Решение № 482 от 08.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 203/2023
- Вид
- Решение № 482
- Подписан
- 08.11.2023
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116а · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43 ал.2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- § 4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 13, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 482 гр. Варна, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900203 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ 260, представлявано от Д. Б.Ш. и П. Н.а Д., срещу 1 / М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ******, и 2/ Я. Д. Т. /предходна фамилия „В.а“/, ЕГН **********, с адрес: *****, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: -сумата от 18 331, 36 EUR /осемнадесет хиляди триста тридесет и едно евро и тридесет и шест евроцента/, представляваща част от общо дължимата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. главница в размер на 88 331, 36 EUR, ведно със законна лихва върху така претендираната главница по договора, считано от датата на подаване на настоящата искова молба / 06.04.2023г./ до окончателното й изплащане; - сумата от 18405, 09 EUR /осемнадесет хиляди четиристотин и пет евро и девет евроцента/, представляваща неиздължена възнаградителна лихва по договора за периода от 06.02.2014г. до 30.08.2017 г.;
- сумата от 7 386, 81 EUR /седем хиляди триста осемдесет и шест евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща неиздължена мораторна лихва по договора за периода от 06.05.2014г. до 06.02.2023г., както и сумата от 79, 32 EUR /седемдесет и девет евро и тридесет и два евроцента/, представляващи неиздължените такси за управление по договора за периода от 06.12.2021 г. до 06.02.2023г., на основание чл. 12 от Допълнително споразумение от 28.11.2013г., представляващо неразделна част от Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г.
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответницата В.а за 1 пълно/ евент. частично погасяване на задълженията по давност за главница и за лихви /възнаградителни и мораторни/- чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 б.“в“.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 28.11.2007г. между него при старо наименование - „Юробанк и Еф Джи България“ АД, от една страна, в качеството му на кредитодател и ответниците М.
Н. В. с ЕГН ********** и Я. Д. В.а с ЕГН **********, от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014. По силата на чл. 1, ал. 1 от този договор банката предоставила на ответниците кредит в размер на 92 000 евро, от които 35 800 евро за покупка на апартамент № 17 -мезонет, на етап груб строеж, находящ се в гр. Варна, ул. „Роза" № 29 и 56 200 евро за други разплащания, а ответниците се задължили да върнат кредита заедно с лихвите уговорени в него в срок от 372 месеца (арг. от чл. 5, ал. 1 от договора). При откриването на заемната сметка по кредита и в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от горецитирания договор за банков кредит страните подписали на 28.11.2007 г. приложение към договора (озаглавено „Приложение към договор за банков кредит HL 29014/28.11.2007 г."). На 06.12.2007г. по сметката на кредитополучателя била усвоена предоставената с кредита сума в размер на 92 000 EUR.
Във връзка с предоставения кредит ответниците с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том X, per. № 11439, дело № 1703 от 2007 г. на нотариус Д. С.а с per. № 192 в НК придобили процесния имот, а с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 14, том X, per. № 11442, дело № 1704 от 2007 г. на нотариус Д. С.а с per. № 192 в НК, в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от процесния договор била учредена договорна ипотека върху така закупения апартамент № 17 - мезонет, на етап груб строеж, находящ се в гр. Варна, ул. „Роза" № 29 с цел обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от процесния договор за банков кредит.
В чл. 24, ал. 1 от процесния договор за банков кредит се съдържала уговорка между страните, с която те се били споразумели, че във всеки един момент от действието на процесния договор за банков кредит банката можела едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 09.04.2008г. ищецът в качеството си на цедент прехвърлил именно на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, ЕИК 130950970 в качеството му на цесионер всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за банков кредит. Впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.01.2013г. „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД в качеството си на цедент прехвърлило обратно на „Юробанк България" АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за банков кредит. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД кредитополучателите били уведомени на 08.06.2015г. с писмени уведомления за извършените прехвърляния на вземанията срещу тях, произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. Сочи, че в резултат на двете прехвърляния, понастоящем ищецът „Юробанк България" АД отново станал титуляр на всички вземания срещу М. Н. В. и Я. Д. В.а, 2 произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г.
След сключването на процесния договор за банков кредит отпуснатият кредит бил преструктуриран с Допълнително споразумение от 28.11.2013г. По силата на чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 28.11.2013г., като главницата по кредита била преоформена от 92 000 EUR на сума в размер на 93 474,72 EUR.
Впоследствие длъжниците били изпаднали в забава в плащането на дължимите парични погасителни вноски по процесния договор за банков кредит, считано от 06.02.2014 г. Не били погасени редовно всички вноски по приложения по делото погасителен план, считано от вноска под номер 74 с падеж 06.02.2014г. Това дало основание на банката –ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което на 30.08.2017г. на кредитополучателите били връчени нотариални покани.
Уточнява, че ответниците М. Н. В. и Я. Д. В.а са солидарно отговорни за претендираните задължения по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007 г. на основание чл. 1, ал. 2 от договора във вр. с чл. 121, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (солидарност в случаите, когато е уговорена между страните по облигационното отношение).
В уточнителна молба подробно сочи в какви размери е била начислявана възнаградителна лихва, като в периода от 2007г. до 30.08.2017г. лихвеният процент е бил едностранно променян, както следва: на 06.12.2007г. – 6,5%; на 06.05.2008г. – 6,85%; на 06.08.2008г. – 7,35%; на 16.10.2008г. -8,1%; на 06.07.2011г. – 8,35%; на 06.10.2012г. -8,1%;
06.12.2013г. – 6,46%; на 06.09.2014г. – 5,81%; на 06.12.2014г. – 7,65%; на 06.01.2015г. – 6,9 %; на 06.07.2015г. – 6,1%; на 06.01.2016г. – 5,5%; на 06.10.2016г. – 4,95%; на 07.08.2017г. – 4,3%. По отношение на мораторната лихва сочи следните лихвени проценти – на 06.12.2013г. – 16,46%; на 06.12.2014г. – 17,65%; на 13.03.2020г. – 3,75%; на 14.05.2020г. – 13,75%. Твърди, че по време на извънредното положение за периода 13.03.2020г. – 13.04.2020г. мораторни лихви не били начислявани. Възнаградителни лихви са начислявани само върху сумата за редовна главница, а мораторните върху просрочените главници, вкл. и след обявяване на предсрочната изискуемост.
С влязло в сила Решение № 631 от 03.08.2018 г., постановено по т.д. № 1428/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, Търговско отделение, II състав, ответниците М. Н. В. с ЕГН ********** и Я. Д. В.а с ЕГН **********, били осъдени да заплатят на ищеца „Юробанк България" АД следните суми по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007 г.: сумата от 70000 EUR, ппретендирана като частичен иск за главница от общо дължимата сума за главница в размер на 88 331, 36 EUR, ведно със законна лихва върха така присъдената главница до окончателното погасяване на задължението, сумата от 532, 39 EUR неиздължени такси по договора за периода от 10.12.2014г. до 11.10.2017г., сумата от 272, 55 EUR, представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии, както и съдебни и деловодни разноски по делото. Сочи, че решението е влязло в сила на 18.09.2018г. и за сумите присъдени с него бил издаден 3
Изпълнителен лист №504 от 12.12.2018г. по т.д. № 1428/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, Търговско отделение, II състав.
Претендира в настоящото производство остатъка от главницата, както и възнаградителна лихва за периода от 06.02.2014г. до 30.08.2017г., мораторна лихва за периода от 06.05.2014г. до 06.02.2023г., както и неиздължени такси по договора за периода от 06.12.2021г. до 06.02.2023г.
Пояснява, че неиздължените такси, които претендира са дължими на основание чл. 12 от Допълнително споразумение от 28.11.2013г., представляващо неразделна част от процесния договор за кредит, като са начислени такси управление - 0,3% годишно – съответно на 06.12.2021г. – 40,52 евро и на 06.12.2022г. - 38,80 евро.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Я. Д. Т. /предходна фамилия „В.а“/ е постъпил отговор на исковата молба.Ответницата не оспорва факта, че на 28.11.2007г. пълномощник на ответницата е сключил с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот HL29014. Оспорва начина на формиране на претендираните суми, както и техния размер. Счита, че до момента на настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, в качеството си на длъжници, ответницата и нейният съпруг били погасявали само и единствено задължението си по главницата, като към настоящия момент били изплатили цялата главница. Твърди, че неправомерно били начислени и такси на администриране на просрочения кредит. Прави възражение, че задълженията за главница и лихви били погасени по давност. Поканата, с която ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем била връчена на ответницата на 22.08.2017г., от който момент започнала да тече и давността.По отношение на претендираната частична главница по настоящото дело погасителната давност била изтекла на 22.08.2022г. Искът бил заведен през м.04.2023г., т.е. след изтичането на давността. Погасителна давност била изтекла и по отношение на лихвата, била тя и възнаградителна. Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД, погасителната давност по отношение на лихвите е 3 годишна, и доколкото се претендирала лихва за периода 06.02.2014г. до 30.08.2017г., то погасителната давност за най-късния период била настъпила 2020г.- три години преди предявяването на иска.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА отговор на исковата молба.
М. Н. В. не е постъпил
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа от името на банката предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. За ответницата се явява процесуален представител, който оспорва исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето на исковете, също претендира разноски по представен списък. Ответникът не се явява и не се представлява. Ответницата се е възползвала и от правото си да депозира писмена защита по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа 4 страна:
СЪС СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО по влязло в сила на 18.09.2018г. решение по т.д. 1428 / 2017г. на ВОС е установено, че Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. е сключен между страните, като ответниците са поели солидарно задължението; действителен е, с изключение на клаузата по чл. 3 ал. 5 от договора за едностранно изменение на лихвения процент, като е възприето, че приложима за целия период на договора е лихвата, уговорена в чл. 3 ал.1 или 6,50% на годишна база и при вноска от 575,47 евро месечно, вкл. главница и лихва; и е усвоен. До датата на подписване на Допълнителното споразумение от 28.11.2013г., с което страните са изменили редовно лихвените нива и са предоговорили реда за погасяване на задължението и размера на вноските, същите са надвнесли сумата от 5125,39 евро. Установена и е датата на настъпване на предсрочната изискуемост по кредита – 30.08.2017г.