Решение № 552 от 16.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500191 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. А. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 309/14.11.2024 год., постановено по гр. дело № *********** по описа на РС-П., с което е уважен предявен от С. С. С. от гр. П. против въззивничката положителен установителен иск за собственост и е прието за установено в отношенията между страните, че С. С. С. от гр. П. е собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П., с площ (по кадастрална карта) от 1758 кв. м., находящ се в землището на гр. П., местност „Ф.“, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори **********; *********; ********; ********* и ******** по КККР на гр. П., въз основа на владение, осъществявано в периода от 1970 год. до подаването на исковата молба – 29.12.2023 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата. Небоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ попадали и имоти, които не са били одържавени (отнети). Оспорени са и изводите на съда 1 относно действието на Решението № ********* год. на ПК П., с което е възстановена собствеността на наследниците на А.Х.М.. Райононият съд не е обсъдил и двете, наведени от ответницата, настоящ въззивник, придобивни основания относно процесния имот – придобивна давност и възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху имота. Не е съобразено също, че според заключението на изслушаната в първата инстанция СТЕ, поради липсата на наличен към 1995 година план за територията, в която попада процесния имот, не е възможно да се установи къде се ситуира имотът, описан в издадения по обстоятелствена проверка к. н. а. № ********* год. на Провадийския нотариус, легитимиращ ищеца като собственик на описания в този констативен нотариален акт имот. Неправилно също така е кредитирано заключението на изслушаната в първата инстанция СТЕ в частта му, в който вещото лице заключва, че не е възможно да се установи дали процесният имот попада (респ. е част) от имота, описан в реституционното Решение № ********* год. на ПК П., с което е възстановена собствеността на наследниците на А.Х.М., чийто наследник е ответницата Т. М., върху описан в цитираното решение земеделски имот. Не е съобразено, че Решение № ********* год. на ПК П. е постановено преди редакцията на ЗСПЗЗ ДВ, бр.

68/30.07.1999 год. и има конститутивен ефект. Навежда, че като цяло имотът на въззивницата е индивидуализиран в съдебно решение [Решението от ******* год. по гр. дело № ******* год. по описа на РС-П.] и в решение на ПК с местонахождение и площ, а със свидетелски показания е доказано местонахождение, площ и граници на имота; с едромащабните планове, приложени към заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, също е доказано местонахождение, площ и граници. Счита, че тези белези са надеждна индивидуализация на имота, а липсата на кадастрални номера не е обуславяща при наличието на три независими източника, индивидуализиращи имота.

Неправилно са анализирани и показанията на разпитаните по делото свидетели. Неправилно е прието също, че владението на ищеца върху процесния имот било непрекъснато, като счита, че снабдяването й с нотариален акт за собственост върху имота на дата 26.09.2023 год. прекъсва владението. Преди тази дата на ищеца също не може да му се признае владение по давност поради изричната забрана да се придобиват земи по § 4 [ПЗР на ЗСПЗЗ] на основание давностно владение, тъй като за тях давност не тече до приемането (одобряването) на ПНИ.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия – ищец С. С. писмен отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивницата, лично и чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален редставител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и настоява да бъде потвърдено.

2

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба от 26.01.2024 год. ищецът С. С.

С. от гр. П. е навел следните твърдения:

През 1966г. закупил с неформален договор недвижим имот в гр. П., в местността „Я.Т.“ с площ от около 1500 кв. м. при граници – К.И.П.; път; река и И. С. Поради това, че към него момент за местността нямало приета кадастрална карта, не успял да закупи имота от продавачите чрез правна сделка. През 1995г. се снабдил с КНА за собственост върху имота по давностно владение. Понастоящем имотът е заснет в кадастралната карта на гр. П. с идентификатор ********* и е с площ (по кадастрална карта) от 1758 кв. м. Твърди, че владее процесният имот като свой повече от 50 години лично, постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. В имота имал засято лозе, овощна градина, а в друга част отглеждал зеленчуци; изградил и временна постройка с прекарани ток и вода. Декларирал е имота и ежегодно заплащал данъците за него. На 26.11.2023г. посетил имота и от съседи узнал, че ответницата Т. А. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху няколко имота, един от които – неговият, понастоящем индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П.. След извършена справка в СлВп, установил, че ответницата се е снабдила с КНА включително и за неговия имот. Оспорва ответницата да е владяла и ползвала имота му, и твърди, че само той го е владял повече от 50 години и продължава да го вледее и понастоящем. Посочва, че познава бащата на ответницата и че действително и той е имал имоти в местността, които обаче били на друго място. Твърди, че е собственик на имота по давност с начало на владинето от 1966 год. до настоящия момент.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се признае за установено по отношение на ответницата Т. А. М. от гр. Варна, че ищецът С. С. С. от гр. Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П., находящ се в гр. П., местност „Ф.та“ с площ по КК 1758 кв. м., при граници: имоти с идентификатори **********; *********;

********; ********* и ******** по КККР на гр. П., въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от 1966 год. до подаването на исковата молба – 29.12.2023 год.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата оспорва иска. Счита, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът нямал качеството владелец на процесния имот и настоява за прекратяване на производството, като образувано по недопустим иск. В евентуалност навежда, че искът е неоснователен. Твърди, че процесният имот, който е част от по–голям имот с площ от 10 дка, е признат „с валидно и материалозаконно решение“ на РС-П. по гр. дело № ******* год., но родителите на ответницата и самата ответница владеят имота [от 10 дка, част от който е и процесният имот] още преди началото на земеделската реформа от 1990 год. Впоследствие собствеността върху имота от 10 дка, част от който е и процесният имот, е възстановена с Решение № ************ год. на ПКП.. Ответницата оспорва ищецът някога да е бил владелец на имота й. Твърди, че през годините ищецът е извършвал услуги по обработване на имота на 3 баща й А.М. срещу заплащане, а след неговата смърт е помагал на наследниците му – К. М. и ответницата Т. М., съответно съпруга и дъщеря на А.М.. Твърди, че тя е собственик на имота на оригинерно придобивно основание. Излага, че периодично е посещавала имота и се е срещала с ищеца, който е знаел, че тя е негов собственик по наследство от родителите й.

Навежда, че дори и да е имал намерение да владее имота й, ищецът не е демонстрирал никога такова пред нея. В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, ответницата пояснява, че е собственик на процесния имот въз основа на земеделска реституция с Решението № № ************ год. на ПК-П., а в евентуалност – въз основа на давностно владение с начало на владението от 1993 год. – след постановяване на решението от ******* год. по гр. дело № ******* год. по описа на РС-П..

По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по реституционната преписка по заявление с вх. № 1924/20.01.1992 год. по описа на ПК-П. (сега ОС „Земеделие“ - П.) се установява следното:

На 20.01.1992г. К. Р . М. като наследник на А.Х.М., починал на *******г., е подала заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи от 10 дка в землището на гр. П., местност „Я.Т.“- овощна градина. Посочено е в заявлението (колона под № 11), че заявеният за възстановяване имот е раздаден „по постановление на 4-5 човека“. В нот. заверена декларация от ******* год. заявителката К. Р. М. е декларирала, че в наследство от съпруга й А.М. е останала овощна градина от 10 дка в местността „Я.Т.“ при съседи: П.В.; И. Т.; Д.Й.И.; И. Станков, в която градина имало засадени 120 дръвчета ябълки, 120 дръвчета кайсий, 50 дръвчета сливи и два ореха. Със същото съдържание е и нот. заверена декларация от 29.04.1992 год. С решение от ******* год. е отменен отказа на ПК-П. по протоколно решение № 01/1924 от 01.04.1993 год. и е признато и определено за възстановяне правото на собственост на наследниците на А.М. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. П., Варненска област – 10 дка, находящи се в местността „Я.Т.“. Видно е от съобразителната част на обсъжданото решение, че съдът е приел че А.М. е бил собственик на овощна градина от 10 дка в местонтта „Я.Т.“ в землището на гр. П., при съседи: П.В.; М.Д. и от две страни – път, както и че овощната градина е била взета от ТКЗС.

С Решение № ********* год. на ПК-П., постановено по преписката по заявлението с вх. № 1924/20.01.1992 год., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Х.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10, 000 дка, находяща се в терен по § 4 на гр. П., в местността „Е.Т.“, заявена с пореден № 1 от заявлението. Посочено е в решението на ПК-П., че възстановяването на 4 правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.

С к. н. а. № ********* год., том II, дело № ******* год. по описа на РСП., ишщецът С. С. С. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. П. в местността „Я.Т.“, а именно: лозе цялото от един декар, от което: 0, 7 дка (седем ара) лозе и 0, 3 дка (три ара) – хавра, при граници: К.И.П.; път; река и И. С.

На л. 7 и л. 8 от делото на РС-П. се съдържат две приходни квитанции – от 18.10.2016 год. и от 20.10.2017 год. – за заплатени от ищеца С. С. данъци за 2016 год. и 2017 год. за недвижим имот в гр. П., като за адрес на имота е посочено: П. – М. и местности № 1111. Според горните квитенции имотът, за който са били платени данъците, е деклариран от ищеца пред общинските власти на 22.03.1998 год.

С к. н. а. № *********** год., том V, рег. № ****, дело № ******* год. по описа на нотариус с № ***, ответницата Т. А. М. е призната за собственик по давностно владение на пет недвижими имота, находящи се в землището на гр. П., в местност „Ф.“, един от които е и процесният поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П., с площ от 1758 кв. м.