Решение № 4859 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4859 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110149597 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба вх.№ 188879/12.09.2022 г. на С. А. С., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Л. Д., съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 1-А, вх. Б, ет. 3, кантора 313, срещу „.

СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„Ястребец” № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на главница в размер на 433.14 лв., ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до 13.06.2022 г. в размер на 66.05 лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на 298.73 лв., поради погасяване на вземането по давност преди образуването на изпълнителното дело.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2022 г. ищеца е получил чрез пълномощник съобщение от ЧСИ Уляна Димоларова по изп.д. № . за образуване на изпълнително дело срещу него за главница в размер на 433.14 лв., ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до 13.06.2022 г., мораторна лихва в размер на 298.73 лв. и съответно разноски в размер на 16.67 лв. по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 343.35 лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. От съобщението ищецът разбрал, че е конституиран по делото като длъжник в качеството си на наследник на . . А.а. Твърди, че е било образувано ч.гр.д. № 9491/2012 г. на СРС, 117 състав срещу три лица в режим на разделност, а именно: . А. С., С. А. С. и . . А.а за твърдени непогасени задължения за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. Димитър Димов № 14, вх. 1, ап. 11, за главница в общ размер на 2598.84 лв. за периода месец юни 2009 г. – месец април 2011 г., сумата от 395.79 лв. законна лихва за забава за периода 31.07.2009 г. до 26.04.2012 г. и законна лихва от 10.05.2001 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 22.87 лв. Твърди, че от името на ищеца и майка му . . А.а не е било подавано възражение по чл. 414 от ГПК и спрямо тях същата е влязла в законна сила, за което ответното дружество е било уведомено на 04.07.2012 г. Сочи, че спрямо . А.а заповедта била връчена по реда на чл.47 от ГПК, заповедта е влязла в сила, без самата . А.а да е узнала за воденото 1 срещу нея заповедно производство. Счита, че сумите, претендирани от ищеца като наследник на .

А.а са недължими, поради погасяването им по давност. Сочи, че изпълнителното дело е било инициирано през месец 12.2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.09.2020 г., получен от пълномощник на „. София“ ЕАД на 08.12.2020 г. Твърди, че спрямо . . А.а не е извършвано действие по изпълнителното дело, което е годно да спре давността и спрямо същата давностният срок е бил изтекъл, а изпълнителното дело е образувано след изтичане на давността.

Моли съда да установи с решението си по делото, че не дължи суми в общ размер на 797.92 лв., в това число главница в размер на 433.14 лв., ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. до 13.06.2022 г., мораторна лихва в размер на 298.73 лв. Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че давностният срок е петгодишен, а не тригодишен и бил прекъсван с предприемане на различни принудителни действия за събиране на вземането по изпълнителното производство. Оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число изискания препис от изпълнително дело № . на ЧСИ Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ и с район на действие СГС , последното е било образувано по Молба вх. № 30873/22.12.2020 г. по описа на ЧСИ Димоларова, въз основа на издаден изпълнителен лист на 02.09.2020 г. по ч. гр.д. № 9491/2012 г. на СРС, 117 състав по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК .

С изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати в полза на ответното дружество 1/3 част от сумата от 2598.84 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода месец юни 2009 г. – месец април 2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2012 г. до окончателното плащане, както и мораторни лихви в размер на 395.792 лв. за периода 31.07.2009 г.

– 26.04.2012 г.

По делото е представено влязло в сила Решение по гр.д. № 37541/2012 г. по описа на СРС, 58 състав, образувано по реда на чл. 422 от ГПК от „. София“ ЕАД срещу . А. С., за задължения по Заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9491/2012 г. на СРС, 117 състав за сумите от 866.28 лв. главница за периода месец юни 2009 г. – месец април 2011 г., ведно със законната лихва от 17.05.2012 г. до окончателното плащане и мораторна лихва от 131.93 лв. за периода 31.07.2009 г. до 26.04.2012 г. Производството е водено за вземането на друг длъжник по процесния изпълнителен лист, с участието на ответната страна. Решението е влязло в сила на 30.07.2019 г., като на тази дата е влязла в сила и заповедта спрямо длъжника . А. С.. Исковата молба срещу този длъжник е депозирана на 06.08.2012 г. Липсват данни кога обаче е влязла в сила заповедта срещу ищеца, респективно срещу неговия наследодател . . А.а, за чиито задължения същият е предявил настоящия отрицателен установителен иск.

