Определение № 2558 от 05.03.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2558

Пловдив, 05.03.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА като разгледа докладваното от съдията Здравка Диева административно дело № 326/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

М. А. А., гр. Куклен, ул. „Персенк“ № 30, с пълномощник адв. [населено място] обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000085 от 30.01.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Преписката по издаване на оспорения акт постъпи на 12.02.2026г. – заповедта е връчена на 02.02.2025г., а жалбата подадена на 05.02.2026г. Нередовност в жалбата е отстранена в указан от съда срок.

С жалбата е поискано спиране на предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл.166 ал.2 АПК с довод за сериозни и трудно поправими вреди поради невъзможност за полагане на труд и респект. получаване на възнаграждение. Ведно с това е поддържано, че административното нарушение по отношение на регистрацията на МПС вече е отстранено.

С Определение № 1491/09.02.2026г. е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000085 от 30.01.2026г.

С молба от 04.03.2026г. е отправено повторно искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед с твърдение, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Представено е доказателство – справка от НАП с данни за действащ трудов договор между жалбоподателя и М. Г. 24 ЕООД, на длъжност „шофьор на автомобил до 9 места“. Поддържа се, че оспорващото лице не следва да е адресат на заповедта, освен което в случая липсва опасност за пътната безопасност, тъй като превозното средство е технически изправно и преминало първоначална регистрация. В тази вр. е заявено, че отнемането на СУМПС не защитава пряко безопасността на движението, а се превръща в прекомерна санкция – не е налице автомобил, който никога не е бил регистриран или управляван без табели.

1. Искането за спиране е допустимо, предвид допустимост на жалбата против предварително изпълняем по силата на закон административен акт - оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000085/30.01.2026г., правно основана на чл.171 т.1 б.З пр. ГГ ЗДв.П.

Съгласно 172 ал. 6 ЗДв.П, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на закона, административният орган не е длъжен да излага съображения за допускането му. Законът презумира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60 АПК, поради което спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителна или трудно поправима вреда. При липса на нормативно установен в съответния закон критерий, чрез който да се преценява основателността на искането за спиране предварително изпълнение на административен акт, би следвало да се възприеме за критерий достатъчно вероятното настъпване на неблагоприятни последици - значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Презумпцията по чл. 172 ал. 6 ЗДв.П за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В правомощията на съда е да спре допуснатото по силата на тази норма предварително изпълнение - при липса на презумираните предпоставки за допускането му, или наличието на срещустоящ интерес със същата или по-висока значимост. Тежестта за оборване на презумпцията и доказване на вредите е върху оспорващото лице. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8 ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК включва правото на страната да посочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166 ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. В този см., искането за спиране следва да съдържа конкретни факти, които да бъдат преценени с твърдението за вреди и съпоставени с принципа за съразмерност по чл.6 АПК.

Неблагоприятната последица в материален или неимуществен аспект следва да произтича пряко от предварителното изпълнение и да бъде трудно поправима. Изискването на чл.166 ал. 2 АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, какъвто е настоящия.

2. Доводите, на които е основано искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта, са конкретни. Твърденията за неблагоприятни последици касаят засегнат личен интерес. Представено е писмено доказателство за трудова ангажираност на жалбоподателя, което е от значение за преценка относно прилагане принципа на съразмерност по чл. 6 АПК във вр. с предварителното изпълнение. В случая жалбоподателят притежаващ специфични способности и упражнява професия въз основа на отнетото СУМПС.

Наложената ПАМ не е във вр. с настъпило ПТП или застрашаване живота или здравето на други участници в движението. Преценката за баланс между предпоставки за прилагане нормата на чл.166 ал.4 вр. с ал.2 АПК и охраняваните интереси с допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, ориентира към превес на защита от неблагоприятни последици, които биха настъпили за жалбоподателя при предварително изпълнение поради непропорционална намеса в личните му права, като отсъстват и данни за обоснована опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, респект. за възможност от закъснение на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

Необходимо е да бъде отбелязано, че задълженото за регистрация лице съгл. чл.145 ал.2 ЗДв.П е собственикът на МПС : „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.“, респект. чл.3 и чл.4 ал.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. /чл.4 ал.1 – „Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.“/. Ведно с посоченото, според дефиницията за „регистрация“ по см. на §6 т.18а ДР ЗДв.П : „Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субекта на санкционната норма е водачът съгл. чл.175 ал.3 пр.1 ЗДв.П и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 ЗДв.П.

Ведно с това се съобрази, че при преглед на преписката, представена на 12.02.2026г. се установи, че същата съдържа информация за регистрацията на МПС Форд фокус с рег. № СВ6670ТР, считано от 2022г. – регистрацията е била прекратена на 02.01.2026г. по чл.143 ал.15 ЗДв.П, което е отразено в оспорената заповед, но на 03.02.2026г. е вписана промяна на регистрацията – възстановяване след прекратена регистрация, промяна на номер, промяна на собственост. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В реда на изложеното се съобрази и Решение на СЕС по дело С-605/23 от 03.07.2025г., макар постановено по друг материален закон, в което е прието, че съдебният контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, не може да се ограничава само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка /съображения по т.48, 49, 54, 55/.

Мотивиран с изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Спира предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000085 от 30.01.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да бъде изпратен на страните.

Съдия: