Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 30.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 1101/2023
Вид
Решение № 410
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Галя Георгиева, Даниела Росенова, Красимира Райчева

Цитирани разпоредби

  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.311 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 312 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 425 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Д.а Росенова

К.а Райчева при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора И. А. като разгледа докладваното от Д.а Росенова Наказателно дело за възобновяване № 20231000601101 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.424 ал.1НПК.О бразувано е по молба за възобновяване на наказателното производство от защитник на осъденото лице П. Д. по н.о.х.д № 10349/2021 г. по описа на СРС.

С присъдата осъденото лице П. Д. е признато за виновно в извършване на престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл. 66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години.

Присъдата на СРС е била потвърдена с решение от 17.01.2023 г. по в.н.о.х.д № 4291/2022 г. по описа на СГС, НО , 5 състав.

В молбата за възобновяване на наказателното производство просторно са описани приетите за установени факти и обстоятелства по делото, и въз основа на какви доказателства почива осъдителната присъда.Прави се обстоен анализ на всички доказателства като се поддържа, че съдът неправилно е формирал вътрешното си убеждение и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.Според защитата допуснатите нарушения са ограничили правото на защита на осъденото лице и основния принцип на правораздаването ,че подсъдимия се счита за невиновен до доказване на противното с влязла в сила присъда.Изброяват се обстойно нарушения, които защитата счита,че са такива по смисъла на чл.13 НПК и са довели до неправилно приложение на материалния закон. Като процесуални нарушения се посочват следните действия на съда: при приключване на 1 съдебното следствие съдът е приобщил към доказателствата съвкупност всички тях без да ги е описал поотделно ,като е подбрал тези подкрепящи обвинението. Контролната инстанция е приела на „доверие”, че изводите по фактите и правото са обосновани и правилни. Оспорва се въззивното решение като постановено без да е изпълнено правомощието по чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК.В подкрепа на тези твърдения се прави анализ противоположен на този в съдебното решение на въззивния съд. Обсъждат се събраните доказателства като се оспорва техното съдържание,посочват се пороци при провеждането на процесуално следствените действия по разпознаване на досъдебното производство,като такова и не посочване на година в протокола за разпознаване,в които е посочена датата като 12.08.200 г., отдаването на съда на „изключително значение „ на отсъствието на сигнал към 112, които обстоятелства се приемат като пристрастенност на съда и нарушаване на правото на осъденото лице на справедлив процес.В отделен пунка се обяснява,че се оспорват обстоятелства извън предмета на доказване, като отново се обсъждат установени факти и обстоятелства, като се прави собствена интерпретация на тяхната доказателствена стойност и значението им при установяване участието на осъденото лице и пострадалия К. в инцидента предмет на обвинението.Твърди се едновременно за двата съдебни актове ,че не са изложени съображения , защо са предпочетени показанията на пострадалия,а са останали без коментар тези на св. М.,П. и обясненията на подс. Д.,като отново се прави обстоятелствено обсъждане на извършеното разпознаване и собствена интерпретация на допуснати нарушения.Отново в искането се прави различен анализ на фактите и обстоятелствата, при които е приета за установена фактическата обстановка и отсъствието на такава във въззивния съдебен акт.Самостоятелно основание извън просторното обсъждане чрез собствена интерпретация на доказателствата се посочва ,че протокола от проведено съдебно заседание на 24.06.2022 г. не дава основание да се приеме,че е проведено надлежно съдебно заседание,защото в него не е отбелязано присъствието на подсъдимото лице В т.4 на молбата се излагат аргументи ,че не е приложен правилно материалния закон.В тази насока се оспорва правната квалификация на деянието и отново се прави анализ на приетата от съдилищата фактическа обстановка.Прави се собствен анализ на поведнието на подсъдимия и пострадалия като се оспорва аналитичната дейност на съдилищата по отношение на умисъла за извършване на инкриминираното деяние. Заключава се ,че именно при обсъждането на доказателствата са допуснати съществени процесуални нарушения,който са довели до неправилно приложение на материалния закон .

Моли се да бъде възобновено наказателното производство в.н.о.х.д № 4291/2022 г. по описа на СГС и отменено решението ,като делото се върне за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Алтернативно се предлага на тази инстанция да отмени присъдата и решението като признае за невиновно осъденото лице или измени присъдата като определи наказание при условията на чл. 55 НК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище ,че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без 2 уважение .

Защитата на осъдено лице поддържа молбата си като кратко акценитра върху развитите съображения в нея.Моли да бъде уважена .

