Присъда № 39 от 11.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 589/2026
- Вид
- Присъда № 39
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Иван Бонев, Иван Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 39/11.05.2026 г. постановена по НОХД №589/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Подсъдимият И.М.М. от ** е обвинен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 28.04.2025 год. в с. Белозем, обл. Пловдив е направил опит по хулигански подбуди умишлено да умъртви Д.Д.У., ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Подсъдимият В.М.М. от ** е обвинен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 28.04.2025 год. в с.
Белозем, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на Д.Д.У., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното обвинение.
Частният обвинител Д.У. лично и чрез повереника си адв. Илиана Савова поддържа внесеното от Окръжна прокуратура – Пловдив обвинение.
Подсъдимите И.М.М. и В.М.М. признават вината си, като производството по делото пред настоящата инстанция е по реда на Глава ХХVII, чл.371, т.2 от НПК и подсъдимите признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че в хода на производството се установи фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият И.М.М. е роден **, б., б.г., без образование, неработещ, неженен, осъждан, адрес за призоваване: Затвора гр. Пловдив, ЕГН **********.
Подсъдимият В.М.М. е роден **, б., б.г., с основно образование, неработещ, неженен, неосъждан, адрес за призоваване: **, ЕГН **********.
Свидетелят-пострадал Д.У. притежава къща, находяща се в с. Белозем, обл. Пловдив, **. На 28.04.2025 год., около 16:40 часа, свидетелят бил пред посочената къща, като бил дошъл до нея с лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“ с рег. № **. По това време, на улицата срещу къщата бил паркиран друг лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е220“ с рег. № **, отново собственост на свид. Д.У.. Този автомобил не можел да пали, тъй като акумулатора бил с занижен заряд и затова свидетелят дошъл на място, за да му „даде ток“. За целта трябвало да паркира двата автомобила един зад друг.
Свидетелят, управлявайки лекия автомобил „Хонда ЦРВ“ извършил маневра, при която паркирал зад лекия автомобил „Мерцедес Е220“. Докато извършвал същата обаче по улицата с велосипеди преминали подс. В.М. и свид. Г.Г.. По време на маневрата, поради пресичане на линиите на движение, между автомобила на свид. Д.У. и велосипеда на обвиняемия се получил контакт 1 между тях, който довел до падането на последния. Подс. В.М. не получил наранявания, но казал на свидетеля, че смята да подаде сигнал на телефон 112.
От своя страна последният му отговорил да го направи, като допълнил, че ще чака на място идването на органите на МВР. Начина, по който реагирал У. афектирало подсъдимия и той решил да се саморазправи с него като му нанесе телесно увреждане. За целта, първо се обадил на баща си свид. М.М., като му разказал какво се е случило, а след това започнал да търси в близост до мястото пръчка. Разговора между баща и син М. бил чут от подс. И.М. /брат на подс. В.М. и син на свид. М.М./, който разбирайки за станалото взел мотика и с тичане се насочил към мястото където се е случило то. След проведения разговор подс. В.М. взел бетонена плочка, тъй като не можал да намери пръчка и тръгнал към свид. Д.У., който по това време се намирал между двата автомобила и бил разпънал кабели между тях, за да подаде ток.
Приближавайки се подсъдимият напсувал свидетеля, след което хвърлил плочката към него, като тя го ударила в горната част на тялото, в областта на гърдите. Веднага след това подс. В.М. затворил предния капак на лекия автомобил „Хонда ЦРВ“ като по този начин затиснал ръцете на свид. Д.У..
