на вземането.

Не е било спорно по делото, че „ГАЗ И ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД гр. Варна е потребител на ВиК услуги, доставяни от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ“ ЕООД гр. Разград въз основа на Договор № ВК- 03.2-01-367/03.09.2018г. за предоставяне на услугите доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

Правоотношенията между страните се регулират с разпоредбите на Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационни системи и Общите условия за предоставяне на услугите на ВиК потребителите, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.

(така чл. 19 от Договора).

Съгласно чл. 32. (1) от ОУ доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30дневен срок след датата на фактуриране (арг.чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ). При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора (Чл. 44 от ОУ).

В срока до подаване на исковата молба ответникът е погасил задълженията си по първите шест фактури, като предмет на спора пред първостепенния съд са били вземанията по фактура № ********** от 31/05/2024, отчетен период 21/03/2024 - 21/05/2024 г., за потребени 606 куб. м. и фактура № 1000382109 от 28/06/2024, отчетен период 21/05/2024 25/06/2024 г., за потребени 3 куб. м.

Спорът пренесен в настоящата производство касае потреблението по фактура № ********** от 31/05/2024 за отчетен период 21/03/2024 21/05/2024 г. за потребени 606 куб. м.

Потребителят оспорва дължимостта на вземането като въвежда възражения, поддържани и отговора на въззивната жалба, че начисленият разход не кореспондира с трайно установените количества вода в обекта, които са между 1 и 3 куб.м. Оспорва се, че така отчетените количества са били потребени през крайните точки, находящи се в търговският обект на ответника. Изтъква се, че шахтата се намира извън територията на ПИ с идентификатор ***, собственост на ответното дружество, като захранващата водопроводната тръба след измервателното устройство преминава през ПИ с идентификатор *** и на граница с ПИ с идентификатор *** навлиза в търговския обект, като захранва сграда, находяща се в последният ПИ, позовавайки се на писмо с изх. № ВК13-43#1/25.06.2024 година на „Водоснабдяване - Дунав" ЕООД, в което подробно е констатирано и удостоверено трасето, през което преминава захранващата тръба. Според ответника на територията на ПИ с идентификатор *** са установени крайни точки (водопроводни кранове), които не могат да бъдат под контрола на ответното дружество.

Твърди се, че потребителят е настоявал пред оператора за изместване на контролното устройство за потребление в собственият му ПИ с идентификатор ***, което не е било удовлетворено поради формално тълкуване на чл. 193 от ЗУТ. Счита, че текста на ЗУТ касае прокарване на нови трасета, а настоящият случай категорично не е такъв, тъй като ответникът притежавал съществуващо от повече от 30 години водопроводно трасе, което преминава през поземлени имоти на вече същестуващо в правният мир основание, като нито един от собствениците на поземлени имоти, през които преминава трасето не е поискал неговото 4 изместване с основание неправомерно ползване на поземлен имот. Сочи, че само собственикът на това отклонение в лицето на ищеца има сервитутни права и задължения по поддръжка по отношение на отклонението.

Ответникът е настоявал, че „Водоснабдяване-Дунав" ЕООД не е изпълнило вмененото му задължение по чл.42, ал.1 т.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която ВиК операторите са длъжни, при необходимост да извършват проверки за състоянието и експлоатацията на водопроводните и канализационни инсталации и вътрешните мрежи на потребителите.

От проведената в производството Съдебно-техническа експертиза, чието заключение е изготвено компетентно и не е оспорено от страните, е установено, че отстоянието на ревизионната шахта, в която се намира измерващото устройство, през което преминава водата, с която се захранва обекта, собственост на ответното дружество, находящ се в ПИ ***, до границата на имота е 48 метра. Две са крайните точки за потребление на вода от водопроводното отклонение, захранващо ПИ ***, от ревизионната шахта до търговския обект : мивка и тоалетна чиния с казанче към нея, които се намират в сервизно помещение вътре в търговския обект.