Решение № 726 от 03.01.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Видин, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320101694 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на С. М. П. от гр.Видин,**************,ЕГН **********, с която против СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“№115 Е,ет.5 са предявени искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 10а, ал.2 от ЗПК, чл.33, ал. 1 и ал.2 от ЗПК, чл.

143 от ЗЗП.

Твърди се, че на 02.05.2023 г. между ищцата, в качеството й на кредитополучател от една страна и ответника, в качеството му на кредитор от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №856007, в който са включени клаузи, които счита за неравноправни, незаконосъобразни и съответно нищожни, а именно:

-Клауза уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение;

-Клауза уреждаща таксуването на ищцата за изпращане на съобщения, покани и уведомления по управлението на кредита.

Сочи се, че договорът за заем е сключен при следните условия:

-1,000.00 лева главница;

-44.5% фиксиран лихвен процент;

1

-54.27% годишен процент на разходите;

-12 погасителни вноски;

-1339.14 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;

-обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Поддържа, че съгласно чл. 5. (1) от Договорът за заем ответницата е следвало в срок от 3 дни (три) от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;

-Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Излага, че в чл. 11 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1,252.86 лв.

В процесния случай за доверителя ми е било невъзможно да предостави подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ответницата следва да върне за използвания финансов ресурс, не е описаната в 2 договора сума в размер на 1,338.14 лева, а значително по-голяма - в размер на 2,592.00 лева. Отделно от това, в договора е включена и клауза, с която в тежест на потребителя са всички разходи са извънсъдебно събиране на вземането - писма, съобщения, посещения на адрес и т.н.

Счита, че въпросната неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, а клаузата, с която се начисляват разходи в тежест на ищцата за извънсъдебни разходи е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна поради следното:

Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“, няма характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции.

Твърди, че кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в тридневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Сочи, че предвидената „неустойка“ не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Излага, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. От неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил 3 горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва.

Твърди, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение, не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстваме в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежавала обезщетителна функция.

На следващо място сочи, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.

Твърди, че не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения тридневен срок от подписване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал.

1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката 4 противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Счита, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна както на основание чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗПП, така и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

Сочи, че в чл. 6, ал. 2 от Договора за заем кредиторът е включил в тежест на потребителя неравноправна „уговорка“, а именно:

В случай на забава или неизпълнение на задълженията по настоящия договор, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване на посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В случаите по предходното изречение кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „Сити Кеш“ ООД, във връзка с предоставяните от дружеството продукти.

Сочи, че и макар и въпросната да е наречена от кредитора „такса“, тя е обвързана с неизпълнение на задължение по договора и като такава, тя следва да бъде възприемана като неустойка. Въпросната „неустойка“ противоречала на чл. 33 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.

Налице било явно заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава и то за действия, които кредитодателят може и да не е извършил.

Счита, че в случая тази неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, тя е просто средство за 5 обогатяване на кредитора и определено води до скрито оскъпяване на кредита.

Твърди, че тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи, както самият кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита и „таксуването“ им за сметка на потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Счита, че клаузата в чл. 6, ал. 2 от Договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.

Иска се от Съда да постанови решение, с което:

1. Да признае за установено, че чл. 11 (1) от Договор за потребителски кредит №856007 от 02.05.2023 г., сключен между С. М. П., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожен осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

2.Да признае за установено, че чл. 6 (2) от Договор за потребителски кредит № 856007 от 02.05.2023 г., сключен между С. М. П., ЕГН **********„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя е нищожен на основание чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК и са спазени всички закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК изисквания. Излага, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че още към момента на сключването на договора, потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на 6 отношенията им.