Осъденото лице П. Д. в право на лична защита посочва ,че не е извършил това,в което го обвиняват.

В право на последна дума моли да бъде възобновено съдебното следствие.

Съдът след като се запозна с направеното искане и разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК намира следното :

Искането за възобновяване е допустимо като разгледано по същество е основателно.

С присъда по н.о.х.д. № 10349/2020 г. от 24.06.2022 г. Софийски районен съд, 112 състав , е признал П. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1НК и при условията на чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

На основание чл. 66 ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години.

На основание чл. 189 НПК съдът е възложил разноските по делото на подс.

Д..

Присъдата е била обжалвана пред СГС. СГС, НО, пети въззивен състав с решение № 39 от 17.01.2023 г. , по в.н.о.х.д. № 4291/2022 г. е потвърдил присъдата.

При разглеждането на делото от първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушения, което е довело до нарушаването на правата на подсъдимото лице да участва при проверка и събиране на доказателствата и упражняване на правата си по НПК, както и да участва пълноценно в наказателното производство.

Протоколът за проведено съдебно заседание е официален документ удостоверяващ извършените процесуално следствени действия от съда и участието на страните в тях.

Съгласно чл.269 ал.1 НПК участието на подс.Д. е задължително в съдебното производство, което следва от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК и предвидената санкция в нормата , а именно до шест години „лишаване от свобода“. Изключение от това правило е предвидено при наличие на условията на ал.3 на чл.269 НПК.

От съдебните протоколи е видно, че на 23 юни 2022г. съдебно заседание не се е провело поради неявяването на подс. Д.. Делото е било отложено за 24.06.2022 г. от 16.30 часа, л.102 с.д.В протокола е вписано, че страните са уведомени за датата на следващото заседание, като е присъствал защитника на подсъдимия. От този протокол не може да се разбере как подсъдимият е бил уведомен и дали е уведомен за заседанието на другия ден. На 24.06.2022 г. л.103 подс.Д. не се е явил, като не е отбелязано съдът какво приема, дали е редовно или не редовно призован. Ход на делото е бил даден в негово 3 отсъствие като е присъствал неговия защитник. В хода на съдебното следствие са били изслушани вещите лица изготвили СППЕ за пострадалия от престъплението св.М. К.. Било е обявено приключване на съдебно следствие и е дадено право на страните да пледират пред съда.След като защитника е пледирала в протокола е записано, че е упражнено правото на лична защитата и последна дума от подс.Д..След проведено тайно съвещание e записано, че съдът е обявил присъдата си в присъствието на подсъдимия и неговия защитник. Никъде в протокола не е записано кога всъщност подсъдимия се е явил и дали е бил в съдебната зала при изслушване и приемане на СППЕ, и дали е упражнил действително правото си на лична защита , последна дума и е присъствал при обявяване на присъдата от съда.

От тези факти следва , че протокола от последното заседание не е изготвен съобразно изискванията на чл.311 НПК и от него не може да се установи в кои момент подс.Д. се е явил пред съда и дали въобще е присъствал на делото в с.з. на 24.06.2022 г. Страните са имали право по чл. 312 НПК да поискат поправка или допълване на протокола, което не са сторили. Това процесуално нарушение е убегнало при служебната проверка на присъдата и от вниманието на въззивния съд.

Направеното възражение от защитата е за първи път пред настоящия съди и то е основателно.Протоколът за извършените действия в хода на съдебното следствие е официален документ, поради което към неговото съдържание и форма са поставени определени изисквания.Спазването им удостоверява извършените процесуално следствени действия от съда и е гаранция за спазване правата на страните.От посоченото не се установява категорично, че подсъдимото лице е присъствало на проведеното съдебно заседание и действително е упражнило правата си по НПК.

По изложените съображения съдът намира, че са налице основанията на чл.

422 ал.1 т.5 НПК за възобновяване на производството,отмяна на въззивния съдебен акт ,с който е потвърдена присъдата на СРС ,отмяна на първоинстанционната присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд гр.София.

Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1 НПК Апелативен съд – София, 9 въззивен състав

РЕШИ:

Възобновява в.н.о.х.д. № 4291/2022 г. по описа на СГС , 5 състав , НО и отменя въззивно решение № 39 от 17.01.2023 г.

Отменя присъда по н.о.х.д. № 10349/2020 г. от 24.06.2022 г. на Софийски районен съд , 112 състав.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС София от стадия 4 на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5