Решение № 175 от 14.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Шумен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно гражданско дело № 20263600500307 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159 – длъжник по изпълнително дело № 495/2026 г. по описа на ЧСИ .... с рег. № 876, район на действие ШОС, срещу Покана за доброволно изпълнение, в частта за разноските.

В жалбата са наведени твърдение, че „СТИК-КРЕДИТ“ АД не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, поради което не следва да носи отговорност за сторените по него разноски, включително за дължими държавни такси и адвокатско възнаграждение. Твърди, че изразил желание да заплати доброволно дължимите към взискателя суми, като на 20.02.2026 г. е подал молба до СРС по гр. д. №40101/2025г. по описа на СРС с молба да се задължи взискателя да предостави банкова сметка за погасяване на дължимата сума. Моли, изпълнително дело да бъде прекратено, като разноските по делото да останат в тежест на взискателя. При условията на евентуалност, моли разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да бъдат редуцирани.

Взискателят П. И. Х., чрез процесуалния си представител мл. адв. С.К. - САК е подал възражение, в което излага становище за неоснователност на жалбата и моли последната да се остави без уважение. Претендират се разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение, като е представен договор за прана помощ и списък по чл.80 от ГПК.

ЧСИ .... с рег. № 876, район на действие ШОС е депозирала писмено становище, в което се излагат мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 495/2026 г. е образувано по молба на П. И.

1

Х. с ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител мл. адв. С.К. от САК срещу „Стик-Кредит“ АД с ЕИК 202557159 за събиране на сумата по изпълнителен лист № 2482, издаден на 25.03.2026 г. по гр. дело № 40101 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 127-ми състав за сумата от 153,39 евро (300 лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. С молбата не е посочен изпълнителен способ, а е предоставена преценка на ЧСИ. Поискано е да се съберат и направените в изпълнителното дело разноски, включително 200 евро адвокатско възнаграждение.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. Връчил е покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжника на 21.05.2026 г. Изпратил е запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД.

Съгласно представено платежно нареждане на 28.05.2026 г. от страна на длъжника „Стик-Кредит“ АД е извършено плащане в размер на € 153,39 (300 лева).

С молба от 03.06.2026 г. до ЧСИ, длъжникът е поискал изпълнително дело да бъде прекратено, като разноските по делото да останат в тежест на взискателя. При условията на евентуалност, поискал разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да бъдат редуцирани. Изложил е мотиви, за това, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, а напротив е изявил желание за доброволно плащане.

С постановление от 04.06.2026 г. помощник ЧСИ е постановил отказ да прекрати образуваното срещу длъжника „Стик-Кредит“АД изпълнително производство, както и да възложи всички разноски в тежест на взискателя. Със същото е намалил размера на адвокатското възнаграждение на € 102,26 (200 лева).

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на три хипотези: когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според т. 3 на посочената разпоредба и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В настоящия случай не е налице нито една от визираните хипотези.

Безспорно, от събраните по делото доказателства е установено, че дължимата сума по изпълнителен лист № 2482 е платена след образуване на изп. д. № 495/2026 г. на ЧСИ .... в срока за доброволно изпълнение, поради което при образувано вече изпълнително производство посочените такси се дължат.

Изложените от жалбоподателя доводи, че е предприел действия, като е депозирал молба до съда, постановил изпълнителното основание, с искане да бъде задължен взискателят да посочи банкова сметка, по която да бъде заплатена дължимата от длъжника, са ирелевантни за спора. Хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК относно разноските е приложима в исковото производство, а в изпълнителното такова се прилага специалната норма на чл.79 от ГПК. Тази разпоредба не обуславя отговорността за разноски от причините и поводът за образуване на изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата по изпълнителния лист сума е платена преди или след образуване на изпълнителното дело. В случая жалбоподателката не доказва, а и не твърди, да е платила задължението си преди образуване на изпълнителното дело и следователно не може да се приеме, че е основателен довода, че не е дала повод за образуването му.

В тази насока е съдебната практика - Решение № 1189 от 23.10.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2129/2023 г.; Решение № 192 от 23.02.2026 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 388/2026 г.; Решение № 4443 от 11.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8860/2023 г. и др.

За пълнота, относно горното твърдение на жалбоподателя, следва да се посочи, че по 2 делото липсват данни дали неговото изявление е достигнало изобщо до знанието на взискателя. Към жалба с вх. № 17689/03.06.2026 г. са представени искане до Софийски районен съд, направено от представител на „Стик-Кредит“АД, както и извадка от Единен портал на електронно правосъдие, видно от която по гражданско дело № 40101/2025 г. е прикачен файл „молба за предоставяне на банкова сметка“. От така предоставените доказателства, за съда е обективно невъзможно да прецени дали сезирания с това искане съд е предприело действия и дали това изявление е стигнало до знанието на взискателя. В тази насока неотносима се явява съдебната практика, на която се позовава жалбоподателя в подадената жалба.

Съгласно изложеното, не може да се приеме че взискателят се е поставил в забава, като не е предоставил необходимото съдействие на длъжника. Изпълнителното производство е образувано въз основа на валиден изпълнителен титул и са предприети действия от ЧСИ, в т.ч. цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, изпращане на запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, връчване на ПДИ и др., поради което и при образувано вече изпълнително производство посочените разноски се дължат.

Относно направеното искане при условията на евентуалност, разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да бъдат редуцирани, съдът счита, че същото е неоснователно.

При иницииране образуването на изпълнителното дело от взискателя е представен и договор за правна защита и съдействие, видно от който същия е с предмет „оказване на правна защита и съдействие за образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ във връзка с издаден ИЛ по гр. д. № 40101/2025, 127 с-в, СРС“. Платеното възнаграждение по договора е в размер на 200 евро.

С молба вх. № 17686 от 03.06.2026 г. до ЧСИ, длъжникът е поискал редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение, въз основа на което, с постановление от 04.06.2026 г. помощник ЧСИ е постановил намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на € 102,26 (200 лева).

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в редакцията на нормата, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В чл.10, т.1 от Наредбата е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., а в т. 2 от същата разпоредба е предвидено, че когато, адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение, което съставлява 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2 Наредбата. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящият случай, процесуалният представител на взискателите е осъществил действие по образуване на изпълнително производство като е подал съответна молба.

Доколкото адвокатското възнаграждение е намалено с постановление на помощник ЧСИ до посочения минимален размер в разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящия съд счита, че липсва основание те да бъдат редуциране под минимално определения размер в Наредбата, като съдът намира, че то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел, предвид приетото решенията по делата С427/16 и С-428/16 на СЕС. Няма данни дълга да е платен преди образуване на изпълнителното дело, поради което същите са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на осн. чл. 79 ГПК. Ето защо жалбата, в частта й против разноските за адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ответника по жалбата претендира разноски за настоящото производство. При този изход на спора жалбоподателят-длъжник дължи да заплати на ответника по жалбата3 взискател разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 17686/03.06.2026 г., подадена от „СТИККРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, действащи чрез пълномощника си адв. Х. М. – САК, против Покана за доброволно изпълнение изх. № 11018/19.05.2026 г., в частта за разноските по изп. дело № 495/2026 г. по описа на ЧСИ .... с рег. № 876, район на действие ШОС.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище № 13Б, да заплати на адв. П. И. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „.......“ № 15, ет.1, офис 1, разноски за настоящото производство в размер на 102,26 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4