От представените от ищеца документи се установява, че до неговата наследодателка е изпратено съобщение и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на 19.06.2012 г., като лицето е починало на 24.02.2015 г., видно от приложеното по изпълнителното производство удостоверение за наследници.

С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, ответното дружество е възложило на частния съдебен изпълнител определяне начина на изпълнението, с което давността 2 е прекъсната и е започнала да тече нова давност от 22.12.2020 г. На тази дата помощник на ЧСИ Димоларова е разпоредил и е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, на трудовото му възнаграждение и върху пенсията му. Запорни съобщения са изпратени до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД и до НОИ на 08.03.2021 г.

Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Поделение за пътнически превози – София със запорно съобщение от 08.03.2021 г.

С влязло в сила на 27.07.2021 г. Решение № 20153884/08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 20632 по описа на съда за 2021 г., 43-ти състав, с участието на идентични страни като в настоящото производство, в мотивите е прието следното: „В конкретния случай, на приложената към настоящото производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, не е поставен печат, от който да се установява точната дата, на която е влязла в сила заповедта против длъжника – настоящ ищец, а единствено печат за издадения на 01.09.2020 г. изпълнителен лист. По аргумент от чл.416 ГПК заповедта влиза в сила след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение. В конкретния случай, с оглед липсата на поставен върху заповедта печат за влизането й в сила, съдът не е в състояние да определи точната дата, от която е започнала да тече погасителна давност по отношение на процесното вземане. Въпреки предходното, отчитайки обстоятелството, че вземанията за главница и обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителния лист са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл.111, б.„в” ЗЗД погасителната давност е 3 години, то дори да се приеме, че най-късната дата, на която е влязла в сила заповедта е датата, на която е изпратено съобщение до „. София“ ЕАД, че може да предяви установителен иск за оспореното от един от длъжниците по ч.гр.д.№ 9491/2012 г. по описа на СРС вземане – 04.07.2012 г., то към датата на която ответникът сочи, че е образувано процесното изпълнително дело – 22.12.2020 г., 3-годишният давностен срок е бил изтекъл.

Отделно от предходното, дори да се приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, съответно се приравнява към съдебно решение и се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК, то до датата на образуване на изпълнителното производство е изтекъл и срок по-дълъг от пет години.“

Предвид обстоятелството, че цитираното решение е постановено при спор, воден между същите страни като тези по настоящото производство, то те са обвързани с мотивите към него и те са задължителни за тях и съгласно чл. 297 от ГПК е задължително и за съда, поради което настоящият състав приема, че датата, на която заповедта по чл. 410 от ГПК, постановена срещу ищеца и неговия наследодател, е влязла в сила на 04.07.2012 г. Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя актуалната съдебна практика, включително и тази на ВКС, че давността по отношения на вземания, установени с влязъл в сила съдебен акт, какъвто се явява заповедта по чл. 410 от ГПК, когато по нея е издаден изпълнителен лист, всякога е 5-годишна. При така приетата дата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9491/2012 г. по описа на СРС към датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Димоларова срещу наследодателя на ищеца, вземането е било погасено по давност, тъй като е изтекъл период по-дълъг от пет години, а именно близо осем години и половина. Ето защо, по отношение на вземането срещу наследодателя на ищеца . . А.а вземането е било погасено към датата на образуване на изпълнителното производство, което следва да се установи с 3 решението по настоящото производство.

С оглед на това, че е предявен отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца, респективно срещу неговите наследници. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения. Ответникът не доказа наличието на прекъсване на погасителната давност преди образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Димоларова. Искът се явява доказан и основателен и следва да се уважи.

При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ищеца. Ищцовата страна е направила разноски за държавна такса в размер на 100.00 лв., а съгласно представения Договор за правна помощ и съдействие от 24.02.2023 г., такава е предоставена безплатно по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Възнаграждение е поискано от пълномощникът на ищеца, като към момента на подписване на договора е действала редакцията на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, според която минималното възнаграждение за пълномощника на ищците с оглед цената на иска възлиза на 400 лв. и следва същото да му се присъди. Ответникът при този изход от делото няма право на разноски. Сума за банков превод не се присъжда, независимо, че ищецът е включил същата в списъка по чл. 80 от ГПК, тъй като по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК същата не съставлява разноски по делото.