Решение № 3294 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3294 гр. С., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110174765 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. И. М. срещу ДРУЖЕСТВО, с която се иска признаване на недължимост на вземанията в размер на 2489,84 лева – цена за топлинна енергия за периода от месец януари 2013 г. до месец април 2014 г.; 266,76 лева – законна лихва за периода от месец януари 2013 г. до месец април 2014 г., и законна лихва – задължения по Изпълнителен лист от 25.08.2017 г. по гражданско дело № 968/2015 г. на Софийския районен съд, 47. състав, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът на 11.11.2024 г. получил съобщение по изпълнително дело, водено от ответника при частен съдебен изпълнител Н. М. под № 20178410408232 въз основа на Изпълнителен лист от 25.08.2017 г. по гражданско дело № 968/2015 г. на Софийския районен съд, 47. състав, по който му се искало плащане на посочените по-горе суми, но вземането било погасено, тъй като била изтекла давността, защото в рамките на изпълнителното дело не бил реализиран нито един поискан от ответника изпълнителен способ. Иска се признаване на недължимост на вземанията.

Постъпил е отговор на исковата молба от ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва, като се поддържа, че давностният срок е 5годишен и не е бил изтекъл към датата на подаване на иска, а е прекъсвал давността с искания за изпълнителни действия от 03.09.2019 г.; 07.10.2021 г.;

17.01.2024 г. и 15.04.2025 г. Нямало значение какво съдебният изпълнител е извършил по тези молби, щом са били поискани действия. Иска се отхвърляне на иска.

Двете страни претендират разноски. Ответникът прави възражение срещу размера на разноските на ищеца.

1

В становище до съда от 05.12.2025 г., което представя в рамките на първото открито заседание по делото, ищецът чрез процесуалния си представител твърди симулация и злоупотреба с право, изразяваща се във формална, а не реална активност на взискателя, който не е предприемал ефективни изпълнителни действия и по този начин изкуствено удължавал изпълнителния процес.

В съдебното заседание ищецът, чрез процесуален представил, поддържа предявените искове. Твърди също, че няма извършени изпълнителни действия, които да прекъсват давността и изпълнителното производство следва да се прекрати поради изтекла давност или липса на законно валидни действия.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба поддържа депозирания отговор, като моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е имало реални изпълнителни действия, поради което само подаването на молби от взискателя не прекъсвало давностния срок. Претендира деловодни разноски и юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Като разгледа доказателствата по делото, с оглед твърденията и възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 2 от изпълнително дело № 20178410408232, пирложено в заверено копие по делото, на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н. М., с Изпълнителен лист от 25.08.2017 г. по гражданско дело № 968/2015 г. на Софийския районен съд, 47. състав, е допуснато изпълнение спрямо ищеца по делото за вземания на ответника в размер на 2489,84 лева – цена за топлинна енергия за периода от месец януари 2013 г. до месец април 2014 г.; 266,76 лева – законна лихва за периода от месец януари 2013 г. до месец април 2014 г., и законна лихва от 09.01.2015 г. до изплащане на вземанията.

Ищецът не оспорва възникването на процесните вземания на ответното дружество и техните размери, а обосновава недължимостта им с последващото им погасяване поради непредприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя, респективно изтекъл давностен срок.

Съгласно представената на лист 1 от изпълнителното дело молба от 15.09.2017 г. ответникът е поискал образуване на изпълнително дело срещу ищеца по издадения изпълнителен лист от 25.08.2017 г., като на основание чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ е възложила на съдебния изпълнител цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, вкл. определяне начина на изпълнение.

На 03.09.2019 г. ответникът с нарочна молба до съдебния изпълнител (на лист 25 от делото) е поискал да се направи справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.

2

На 07.10.2021 г. ответникът с нарочна молба до съдебния изпълнител (на лист 26 от делото) е поискал да се запор върху открити банкови сметки на длъжника.

На 17.01.2024 г. ответникът с молба до съдебния изпълнител (на лист 36 от делото) е поискал да се наложи запор върху получаваната от длъжника пенсия и банкови сметки.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване на несъществуване на вземане, поради изтичане на давност – с правна квалфикация по чл. 439 ГПК във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗЗД. Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителния лист срещу ищеца, са погасени по давност след образуването на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя.

За да е допустим иск по чл. 439 ГПК, следва да се установи издадено срещу ищеца изпълнително основание. Между страните не се спори, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, поради което искът е допустим.

За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност съдът намира, че в случая следва да разгледа има ли факти, които спират и прекъсват давността.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква „в“ от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за изпълнителното производство, давността прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства, се установява, че на 25.08.2017 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който ответникът образува изпълнително дело на 15.08.2017 г. с възлагане по 3 чл. 18 ЗЧСИ. От този ден е започнала да тече нова погасителна давност, която е прекъсвана с всяко от изпълнителните действия, посочени и описани подробно по-горе (лист 25, 26 и 36 от изп. дело), т.е. на 03.09.2019 г.;

07.10.2021 г., и 17.01.2024 г. давността е била прекъсвана и е започвала да тече отначало. Ирелевантно е обстоятелството през какъв срок от време са извършвани действията от страна на взискателя, щом същите са в рамките на давностния срок.

В случая ищецът се позовава на твърдение за симулативно поддържане на изпълнителното дело, тъй като само са отправяни искания, но нямало извършени изпълнителни действия. Следва да се посочи, че взискателят е длъжен да поддържа изпълнителното дело чрез изпращане на искания за изпълнителни действия, посочени от Върховния касационен съд в цитирания тълкувателен акт. Бездействието на съдебния изпълнител не е в състояние да препятства прекъсването на давността, ако не се установи симулативност на исканията, за което обаче следва да е съгласен и съдебният изпълнител, тъй като недобросъвестността в гражданския процес (вкл. изпълнителния) не се предполага. В случая ищецът не установи симулативност на изпълнителните действия, за които ответникът е правил редовни искания, ищецът е бил търсен, но не е открит на регистрирания си адрес, а наложените запори не са довели до намиране на банкови сметки с авоари – все обстоятелства, които не водят до извод за симулация. Поради това ответникът е прекъсвал редовно давността с молбите си.

С оглед на изложеното, предявеният от ищеца В. И. М. иск с правно основание чл. 439 ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По претенциите за недължимост на разноски в изпълнителното производство, същите не могат да бъдат предмет на иск за установяване на недължимост, тъй като е предвиден особен ред за оспорването им с жалба по чл. 435, ал. 1 ГПК. В тази част производството по делото следва да се прекрати като недопустимо.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

4

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение от 200 лева по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. М. иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение н а „ТДРУЖЕСТВО С.“ ЕАД, с ЕИК: ********** и адрес на управление:

АДРЕС, че В. И. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., АДРЕС не дължи на дружеството 2489,84 лева (две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 84 ст.) – цена за топлинна енергия за периода от месец януари 2013 г. до месец април 2014 г.; 266,76 лева (двеста шестдесет и шест лева и76 ст.) – законна лихва за периода от месец януари 2013 г. до месец април 2014 г., и законна лихва от 09.01.2015 г. до изплащане на вземанията – задължения по Изпълнителен лист от 25.08.2017 г. по гражданско дело № 968/2015 г. на Софийския районен съд, 47. състав.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявения о т В. И. М., с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., АДРЕС за установяване по отношение на „ТДРУЖЕСТВО С.“ ЕАД, с ЕИК: ********** и адрес на управление: АДРЕС, че не дължи на дружеството суми в размер на 100 лева (сто лева) и 120 лева (сто и двадесет лева) – разноски по изпълнително дело № 20178410408232 на ЧСИ Н. М..