Докато последният освободи ръцете си, подсъдимият отишъл до него и му нанесъл силен удар с ръка в носа. В хода на разследването не е установено с коя ръка е бил нанесен удара. В този момент до У. и подс. В.М. се приближил подс. И.М.. Той замахнал с острата част на мотиката, която носил и ударил с нея по главата свид. Д.У., който реагирал инстинктивно, като вдигнал лявата си ръка нагоре, към дръжката на мотиката. Това движение намалило силата на удара, който бил видян от свид. К.С., преминаващ по улицата с мотора си. С., виждайки случващото се спрял и се затичал към двамата обвиняеми и свидетеля. Докато достигне до тях подс. И.М. нанесъл още един удар с мотиката в главата на свид. Д.У., като обаче в хода на разследването не е установено в коя част на главата и с коя част на мотиката е нанесен той. След нанасянето на втория удар свид. К.С. вече достигнал до свид. Д.У. и извикал към подс. И.М. „Какво правиш“. Това изненадало последният, който имал намерение да нанесе още удари с мотиката на свид. Д.У., но при появата на С. се отдръпнал две крачки назад и замахнал с мотиката към него с цел да го удари, но не успял. Тогава подс. В.М. и свид. Г.Г. хванали подс. И.М. и го дръпнали настрани, след което тримата напуснали мястото. От своя страна свид. Д.У., който след нанесените му удари с мотика бил паднал на земята, се изправил и отишъл в двора към къщата на свид. В.С.. За случилото се бил подаден сигнал на телефон 112 във връзка, с който на мястото пристигнали служители на МВР от РУ – Раковски при ОД МВР – Пловдив: свидетелите Я.Л. и Г.Т.. Те запазили местопроизшествието до идването на разследващ полицай, който извършил оглед. Освен служителите на МВР на мястото дошъл и екип на спешна помощ, който транспортирал свид. Д.У. до болнично заведение, за да му бъде оказана медицинска помощ.
В хода на разследването са назначени и изготвени Съдебномедицинска и Тройна съдебномедицинска експертизи, които да дадат отговор на въпросите: какви травматични увреждания са били нанесени на свид. Д.У.?, Какъв е механизма и начина на тяхното причиняване?, Установява ли се причинно2 следствена връзка от медицинска гледна точка по начина на причиняването им и настъпилият резултат?, Какъв е вида, характера и медико-биологичните признаци на телесните увреждания причинени на свид. Д.У.?, Нанесеното травматично увреждане в лявата теменно-слепоочна област на окосмената част на свид. Д.У. с дължина 12 см., с коя част на установеното по делото средство – мотика е нанесена, коя част на средството е идентична и би могла да причини конкретното травматично увреждане? и Годни ли са установеното по делото: - средство за нанасяне на удара, областта на главата в която е нанесен удара; частта на средството с която е удара, както и силата с която е нанесен удара /при хипотезата, че силата на областта на външната повърхност, долна трета лява има дълбоко охлузване с изразена оточност на меките тъкани и се вземат в предвид и индивидуалните физически особености на свид. Д.У. като мускулатура в областта на горните крайници и раменете/ то по своята съвкупност годни ли са да причинят смърт?. Видно от заключението на вещите лица на свид. Д.У. са били причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата отляво; кефалхематом в ляво теменно; счупване на носни кости; контузия на гръдния кош; контузия на долната част на гърба и таза; охлузване на челото; кръвонасядане на клепачите на очите по типа „травматични очила“; три охлузвания на носа; охлузване на горна устна отдясно; кръвонасядане и охлузване на лигавицата на горна устна отдясно; охлузване на лигавицата на долна устна вдясно; охлузване на долна устна отляво; точковидни охлузвания на лява и дясна предмишница; дълбоко охлузване, оток и кръвонасядане в долна трета на лява предмишница и кръвонасядане на лява длан.
Вещите лица допълват, че всички посочени травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или неговото косо действие. Разясняват, че:
Разкъсно-контузната рана на главата е възможно да бъде причинена при удар с мотика.
Кефалхематома представлява събиране на кръв между кожата и костите на черепа. Установения кефалхематом в случая се разположен под установената на главата рана и е последица от същия удар, който е причинил и нея.
Счупването на носните кости, охлузванията на носа и охлузването на челото (разположено между веждите в непосредствена близост до носа) се причиняват по директен механизъм, т.е. при директен удар в носа с твърд тъп предмет. Това може да бъде всеки твърд тъп предмет (юмрук, мотика, падане и удар на лицето в терен).
