Определение № 12143 от 20.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12143 гр. София, 20.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110134300 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от М. Б. Х. срещу „............“ АД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. 1, предл. 3, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 870235 от 20.08.2022 г., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поради противоречието й със добрите нрави, поради противоречието й с императивни законови разпоредби и като неравноправна, както и поради заобикаляне на закона, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „...............“ АД срещу М. Б. Х. за заплащане на сумата от 956,01 лева, представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит № 870235 от 20.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 05.09.2023г. и сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г. до 05.09.2023 г.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника „...............“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 870235 от 20.08.2022 г. за предоставяне в полза на М. Х. на паричен заем в размер на сумата от 1 000 лева със задължение за връщането й в срок до 19 месеца, при установени ГПР в размер от 42,58 % и ГЛП в размер от 36 %. Твърди също, че в клаузата на чл. 1, т. 9 от договора е предвидено вземането по кредита да бъде обезпечено с поръчител или с банкова гаранция. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 за кредитополучателя е възникнало задължение в срок до 3 дни от сключването му да предостави на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от физическо лице. Поддържа се, че гаранцията следвало да съдържа безусловно и неотменимо изявление на търговската банка да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащането им, както и срок на валидност на гаранцията от най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. По силата на чл. 17, ал. 1 от договора, физическото лице – поръчител следва да сключи договор по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД с кредитора със задължаване да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя по договора, като както поръчителя, така и банковата гаранция 1 подлежат на одобрение от кредитора по негова преценка. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за кредит, при неизпълнение на задължението си по чл. 17, ал. 1 – за предоставяне в срок на обезпечение кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената заемна сума за всеки ден, през който не е представено обезпечението. В исковата молба се твърди, че ищецът не е предоставил такова обезпечение, поради което му е начислена неустойка в размер от 1 477,57 лева.

Ищецът оспорва клаузата на чл. 27 от процесния договор като недействителна, поради противоречието й със закона, заобикаляне на императивни законови разпоредби и противоречието й с добрите нрави. Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че в случая неустойката надхвърля санкционния си характер и представлява начин за недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора. Последната не е определена с конкретен краен размер, а като процент от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден забава. Същевременно другото предвидено обезпечение е безпредметно. Поддържа се, че по начина, по който е регламентирана от кредитора неустойката поставя потребителя в неравностойно положение спрямо търговеца и е израз на допълнителна скрита печалба за последния. Посочва се, че в случая неустойката няма обезпечителна и обезщетителна функция. С уговарянето й е допуснато заобикаляне на забраната по чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като кредиторът не е извършил предварителна проверка на възможностите за изпълнение от потенциалния бъдещ клиент, а вместо това прехвърля в тежест на последния последиците от неизпълнение на това свое задължение. По този начин неустойката излиза извън присъщите си функции, което прави процесната клауза нищожна – поради противоречие с повелителните норми на закона и на добрите нрави. Ищецът М. Х. твърди, че е налице противоречие и с чл. 143, т. 5 ЗЗП, доколкото с неустойката – предвид размера й и краткия срок на договора, потребителят се задължава да заплати необосновано високо обезщетение при допуснато неизпълнение на задълженията си. С исковата молба ищецът оспорва действителността на процесната клауза и поради допуснато заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка намира, че вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено при формиране на ГПР по договора, при което размерът му значително би надхвърлил петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. С тези съображения ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал.

1 от сключения между страните договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й с добрите нрави, евентуално поради противоречието й със закона, като неравноправна, евентуално порази заобикалянето му. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...............“ АД, чрез пълномощника си адв. Х. Н., оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор и ищеца М. Б. Х., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 870235 от 20.08.2022 г., по силата на който на Х. е предоставена заемна сума в размер от 1 000 лева, която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и срокове, съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ – като част системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние и в съответствие с Общите условия на кредитора. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения „...............“ АД предоставило на ищеца заемната сума, като в деня на сключване на договора погасило служебно задължение на ищеца по предходен негов кредит и остатъкът предоставил на Х. чрез изплащането му в брой на каса на Изипей. Посочва, че договорът е сключен по инициатива на М. Х., който чрез създадения си личен профил, е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние. На последния е представена 2 преддоговорна информация, включваща стандартен европейски формуляр. Изяснява, че в изпратения на ищеца проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 20.08.2022 г.

Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и не е събирана неустойка по реда на чл. 27 от договора, както и, че тази клауза е действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Същата е в съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнение задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се, че няма законовоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не противоречи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от М. Х. на договорното обезпечение, доколкото последният е имал възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на иска.

С определение на съда от 06.12.2023 г. за съвместно разглеждане в производството с първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции е приета насрещната искова молба - приложение към писмения отговор от 10.10.2023 г., уточнена с молба – заявление от 09.11.2023 г. с предявените със същата искове за осъждане на М. Б. Х. да заплати на „...............“ АД сумата от 956,01 лева, представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит № 870235 от 20.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 05.09.2023г. и сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г. до 05.09.2023 г.

В насрещната искова молба „............“ АД посочва, че процесният договор за потребителски кредит от 20.08.2022 г. е сключен между страните след подадена от М. Х. онлайн заявка на сайта на дружеството. Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения, с част от предоставената заемна сума в общ размер от 1 000 лева служебно е погасено задължението на заемателя по предходен договор за кредит между страните, а остатъкът е предоставен за изплащане в брой на каса на „Изипей“. По този начин дружеството – кредитор е изпълнило договорните си задължения. С договора е уговорено в полза на „............“ АД да бъде заплатена и възнаградителна лихва. Твърди се също, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен процент от 10 %. Посочва се, че М. Х. е изпълнил частично задълженията си по договора за потребителски кредит, като е извършвал плащания на суми в периода 01.10.2022 г. – 01.08.2023 г. С оглед последващото неизпълнение и на основание чл. 24, ал. 1 от договора „...............“ АД намира, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, считано от 21.05.2023 г. Посочва се, че неизплатени сума са както следва: 956,01 лева, представляваща непогасена главница, 317,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 05.09.2023г. и сумата от 8,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2023 г. до 05.09.2023 г. Ето защо, „............“ АД отправя искане за осъждане на ответника да заплати изискуемите парични вземания. Претендират се и разноски, направени във връзка с насрещните искови 3 претенции.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова молба ответникът М. Б. Х., чрез пълномощника си адв. Боян Брадварски, оспорва предявените със същата искове като недопустими и неоснователни. Подробно излага съображенията относно недействителността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, развити в първоначалната искова молба. Наред с това оспорва действителността на договорни клауза на чл. 9 и чл. 10 от договора, предвиждащи задължение за заплащане на такса за продължаване на срока на договора и разходи за събиране на просрочени вземания, като противоречащи на чл. 33 ЗПК. Намира, че неправилното посочване на ГПР по договора следва да се приравни на непосочването му по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя недействителността на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. В този случай на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Счита, че при съобразяване на вече платените от него суми в общ размер от 758,77 лева и общият размер на заемната сума от 1 000 лева, то последният дължи единствено разликата, която не се равнява на претендираната от „...............“ АД. Ответникът по насрещните искове оспорва твърденията на дружеството за настъпила предсрочна изискуемост на договора поради неспазване на процедурата по уведомяването му съгласно чл. 25 от договора, който в случая е и ирелевантна с оглед недействителността на договора.

Разпечатката съдържа 13 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c821c16-5566-4a69-bc4c-4156bb903d84