Решение № 817 от 17.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Бургас, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20262120201121 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Т. Р. Д., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си, адв. С. К. от БАК, против Наказателно постановление № 26-7779-000035/18.02.2026г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ – Камено, с което за нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. К. от АК - Бургас, който поддържа жалбата по наведените в нея доводи и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 11.03.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 23.03.2026г. видно от входящия номер на същата), от активнолегитимирано лице и срещу 1 подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.02.2026г., около 20:55 часа, в гр. Камено на ул. „Освобождение“ до № 3, до кафе „Трафик“, служители на РУ-Камено при ОДМВР – Бургас – свидетелите Н. К. Г. – младши автоконтрольор в РУ – Камено и Г. А. Г. – младши инспектор в сектор „Охранителна полиция“, РУ – Камено, спрели за проверка водача на лек автомобил марка "Фолксваген“, модел „Пасат" с рег. № ***, който се движел в посока кръстовището с ул. „Стара планина“.

Установено било, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Т. Р. Д.. След извършена справка с техническо средство РСОД и ОДЧ било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП, считано от 03.02.2026г.

Установено било и не е спорно между страните по делото, че процесният автомобил е собственост на Радостин Николов Д., ЕГН **********.

Регистрацията била служебно прекратена въз основа на изпратено от Гаранционния фонд до Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- Бургас уведомление за това, че за посоченото по-горе МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Не са налице данни собственикът на автомобила да е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд или Сектор "Пътна полиция" към ОДМВРБургас за прекратената регистрация на автомобила. Липсват данни и жалбоподателят да е бил запознат с това обстоятелство. Към момента на проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни табели.

За констатираното на място от младши автоконтрольор Н. К. Г. бил съставен АУАН Серия GA № 4179513 от 04.02.2026г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок писмени възражения също не били депозирани.

Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с постановление от 12.02.2026г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в РУ – Камено.

Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

2

От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 04.02.2026г., около 20:55 часа, в гр. Камено по ул. „Освобождение“ до № 3, до кафе „Трафик“, с посока на движение кръстовището с ул. „Стара планина“, жалбоподателят Т. Р. Д. управлявал лек автомобил марка марка "Фолксваген“, модел „Пасат" с рег. № ***, като последният бил със служебно прекратена регистрация, считано от 03.02.2026г., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради получено в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането за това, че липсва сключена за същия задължителна застраховка

"Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В тази насока са и показанията на свидетелите Г. и Г., които пред съда излагат че след извършена справка с автоматизираната система за контрол на МВР – РСОД, а впоследствие и втора справка с ОДЧ, било установено, че управляваният от Т. Р. Д. автомобил е с прекратена регистрация, поради което свидетелят Г. съставил и процесния АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на проверката автомобилът бил с поставени регистрационни табели, като водачът представил малкия талон на същия. В снетите му сведения водачът посочил, че не е бил уведомен, че "Гражданска отговорност“ на автомобила е изтекла, съответно, че регистрацията му е прекратена.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ – Камено, оправомощен за това със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор в РУ – Камено, също оправомощен с така цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено 3 ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (в актуалната редакция, действаща към датата на нарушението), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Както бе посочено по-горе, от доказателствените материали по делото се установява, а и не е спорно между страните, че на посочените в атакуваното НП време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, който е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. безспорно е осъществен от обективна страна съставът на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За целите на настоящото производство, обаче, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация, т.е. да се установи съставомерността на нарушението от субективна страна.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение, следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.

По делото не са ангажирани никакви доказателства /не са наведени дори твърдения в този смисъл/ жалбоподателят да е бил със съзнанието, че управлява автомобил с прекратената регистрация.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2, вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Действително, към датата на нарушението е налице промяна на редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, по силата на която е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците на автомобилите за прекратената им регистрация. Това обаче, не означава автоматично наличие на виновно поведение от страна на водачите, които управляват автомобили с прекратена по този ред регистрация.

Съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за 4 задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

От изложеното може да се заключи, че за да се направи извод, че собственикът е могъл поне да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл. 574, ал.

10 от КЗ. Именно след това уведомяване той би могъл да формира знание, че ако не спази срока, Гаранционният фонд ще уведоми МВР, при което регистрацията ще бъде прекратена. Обратно, ако липсва уведомление по чл.

574, ал. 10 от КЗ не би могло да се очаква, че собственикът би могъл да знае, че е възможно да бъде прекратена регистрацията на автомобила.

Следва да се уточни, че хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се различава от хипотезата на чл. 143, ал. 15 от същия закон, където регистрацията се прекратява след изтичане на двумесечен срок от придобиването на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 обаче, знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

Разпечатката съдържа 47 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c8304c3-0b78-4b61-9f65-b781e3cfb098