Кръвонасядането на клепачите на двете очи е кръвонасядане по типа на „травматичните очила“ - кръвонасядане, което се получава от миграция на кръв при травма на носа, каквато е налична в случая.
Охлузването на горна устна отдясно, кръвонасядането и охлузването на лигавицата на горна устна отдясно, охлузването на долна устна отдясно, охлузването на долната устна отляво всички е възможно да са причинени от 3 нанасяне на един удар в областта на устата отдясно (с юмрук, мотика, терена).
Предвид леката степен на уврежданията в областта на устата, (няма разкъсвания на устни, венеца, счупване или избиване на зъби), то удар с мотика в лицевата област може да се изключи като възможен начин за тяхното причиняване.
Точковидните охлузвания по двете предмишници са получени найвероятно при падане и удар на ръцете в терена. Подобни точковидни и дребни овални охлузвания по крайниците са характерни за падане на терен, който е съставен предимно от пясък, дребни камъчета или растителност.
Дълбокото охлузване, оток и кръвонасядане в долна трета на лява предмишница както и кръвонасядането на лява длан са с характерна анатомична локализация, сочеща за опит за предпазване на пострадалия от идващи удари, чрез вдигане на ръка нагоре пред тялото му (т.нар. „защитни наранявания“). Предвид гласните данни на пострадалия, че ръцете му са били затиснати от капака на автомобила му, то кръвонасядането на задната повърхност на лявата длан е възможно да е получено и по този начин.
Контузията на гръдния кош и контузия на долната част на гърба и таза са клинични диагнози поставени в хода на изследване на пострадалия в лечебното заведение. Не са фиксирани видими травматични увреждания в тези области, които могат да насочат към начина на тяхното причиняване, което не е необичайно, тъй като изначално посочените области са защитени от дрехите и наличието на масивна мускулатура, което намалява възможността за получаване на видими на повърхността на тялото увреждания. Предвид данните по делото, най-вероятно се касае за мекотъканна уврежда в посочените области, последица от падане на терена и/или удар с тротоарна плочка.
За травматични увреждания, посочени по-горе вещите лица сочат, че от медицинска гледна точка, е възможно да са по-лучени така както се съобщава в материалите по делото, а именно при нанасяне на удари с юмрук в лицевата област, удар с мотика в главата и последващо падане на терена.
За медико-биологичните признаци на телесните увреждания причинени на свид. Д.У. вещите лица сочат, че счупването на носните кости, кефалхематома и разкъсно-контузната рана на главата по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Останалите подробно описани увреждания по отделно и по съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Във връзка с причинените телесни увреждания на свид. Д.У. вещите лица разясняват допълнително, че директен удар със сапа на мотика по главата, често води до счупване на черепа и образуването на комуникация с външната среда чрез належаща рана или набиране на кръвоизлив в черепната кухина - състояния опасни за живота. Директни удари е острата част на мотиката, водят до посичане на меките тъкани и черепа като често се посича и мозъка. Отново се образува комуникация с външната среда, вътречерепни кръвоизливи, които е възможно да доведат до настъпването на смъртта на 4 пострадалия. В конкретния случай, въз основа на наличните наранявания характерни за „защитни“ по лявата китка, както и гласните данни на пострадалия, че е направил опит да се защити от удара с мотика вдигайки ръка нагоре, може да се приеме като обстоятелство, което е спомогнало за благоприятния изход от инцидента станал на 28.04.2025г. Физическите особености на възрастен пострадал, при ситуация изискваща самозащита чрез предпазване от удари с ръце биха имали значение само при налична невъзможност за движение и частност вдигане на ръцете. Причина за такава невъзможност не е установена. Допълват, че от съдебно-медицинска гледна точка, така установеното по делото средство за нанасяне на удара мотика е напълно годно да причини травматични увреждания, които да представляват опасност за живота на пострадалия, както и да причинят смъртта му.