Протокол № 416 от 20.12.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 416 гр. Перник, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Съдебни

Д. СТ. Л.А заседатели: ИВО С. ТОМОВ при участието на секретаря ИВА Н. Ц. и прокурора М. Люб. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от общ характер № 20221700200100 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Окръжна прокуратура се представлява от прокурор Л..

Подсъдимият Д. Д. Р., редовно призован, се явява лично и с адв. В..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Съдът докладва постъпило писмо от ОББ гр.Перник, клон кв. „И.“, с което ни уведомяват, че след извършени проверки са установили, че „Ф. Г.“ ООД е клиент на банката, като през месец 05.2017 г. е открита нова сметка на името на дружеството в банката, както и че дружеството няма регистрация за услуга, свързана с SMS известяване.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства.

Адв. В.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът намери, че с оглед липсата на нови доказателствени искания делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

Прочита и прилага постъпилото писмо от ОББ гр.Перник, клон кв. „И.“.

На основание чл. 283 НПК прочита протоколите и другите документи, приложени към делото от досъдебно производство и съдебната фаза.

На основание чл.284 от НПК предявява на страните приложените дискове в т.VІІ , т. VІІІ и т. ІІ от досъдебното производство.

Приключва съдебното следствие.

Дава ход на съдебните прения.

Прокурорът: Като представител на ОП – Перник, поддържам обвинението, повдигнато с обвинителният акт спрямо Д. Р. за извършени от него две престъпления.

Считам, че основните факти се подкрепят от доказателствените средства, които бяха събрани в наказателното производство. Участието на подсъдимият при авторството на престъпните деяния се доказват и от гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства от назначените и изготвени експертизи. Считам, че всички те навеждат на категоричния извод, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По делото е установено, че подсъдимият е бил управител на търговското дружество „Ф. г.“ ООД. Същият в качеството на управител е длъжностно лице, именно в това му качество той е присвоил парична сума, а именно изтеглил от банкови сметки, собственост на дружеството парична сума на стойност 182 550 лв., които пари са собственост на управляваното от него дружество. Като след изтегляне на паричните суми парите не са представени в дружеството, а не са представени и разходно-оправдателни документи. Паричната сума отговаря на признака особено големи размери. Подсъдимият е извършил разпоредителни действия с пари, собственост на дружеството. Освен това, подсъдимият Р., пак в качеството на длъжностно лице е сключил и неизгодна сделка, като е продал машини и съоръжения, собственост на дружеството и това е нанесло вреда на дружеството. С това е затруднена цялостната дейност на дружеството. Като изключително неизгодната сделка, която е такава, защото не е било необходимо да се сключва, от нея са настъпили вреди като пряка и непосредствена последица. Считам, че с описаните действия подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а имено по чл. 202, ал. 2, т.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл.220, ал. 1 от НК. Предлагам да признаете подсъдимия за виновен по тези обвинения, като при определяне на наказанието, считам че следва да бъдат взети предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, а като отегчаващи такива - липса на критично отношение. С оглед целите на наказанието следва да определите на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 202 и чл.220 от НК и прилагайки разпоредбата на чл.23 от НК му наложите едно общо най-тежко наказание. Считам, че това 2 наказание би изпълнило санкционните цели на закона.

Адв. В.: Моля за оправдателна присъда и по двете обвинения. По малко странен начин се развива това наказателно производство. В хода на досъдебното производство при вече събрани доказателства, такива каквито и прокуратурата използва, за да обоснове и днес обвинителната си позиция, следователят, водещ предварителното разследване е съставил едно много пространно и според мен едно много добре мотивирано постановление за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление. Като казвам, че делото е странно имам предвид, че няколко месеца по-късно без да се е променило нищо, същият следовател започва да отстоява противоположно вътрешно убеждение, или ако трябва да променим една известна фраза на един американски комик, който казва: „Аз имам своите принципи, ако не ви харесват, имам и други!“. Този следовател казва, че има своето вътрешно убеждение, ако не Ви харесва, имам и друго. Лекотата, с която се жонглира с доказателствата по делото, ако ставаше въпрос за някакви писмени текстове, може да се коментира по всякакъв начин, но тук става въпрос на един човек и съдбата на неговото семейство. Един надпис покрай който всеки ден минавате, той е на латински „Правото е изкуство за добро и справедливо“. Когато човек чете това дело и слуша позицията на почитаемия прокурор, нормално е да се запита къде е добротата, къде е морала и къде е закона. Почитаемият прокурор прочете един сбит преразказ на обвинителния акт, сякаш не е имало две съдебни следствия пред два различни съдебни състава. В хода на съдебното производство се представиха не малко на брой и гласни и писмени доказателства, които прокурорът игнорира. Това, което чухте като обвинителна реч, в неговата преобладаваща част може да се пришие на абсолютно всяка обвинителна реч. Текстове, които прокуратурата изрича механично – поддържам обвинението, той е виновен, защото е виновен, наказание около средния размер. Моля, замислете се за ситуацията, в която се намира този човек. Да, звучи претенциозно, той е съдружник в търговско дружество, той е управител на търговско дружество.

