Решение № 995 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330202507 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 3555572, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Х. Г. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. П., жалбоподателят релевира конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е върната, поради което не може да бъде представена. Такава не е предоставена и след изричното изискване в тази насока от страна на съда с разпореждането за насрочване на делото. Видно от писмо вх. № 45736/17.05.2023 г. по описа на РС – Пловдив въззиваемата страна сочи, че не разполага с разписка за връчване на ЕФ, поради което и не може да представи такава.

В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба. При доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок - 14 дневен за обжалване.

В конкретния случай, при липса на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 05.04.2020 г. в 09,42 часа на път III - 375, км. 28 + 900, гр. Пещера – гр. Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС Шкода Рапид, Товарен автомобил, с рег.

№ ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 90 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 30 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Х. Г. П..

Изложената в ЕФ фактическа обстановка, противно на възраженията на жалбоподателя, се потвърждава от събраните по делото доказателства:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с 2

АТСС видеоконтрол.

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на на Административен съд – Пловдив, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай. В този смисъл - Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019г. по к.адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

На следващо място, видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено като доказателство писмо, ведно с приложена към него схема с изх. 11 – 00 – 222/ 28.04.2023 г. от ОПУ-Пловдив към АПИ, на процесния участък км. 28 + 900 от републикански път III – 375 има поставен пътен знак В26 /60 км/ч/ – „Забранено движението със скорост по – висока от означената“, който по описа на километрирането на пътя е на км. 28 + 700 дясно платно /в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив/, като забраната е в сила до пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“, монтиран на км. 29 + 050.

3

В тази връзка изцяло несподелими са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в представената от ОПУ схема с пътните знаци, се установява, че в процесния пътен участък в посоката на движение от гр. Пещера към гр. Пловдив е налице освен пътен знак В26 и друг пътен знак, а именно А27 обозначаващ кръстовище с път без предимство. Това не е така. Пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение е поставен на км. 28 + 700 дясно платно /в посока от гр. Пещера към гр.

Пловдив/, в група със знаци В24 – „Забранено изпреварването с МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети“ и А28 – „Кръстовище с път без предимство отляво“. От км. 28 + 700 до км. 29 + 050, където е поставен пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“ няма поставен какъвто и да било знак от група А, включително А27, какъвто адв. П. твърди да е наличен. Единствено на км. 28 + 880 е поставен пътен знак Ж7 – указателна табела сочеща гр. Пловдив. Пътен знак А27 в група с пътен знак В24 и В26 е поставен на км. 29 + 060, но същият се отнася за движещите се МПС в обратна посока, а именно от гр. Пловдив към град Пещера, т.е от изток на запад. Ето защо изцяло несъстоятелни са всички възражения относно наличието на пътен знак А27 касаещ процесния пътен участък, с посока на движение от запад към изток, съставляващ място на извършване на вмененото административно нарушение, респективно за неспазване на чл. 8 от Наредбата. В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата, АТСС е било позиционирано на 150 метра от пътен знак B26. Както вече се посочи, видно от справката от ОПУ-Пловдив, за процесния участък км. 28 + 900 от републикански път III – 375 има действащ пътен знак В26 /60 км/ч/ – „Забранено движението със скорост по – висока от означената“, който по описа на километрирането на пътя е на км. 28 + 700, като забраната е в сила до пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци“, монтиран на км. 29 + 050.

В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на 4 регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Трети клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

От горното следва, че на процесният пътен участък е въведено валидно правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да съобразяват скоростта си на движение с въведения пътен знак В 26.

На следващо място, правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата 5 грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 93 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 90 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими. В тази връзка следва да се отбележи, че:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. По делото е изискан и представен протокол за последваща проверка № 3-32-19, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено. Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и др.