Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 627 от 17.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6097/2024
Вид
Решение № 627
Подписан
17.02.2025
В сила
21.03.2024
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.100, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110206097 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. М. против Наказателно постановление № 24-4332005212/15.03.2024г., издадено от началник група ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва : по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 10/десет/ лева, по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10/десет/ лева, На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 15 контролни точки.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Оспорва се изложената фактическа обстановка в издаденото НП. Твърди се, че не е бил употребил алкохол към момента на проверка, като след издаване на талон се е явил в медицинско заведение, но му било отказано вземане на кръвна проба, тъй като бил просрочен часа вписан в талона. В жалбата не се оспорват останалите две нарушения намерени отражение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не сочи уважителни причини за отсъствието си. Не се явява адв. С.– с пълномощно по делото, редовно уведомен от предходно съдебно заседание. Представя писмени бележки, в които сочи, че талона е връчен на жалбоподател 15 минути преди посочената в съставен АУАН час на извършено нарушение. Сочи и нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №1, тъй като нарушението е извършено извън населеното място където се намира медицинското заведение посочено в талона за медицинско изследване. Моли да се отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема отношение по доводите изложени в жалбата. Представя писмени бележки в които взема отношение по същество на спора, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление, докладна записка, талон за медицинско изследване, съставен АУАН, както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

На 21.02.2024г. около 15,45 часа жалбоподателя е управлявал т.а. Фиат Дукато с рег.№ ******** в с.Горни Богров, по ул.Христо Ботев, с посока на движение от ул.Люлин към ул.Черковна. Срещу № 48 жалбоподателя е бил спрян за проверка от полицейски служители, в хода на която водача не представил СУМПС, а контролните органи установили, че лъхал на алкохол. Полицейските служители извикали екип на Пътна полиция, които имали правомощия по ЗДвП. Пристигналите на място служители на ППСДВР приканили водача да бъде тестван за алкохол, като жалбоподател отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с тех. средство алкотест Дрегер. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 264253 за УМБАЛ Света Анна. При извършена проверка жалбоподателя не е носил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Жалбоподателя не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение в указан срок, в резултат на което не е взета кръвна проба за медицинско изследване.

На жалбоподател е съставен АУАН № 926380, който жалбоподател е подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-005212/15.03.2024г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства- разпит на свидетели и писмени – акта за установяване на административно нарушение, докладна записка, талон за медицинско изследване.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна 2 следното :

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в ЗАНН. По същество жалбата е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, а извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира адекватно защитата си. От самото начало на образуваното административнонаказателното производство жалбоподателя е бил съвсем наясно за какво точно нарушение му се търси отговорност, същият по никакъв начин не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде и жалба срещу НП. Ясно, точно и конкретно е описано нарушението, времето, мястото където е извършено, обстоятелствата от фактическа страна, поради което е спазено изискването по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН.

В сроковете указани в ЗАНН жалбоподател е изготвил възражение срещу съставен АУАН, в които посочил, че пристигнал в болничното заведение около 18. 00 часа, за да даде проба, но дежурен лекар му отказал. Заявява, че се придвижил до болничното заведение за около 20 минути, след връчване на талона.

Съдът кредитира приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз основа на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

От фактическа страна безспорно е установено, че на посочената дата 21.02.2024г. около 15,45 часа жалбоподателя е управлявал т.а. Фиат Дукато с рег.№ ******** в с.Горни Богров, по ул.Христо Ботев, с посока на движение от ул.Люлин към ул.Черковна. Срещу № 48 жалбоподателя е спрян за проверка, в хода на която е установено, че лъха на алкохол.

Жалбоподателя е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване №264253 за УМБАЛ Света Анна. При извършена проверка жалбоподателя не е носил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.