Истината е, че този човек десетилетия вече, това което от сутрин до вечер прави изключително е тежък труд, от сутрин до вечер той работи, за да изгради с ръцете си, с потта си, с усилията си и интелекта си, защото не е просто механичен изпълнител. При него думата, която описва живота му е труд. Прокурорът, който е наблюдавал на фазата на досъдебното производство, освен думата труд в живота му се появи и думичката рак, защото дълбоко съм убеден, че във връзка с това дело прави тежка операция. Преди много години, търсейки реализация на своите умения като строителен техник, като човек, който познава, който иска да работи, иска да се реализира. Докато е на работа в една фирма, почва да търси варианти за реализация и решава да започне своето развитие в частно търговско дружество. Регистрира го на името на своята майка, това е формалната страна на нещата, със свои средства, със заеми закупува първата машина. Тук се появяват действията на Е. П., които прокуратурата, ако наистина беше прокуратура, трябваше да се замисли, защото този Е., като директор на една голяма строителна фирма е вземал пари от Д. Р., Вие преценете как се казва това, като длъжностно лице на такава ръководна длъжност да вземаш пари, за да свършиш едно нещо. Този г-н директор е вземал преобладаващата част от парите, които Д. Р. е реализирал чрез фирмата на майка му, за себе си. Прокуратурата на това не обръща внимание. Е. П. дори има наглостта да каже, че той е бил съдружник на Д. във фирмата на майката му. Съдружник в какво? Във вземането на пари ли? Докарвал си е значителни допълнителни доходи, защото е намирал реализация на въпросната техника, която Д. Р. и неговото семейство са закупили. Минават години, съответно 3 стига се до момента, в който Е., А. и Д. решават да направят свое общо търговско дружество. И г-н директора Е. П. си остава директор, макар че формално се води съдружник с равни права, но продължава своето битие на човек с претенцията, че понеже бил дълго време директор, бил с много контакти и евентуално щял да намира работа на въпросното дружество. Д. и А. продължават и като технически ръководители и черноработници от сутрин до вечер, било на валяка, било с лопатите, докато Е. П. директорства, а и в един момент се появя хипотезата, че жената на Е. П. започва да взема някаква заплата, защото той това иска. Минават години, приятелството постепенно изтлява, доверието също. В един момент, на 15 май 2017 г. Д. подава изискуемото от закона заявление пред другите двама съдружници, уведомление, че иска да напусне. Формална процедура, казал му е някой, че така трябва да се направи и го е направил. Когато те формално изкупуват дяловете на майката на Д., която е първоначалният собственик, Е. и А. не плащат стотинка. Те получават дяловете на майката без стотинка, а всичко придобито от дружеството до този момент, това е преобладаващата част от машините, които прокуратурата след това посочва като предмет на престъплението, са закупени от Д. и семейството му със заеми, които той изплаща. Не малко по стойност имущество, което към момента, когато Е. и А. се включват в дружеството са плод изключително на Д. Р.. За своето участие Е. и А. не плащат стотинка. Те ги получават, защото Д. смята, че те са му близки приятели, с хора с които не би помислил, че ще стигне до съдебни дела. На 15 май 2017 г Д. казва, че иска да се отдели, не се разбират, имат противоречие. Минава един месец, минават два месеца, никакви действия от страна на двамата съдружници. Идва август месец и Д. престава да бъде съдружник, престава да има права върху активите на дружеството. Е., защото може би е ползвал съвети и е повлиял на А., си мълчат. Минава август, изтича законовия срок, в който общото събрание е било длъжно да разгледа заявлението и Р. да получи 1/3 от дружествения дял. Към лятото на 2017 г., делът на Д. е много повече около 70 %, само че с бездействието си Е. и А. докарват нещата до 15 август, когато Д. става никой. Съставя се един междинен баланс, който е само и единствено по повод желанието му е да се изчислят неговите активи. Този баланс е заверен от Е. П. с ясното съзнание, че е изготвен, за да се изчислят активите. Само, че макар да го има този баланс, и тук вече разбирайки, че е жестоко изигран от своите приятели се обръща към адвокат. И адв. Е. казва на Д.: „Ти вече си никой в дружеството, но все още си управител и имаш възможността да защитиш своите права и имущество в рамките на 1/3.