Разпореждане № 3114 от 07.10.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3114 гр. Разград, 07.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101688 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу П. А. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ***, за заплащане на 309,35 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № 434296 от 13.07.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, от които: главница в размер на 214,07 лeвa ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 80,20 лева дължима законна лихва за забава за периода от 14.10.2020 г. до 15.09.2025 г.; неплатени дължими такси в размер на 15,08 лв., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по процесния договор са постъпвали плащания в общ размер на 1220,00 лева, отнесени по следните пера: 249,07 лв.

– такса, 331,02 лв. – неустойка, 53,98 лв. – лихва, 585,93 лв. - главница.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.07.2020 г. между П. А. А. (кредитополучател) и „Сити Кеш“ ООД (кредитодател) по реда на ЗПФУР е сключен по Договор за потребителски кредит № 434296, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800 лв., който е следвало да бъде върнат на три месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 13.10.2020 г. при уговорени ГЛП 40,05% и ГПР 47,18%. В т. 6.1 е договорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция, като съгласно 6.2 при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 331,02 лева, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 203374133, като според твърденията на заявителя, длъжникът е уведомен за извършената цесия.

1

По Договор за потребителски кредит № 434296, чийто падеж е настъпил на 13.10.2020 г., са постъпвали плащания към първоначалния кредитор в общ размер на 1220,00 лева, отнесени по следните пера: 249,07 лв. – такса, 331,02 лв. – неустойка, 53,98 лв. – лихва, 585,93 лв. - главница.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,81 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая с уговарянето на неустойка при отпуснат кредит в размер на 800,00 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1185,00 лв., в т.ч. 800,00 лв. заемна сума, 331,02 лв. неустойка, дължима за непредставено обезпечение и 53,98 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 47,18 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „чл. 10, § 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Заявителят основава вземането си на Договор за кредит № 434296, който е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 ЗПК специална недействителност, в която кредиторът има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото 2 предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 800 лв. и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 1220 лева, е погасена в цялост, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, общ. Столична, обл. София, р-н Триадица, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., за издаване в полза на дружествотозаявителя на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. А. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ***, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 434296 от 13.07.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД: главница в размер на 214,07 лeвa ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 80,20 лева дължима законна лихва за забава за периода от 14.10.2020 г. до 15.09.2025 г., неплатени дължими такси в размер на 15,08 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за присъждане на направените разноски в производството.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3