От показанията на разпитан свидетел В./полицейски служител/ се установява, че е пряк очевидец на посоченото в съставен АУАН нарушение по ЗДвП, което е съвсем логично, тъй като е лицето което е спряло водача за извършване на проверка. Съдът намира, че показанията на този свидетел не се разколебават от липсата на детайлен конкретен спомен за случая от страна на свидетеля при разпита му, относно обстоятелствата касаещи 3 установено нарушение . Този факт не може да бъде основа на заключение за недоказаност на обвинението. Предвид на непрекъснатата дейност по контролиране безопасността на движението и съставяне на актове за установяване на административни нарушения, включени в служебните му функции, неоправдано е да се очаква от това лице да си спомня детайлно обстановката, при която е осъществено всяко нарушение по ЗДвП установено от него. Достатъчно е, че отразените в АУАН констатации не са били отречени. След дадено съгласие от страна на процесуалния представител на жалбоподател съдът е предявил на св.В. АУАН и Докладна записка приложена към преписката. В резултат на което св.В. заявява, кога е точния час на спиране на водача и часа в който е констатиран отказ от извършване на проверка. Свидетеля заявява, че водача е лъхал на алкохол. Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират с пълна доза доверие, тъй като св.В. описва предприетите действия и начина по който се изпробва водач за наличие на алкохол. В подкрепа на свидетелските показания са и приложените писмени доказателства по делото: талон за изследване и докладна записка.

В хода на съдебно следствие е разпитан допуснат свидетел от страна на жалбоподателсв.ЗЛ., последния заявява, че по молба на жалбоподател го е откарал с личния си автомобил до Окръжна болница, където пристигнали около 16, 45 часа, като стигнали до болницата за около 30-35 минути. Съдът не дава вяра на показанията на св. ЗЛ., в които описва, че жалбоподател не му е лъхал на алкохол докато го е карал до лечебното заведение, предвид личните си отношения с жалбоподателя / приятел на жалбоподател/, съдът прецени същите с оглед евентуалната негова предубеденост. Налице са и вътрешни противоречия които се установяват в показанията на този свидетел свързани с факта, че първоначално заявява, че доктора му е казал / лично възприел/, че е изтекло времето на жалбоподателя за явяване в болнично заведение/ налице е твърдение за непосредствено възприети думи от страна на медицинско лице/, докато в последствие заявява, че не се е качвал с жалбоподател по кабинети, а стигнал само до първите стъпала. Като от горното се установява, че този свидетел не е бил пряк очевидец на отказ на лекар да вземе кръвна проба на жалбоподател.

Отделно от това показанията на този свидетел са в противоречие с посоченото от страна на жалбоподател във възражение изготвено срещу АУАН, а именно, че пристигнал в лечебното заведение около 18. 00 часа. Отделно от това показанията на св.ЗЛ., са в противоречие с изложеното във възражението обстоятелство относно времето на път до лечебното заведение.

Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, че в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в талона за изследване е указано на жалбоподател да се яви до 40 минути в УМБАЛ „Св.Анна“, а не му е даден максималният срок от 120 минути. Съгласно релевантната в случая разпоредба на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. контролният орган вписва в талона за изследване мястото, където да се извърши кръвното изследване, както и срока за явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на съответното населено място, където се намира лечебното заведение. Същевременно, съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

4 крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отИ.е до него. В случая е указано в талона за изследване на жалбоподател да се яви в УМБАЛ „Св.Анна“,, лечебно заведение, в което съгласно чл. 20 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. се извършва последващото изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, като му е предоставил почти максимално предвидения срок – 40 минути, при регламентиран максимален период от 45 минути.

Предвид разстоянието между лечебното заведение и мястото на проверката (около 23км.), липсата на данни за автомобилен трафик, съдът счита, че контролният орган напълно обосновано е определил срок от 40 минути за явяване на жалбоподателя за даване на кръвна проба. В този смисъл на жалбоподателя е било предоставено достатъчно време за явяване в лечебното заведение със съответен превоз, вкл. и посредством ползване на услуги на приятел, по какъвто начин жалбоподателят се е транспортирал до МБАЛ "Св. Анна"-гр.

София.

Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.