“ Макар, че има много по-голям дял и адв. Е. му казва след като се знае каква е стойността на активите, колегата му казва: „Ти, като управител нямаш пречка да продадеш машини, с които да осребриш твоя дял.“ Тук не искам да коментирам, прокуратурата ако беше се задълбочила повече, може би щеше да се коментира дали е издържана адвокатската теза. Коментирам я от гледна точка на това, когато едно лице се обвинява за присвояване, един от основите въпроси е, дали е имало умисъл. Тази адвокатска консултация елиминира субективната страна на присвояването. Тук не сме в хипотезата – незнанието на закона не оправдава. Тук говорим за знаене на закона, Д. получава юридическа консултация, за да защити това, което е плод на неговия труд, на неговото семейство , на майка му и баща му и получава юридически съвет как може да защити своя интерес като продаде част от машините, която да възлиза на 1/3. Когато те се продават – Д. е отразил, че това е неговия ликвидационен дял. По време на досъдебното производство, по време на първоначалните разпити, когато Е. и А. ползвайки услугите на своите повереници, Е. и А. твърдяха, че нищо не знаят, не знаели, че е продал машините и изтеглил пари. Оказва се, че преди 02.11, Е. отива в банката, където са постъпили сумите от продажбата на машините. Д. е изтеглил своя 4 ликвидационен дял. Е. и А. знаят, че Д. е продал машините, знаели са, защото Е. отива в банката и доизтегля това, което е останало. Към датата 31.10.2017 г., когато се провежда общото събрание на дружеството, и го освобождават от отговорност, всички разпореждания на Д. с този протокол от общото събрание е с подпис, който удостоверява, че го освобождават от отговорност, защото при нотариуса отиват на 02.11.2017 г. Е. е отишъл в банката и е знаел към датата на общото събрани и дата при отиване при нотариуса. Е. и А. са знаели всичко, подписали са протокола от общото събрание и са подписали сделката пред нотариус, без да имат възражения. Има освобождаване на Д. от отговорност. Когато вече са си останали сами в дружеството някой ги е подучил, че могат да изкарат пари от Д., от техния приятел, който много е работил за това дружество, но по техните разбирания, той нищо не заслужава. Въпрос, с извинение, е на тарикатлък да го прецакат с тези 3 месеца безвремие, да го прецкат и да му вземат всичко. По изпитания техен навик и практиката им, така както не са платили и стотинка на майката на Д., така и не дават и стотинка на 02.11.17 г., когато Д. им продава неговите дялове. За Е. всичко му се полага, защото е тарикат. Тук също имаме в мащаба на нашия град имаме един тарикат – получаваш пари, докато си директор от въздуха, прокуратурата не обръща внимание на това, страшно е, когато човека работи от сутрин до вечер. Без да платят нищо Е. и А. стават на 100 % собственици. Убеден съм, че прокуратурата е образувала това дело срещу Д., за да го прекрати след това при определени условия, убеден съм, че няма престъпления. Когато Д. не би успял да се досети какви ли да бъдат тези доказателства, които да го обвинят в престъпление, простете ми г-жо прокурор, но не казахте нищо за това, което е събирано в съдебното производство, не казахте нищо за консултациите с адв. Е. Няма вариант, когато смяташ, че използваш закона, да извършваш престъпления. Пледирам пред Вас с дълбоко убеждение, че единствено оправдателна присъда може да отговори и на морала и на закона, другото е еквилибристика със законови средства да обслужи Е. и А. да получат даром една фирма без да влагат и една стотинка. Няма да премълча, тази голямата сума от престъплението – присвояване, която е част от диспозитива на това обвинение, другата част е една поредица от тегления и Д. беше абсолютно откровен с Вас и моля да кредитирате неговите обяснения, защото никой не се потруди да го оправдае, дори и Е. и А.. Д. освен, че е работил от сутрин до вечер, осигурявал е и работници, дори и на черно, не трябва да се плащат пари на ръка, но на 99% се случва.